МЕЖДУНАРОДНА МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО какво е определението за МЕЖДУНАРОДНА МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Намерени са 2 дефиниции на терминаМеждународна миграция на населението
Международна миграция на населението
миграция на населението между страните, свързана с промяна на постоянното местопребиваване и гражданство или с престой в страната на влизане-излизане, която има дългосрочен (съгласно препоръките на ООН за статистическо отчитане - повече от 1 година), сезонен и махален характер. Основната отличителна черта на международната миграция на населението в сравнение с вътрешната е фактът, че хората преминават държавната граница.
Различават се следните видове международна миграция на населението:
- неотменими (постоянни), извършвани с цел заминаване за постоянно място на пребиваване в приемащата страна;
- временно постоянен; като правило е ограничен от периода на престой в страната на влизане от 1 до 6 години (в зависимост от държавата на заминаване, възрастта, пола, семейните и професионални характеристики на мигрантите). В международната статистика този тип мигранти се наричат „дългосрочни емигранти и имигранти“, „временни работници по договор“, „постоянни работници мигранти“;
- сезонни - свързани с краткосрочно (в рамките на 1 година) навлизане на работа в тези сектори на икономиката, които имат сезонен характер (селско стопанство, риболов, услуги). Разновидности на сезонната миграция са номадството, съхранило се предимно в Западна Африка и Близкия изток, както и поклонническите пътувания до свети места. В международната статистика сезонните мигранти съответстват на термините „краткосрочни имигранти и емигранти“, „сезонни мигранти“ и др.;
- махало (совалка, граница) - ежедневно, по-рядко седмично, преминаване от една страна в друга и обратно. Мигрантите преминават по този пътработа в съседна държава се наричат погранични работници. Този тип миграция е широко разпространена в Западна Европа и Северна Америка, например между Канада и САЩ (десетки хиляди хора дневно);
- особен вид съвременна международна миграция на населението - нелегална (нелегална) имиграция. Нелегалните мигранти са лица, които незаконно влизат в други страни в търсене на работа (например повече от 1 милион души преминават незаконно границата от Мексико към САЩ годишно), както и лица, които преминават границата законно (по частни покани, като туристи и др.) с последващо нелегално наемане на работа. От втората половина на 70-те години на ХХ в. има голямо увеличение на броя на тези мигранти. Нарастването на нелегалната имиграция се дължи на много фактори; основният: мигрантите, работещи нелегално, представляват най-евтината и обезправена работна ръка за предприемачите;
- принудителни - дължащи се предимно на политически и екологични фактори; намира израз преди всичко в движението на бежанци, разселени лица и др. През 80-те-90-те години на ХХ в. драстично се увеличи не само мащабът, но и сложността на проблемите, свързани с този вид международна миграция на населението. Тя придоби глобален характер, засягайки много страни по света;
- особен вид международна миграция на населението - епизодична - свързана е предимно с международен туризъм и други подобни пътувания в чужбина.
През 1990-те години има значително увеличение на броя на мигрантите, които влизат в икономически развитите страни с виза за краткосрочен престой и остават с молба за убежище.
Всички видове международна миграция на населението са относително условни и са тясно преплетени помежду си. Основната роля в съвременната международна миграция на населениетоспада към трудовата миграция.
Характерна особеност на съвременната международна миграция на населението е постоянното нарастване на нейния мащаб, включването в глобалния миграционен процес на населението на почти всички страни по света. Основните доставчици на чужда работна ръка: в Азия - Индия, Пакистан, Филипините, Малайзия, Виетнам; в Близкия изток - Египет, Ливан, Йордания; в Африка - Мароко, Алжир, Тунис, Гана, Мали, Чад, Гвинея, Мозамбик, Ботсвана; в Южна Америка - Парагвай, Боливия, Колумбия; в Северна Америка, Мексико; в Европа - Полша, Португалия, Италия, Ирландия, Турция.
Друг характерен модел на съвременната международна миграция на населението се крие в качествените промени, настъпили в нея, същността на които е значително увеличаване на дела на хората с високо ниво на образование и професионална квалификация сред мигрантите.
По отношение на международната миграция на населението се провежда по-строга и строго регламентирана миграционна политика, отколкото при вътрешната миграция. Приемащите и предаващите страни се стремят да регулират потока от мигранти по отношение на обем, националност и професионален състав. Разрешавайки емиграцията, страните на произход разчитат на намаляване на пренаселеността, безработицата и валутните приходи от емигрантите. Миграционната политика може да има „ограничителен“ (от 1974 г. в Западна Европа) и „насърчаващ“ (в Канада) характер, разделя се на емиграционни и имиграционни компоненти и се проявява или във всеки от тях поотделно (например в САЩ - в имиграционната политика, в Турция - емиграцията), или и в двете едновременно. Редица западноевропейски страни сключиха споразумение за единна система за компютърна регистрация на външни мигранти.
Международната миграция на населението играе важна роля вдемографското развитие на отделните държави (САЩ, Канада, Австралия са страни, буквално създадени от имигранти) и региони по света. Населението на Израел се увеличава главно поради миграцията. Значителна емиграция може да доведе до процес на обезлюдяване, който се наблюдава в Ирландия, Гърция, Португалия през 60-те години, въпреки високия естествен прираст в тези страни. Международната миграция на населението засяга не само динамиката на нарастване на населението на страната - тя оказва значително влияние върху неговата възрастова и полова структура (сред имигрантите преобладават хората в най-активната трудоспособна възраст).
Международната миграция е най-ефективно регистрираният вид миграция, тъй като е съпроводена с преминаване на държавната граница. Понякога границите между държавите не действат като ясна граница за статистическото отчитане на мигрантите поради тяхната условност (феноменът на „прозрачните“ граници съществува например между САЩ и Канада, страните от Европейския съюз, страните от ОНД).
По отношение на междудържавната миграция могат да се използват следните термини: „емиграция“ (напускане на страната), „имиграция“ (влизане в страната), „реемиграция“ или „репатриране“ (връщане в страната).
Според съвместната класификация на МОТ и МОМ една страна се определя като страна на имиграция, ако: най-малко 2% от населението на страната (или 200 000 души) са чужди граждани; най-малко 1% от икономически активното население на страната (или 100 хил. души) са лица от чужд произход; изтичането на парични преводи от мигранти от страната надхвърля 1% от нейния БВП.
Съответно страната на емиграция се определя като: най-малко 2% от населението на страната (или 200 хиляди души) е в чужбина; най-малко 1% от икономически активното население на страната (или 100 хиляди души)хора) са в чужбина; притокът на парични преводи от нейните мигранти, работещи в чужбина, е поне 1% от нейния БВП.
МЕЖДУНАРОДНА МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО
МЕЖДУНАРОДНА МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО, външна или междудържавна миграция на нас., движение на хора през държавата. граници свързани гл. обр. с промяна на постоянното им местожителство (вж. Миграция на населението).
Терминът емиграция се използва за разграничаване на потоците от мигранти от дадена страна, а имиграцията за потоците към страната. Разграничете междуконтиненталната и вътрешноконтиненталната миграция. Разграничават се следните видове М. м. н.: постоянни, с цел завършване. преселване в приемащата страна (до началото на 20 век това е основният вид на M. m. n.); сезонни, свързани с кратко време. (в рамките на една година) влизане на работа в онези сектори на икономиката на приемащата страна, които изпитват силни сезонни колебания в заетостта, гл. обр. в с. x-ve, хотелиерски бизнес (развит главно в Северна Америка, Швейцария), може да се отдаде и на миграцията на номадите през последните векове на запад. Африка; махало - без смяна на местоживеенето. Има и две специфични вид М. м. н.: временно, т.нар. работа или труд - потоци от работници от по-слабо развитите страни към по-развитите за временна (за няколко години) работа с последващо завръщане в родината си; политически средства. потоци от бежанци от страни, където са изложени на политически. преследване, което застрашава техния живот или благополучие. Всички видове M. m. тясно преплетени един с друг, границите между тях са неясни. Така временните трудови мигранти, дошли в страната с цел печелене на пари, стават постоянни мигранти, ако впоследствие решат да останат тук завинаги.
Поради необходимостта от преминаване на държав. граници, М. м. н. по-регулиранипо-твърд от вътр. миграция. Приемащите и предаващите страни провеждат специални. миграционна политика, стремяща се да регулира мигрантския поток по обем, нац. и проф. състав. Въпреки това, в условията на капитализма, възможностите за такова регулиране са ограничени от спонтанността на пазарните сили, която е подчинена на M. m. Това се отразява в нелегалната миграция (например в САЩ, според различни оценки, от 5 до 15 милиона годишно).
През 19 век М. м. н. (общо St. 28 милиона часа) е изпратен главно от Европа до Америка. През 1815-1900 г. ок. 13 милиона часа, от които 65% са отишли в САЩ, 15% - в Канада, 11% - в Австралия, 5% - в Южна Америка. Второто място е заето от Германия, през 1841-1900 г. от нея емигрират 4,9 милиона души, главно в САЩ, по-малка част в Бразилия и други страни на Америка. Потоците от имигранти от Италия (3,9 милиона от 1876 до 1900 г.) са изпратени б. ч. до Аржентина, Бразилия, САЩ. През 2-рата половина. 19 век ДОБРЕ. 1,5 милиона часа са емигрирали от страните на Севера. Европа. Испанците и португалците продължиха да колонизират Америка. М. м. н. дошли от страните на Изтока. Европа, но счетоводството им беше незадоволително. На 19 - 1 етаж. 20-ти век също се случи. движейки ни. от Китай и Индия. Китайците се заселват в страните от Югоизтока. Азия, индийци - Прем. в районите, съседни на индийската ап., както и в страните от Тихия океан (Фиджи) и Карибите (Гвиана, Тринидад и Тобаго) бас. М. м. н. 1-ви етаж. 20-ти век различна от миграцията през 19 век. мащаб и посока. През 1900-39 г. 28,6 милиона души напускат Европа, както през 19 век, б. ч. от Великобритания, но сега ги изпратиха на гл. обр. в брит. владение. Рязко нараства реемиграцията на британци и ирландци. Емигранти от Германия последваха гл. обр. в САЩ след Първата световна война потокът от мигранти към Бразилия се увеличава. Ако британците и немците, емиграцията през 20 век.се характеризира с низходяща тенденция, след това итал. емиграцията се увеличи значително. Основен по-голямата част от мигрантите се заселват в САЩ (80%), останалите - в Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай, както и в африканските страни. Особено място до 1939 г. в емиграцията от Европа продължават да заемат страните от Севера. Европа и балканските страни. И така, през 1901-30 г. Св. 1 милион часа
М. м. н. през 1940 г бяха свързани с военните. действия и последствията от тях. Основен някои от тези миграции са завършени до 1950 г. или малко след това.
От 1950 г икономическата миграция отново започва да преобладава. причини обаче размерът на M. m. относително малък. Ежегодно г-жа границите пресичат ок. 2-3 милиона часа, което е около 50 пъти по-малко от годишния естествен. ни растеж. Земята и средно M. m. има малък ефект върху преразпределението на трудовите ресурси в глобален мащаб. Извън страната си живеят ок. 25 милиона временни мигранти, т.е. 1% от работната сила в света. Преводи им ден. средствата за родината възлизат на 25-30 милиарда долара годишно, което е 20 пъти по-малко от стойността на световния износ на стоки.
Модерен М. м. н. много тясно локализиран географски. Основен постоянните миграционни потоци (около 1-1,5 милиона годишно) са насочени към САЩ, Австралия, Нова Зеландия, като в тези потоци делът на мигрантите от Европа е силно намалял, а делът на мигрантите от лат. Америка и Азия. гл. центрове на трудова миграция (около 25 милиона „чужди работници“, живеещи извън родината си) са страните от Запада. Европа (тече от средиземноморските страни – Испания, Португалия, Италия, Гърция, Югославия, Турция към страните от Общия пазар, предимно към Франция и Германия, както и към Швейцария), където живеят ок. 7 милиона чуждестранни работници и 8 милиона членове на техните семейства; САЩ, където живеят 5-7 милиона души.Мексиканци и граждани на Карибите; Бл. и ср. Изток, където в производството на петрол. държави живеят ок. 3 милиона араби, египтяни и пакистанци и др.; Южна Африка, някои региони на Латинска Америка и Океания.
Професионално-промишлената структура на М. м. също е много разнообразна. Най-голям дял в него имат или най-подготвените кадри (т.нар. „изтичане на мозъци”), или кадрите с ниска квалификация.
М. м. н. в социалистическия х-ва система е планова, е средство за повишаване ефективността на соц. икономика интеграция. Основен направления M. m. в страните от СИВ: обучение на специалисти и повишаване на квалификацията им; миграция на работна сила за покриване на доп. необходимостта от него в отд. държави; обмен на кадри в областта на науката.
Плетнев Е. П., Международната трудова миграция в капиталистическата система на световната икономика, М., 1962; Мариански А., Съвременни миграции на населението, прев. от полски, М. 1969; Аваков Р., Гаврилюк В., «Кражба на умове», М., 1970; Хорев Б. С., Чапек В. Н., Проблеми на изучаването на миграцията на населението, М., 1978.