Международноправни средства за определяне на границите на допустимото при отразяването на социални конфликти
Съгласно българската Конституция общопризнатите принципи и норми на международното право и международните договори са неразделна част от българската правна система. Следователно потенциалът на съответните международноправни средства трябва да се познава и активно да се използва.
Принципът на свободата на словото е един от крайъгълните камъни на съвременната цивилизация. А нормите на международното право определят свободата на информация и изразяване като една от основите на демокрацията.
Още на първата си сесия през 1946 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция 59 (I), която гласи:
„свободата на информация е основно човешко право и . основа на всички свободи, за които е създадена Организацията на обединените нации.”
Международните правни норми обаче предполагат също, че трябва да има някои ограничения по отношение, по-специално на:
разпространяване, провокиране, подбуждане или оправдаване на расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други видове омраза, основани на нетолерантност, включително нетолерантност под формата на агресивен национализъм или етноцентризъм, дискриминация или враждебност срещу малцинства, мигранти и хора с емигрантски корени като реч на омразата, вече спомената от нас - реч на омразата (препоръки на Кабинета на министрите на Съвета на Европа № , R / 97 / 20).
В контекста на правното противопоставяне на речта на омразата, на първо място трябва да се отбележи Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г. Норма чл. 4(a) от тази конвенция определя:
„Държавите-участнички обявяват за престъпление, наказуемо от закона, разпространяването на идеи, основани на расово превъзходство или омраза, подбуждането към расовидискриминация, както и всички актове на насилие или подбуждане към такива действия, насочени срещу която и да е раса или група лица с различен цвят на кожата или етнически произход, както и предоставянето на всякакво съдействие за провеждане на расистки дейности, включително тяхното финансиране.
Сред нормите на международното право, предназначени да защитят екологията на заобикалящото ни информационно пространство, най-важна роля играят нормите на Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. Тези добре известни международни правни актове, ясно и твърдо прокламиращи свободата на медиите, същевременно съдържат известни ограничения върху упражняването на тази най-важна информационна свобода, чието познаване е необходимо на журналистите при отразяване на конфликти.
Например Международният пакт за граждански и политически права, с нормата на чл.19, предвижда:
„Всеки има право на свобода на изразяване; това право включва свободата да търсиш, получаваш и разпространяваш информация и идеи от всякакъв вид, независимо от границите, устно, писмено или чрез печат, или под формата на изкуство, или чрез всяка друга медия по свой избор.“
Но упражняването на тези правомощия, както е записано в същия член,
". налага специални задължения и специални отговорности. Следователно може да подлежи на определени ограничения, но те трябва да бъдат само предвидени от закона и необходими:
а) за зачитане на правата и репутацията на другите,
б) за защита на държавната сигурност, обществения ред, здравето или морала на населението”.
Трагедията на терора. какосветявам?
Съвременният етап от развитието на човешката цивилизация е придружен от активизиране на дейността на екстремистки организации, чийто основен аргумент при разрешаването на този или онзи конфликт е терорът. През последните години тази заплаха придоби глобален, планетарен характер. Освен това, развиващата се тенденция на съвременния тероризъм е опит да се пренесе пространството на съответните действия върху телевизионни екрани, компютърни монитори, страници на вестници и списания.
„Комитетът на министрите на Съвета на Европа, като припомня. че в борбата си срещу тероризма държавите трябва да внимават да не предприемат мерки, които противоречат на правата на човека и основните свободи, включително свободата на изразяване, един от самите стълбове на едно демократично общество, което терористите се стремят да унищожат;
Отбелязвайки значението на мерките за саморегулиране, предприети от медиите в специфичния контекст на борбата срещу тероризма;
- Призовава публичните органи в участващите държави:
- да не въвежда никакви нови ограничения върху свободата на изразяване и информация в медиите, освен абсолютно необходими и пропорционални в едно демократично общество, и само след внимателно разглеждане на въпроса дали съществуващите закони или други мерки не са достатъчни за тази цел;
— да се въздържат от предприемане на мерки, които биха приравнили медийното отразяване на тероризма с подкрепа за тероризма;
— Гарантиране на правото на медиите да бъдат запознати с обвиненията, повдигнати от съдебната система срещу лица, участващи в антитерористични производства, както и правото да следят и докладват за такива производства, в съответствие с националното законодателство и при надлежно зачитане на принципапрезумпцията за невинност и правото на зачитане на личния живот; тези права могат да бъдат ограничени в предвидени от закона случаи, ако упражняването им може да накърни тайната на следствието и полицейското разследване или да забави или възпрепятства хода на такова разследване и без да се засягат изключенията, посочени в параграф 1 на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека;
Приканва медиите и журналистите да разгледат следните предложения:
- да помнят специалните си задължения в контекста на борбата срещу тероризма, за да не допринасят за изпълнението на целите на терористите; по-специално, те трябва да гарантират, че не увеличават страха, който могат да създадат терористичните актове, и че не предоставят на терористите публична платформа чрез непропорционално внимание към техните дейности;
— предприемане на мерки за саморегулиране там, където все още не съществуват, или адаптиране на съществуващите мерки, така че те да могат ефективно да адресират и прилагат на практика етичните въпроси, повдигнати от медийното отразяване на тероризма;
— да се въздържат от всякаква автоцензура, която би довела до лишаване на обществеността от информацията, от която се нуждае, за да си състави мнение;
— да имат предвид важната роля, която играят в предотвратяването на „езика на омразата“ и подбуждането към насилие, както и в изграждането на взаимно разбирателство;
- да са наясно с опасността, която медиите и журналистите могат неволно да създадат, като действат като инструмент за изразяване на расистки или ксенофобски чувства или омраза;
- да гарантират, че информацията, която разпространяват, не представлява заплаха за безопасността на хората и провеждането на антитерористични операции или съдебното разследване на терористични дейности;
— зачитат честта, безопасността и анонимността на жертвите на терористични актове и техните семейства, както и правото им на зачитане на личния им живот, гарантирано от член 8 от Европейската конвенция за правата на човека;
— Зачитане на правото на презумпция за невинност на лица, преследвани в борбата срещу тероризма;
— да вземат предвид значението на разграничението между заподозрени и осъдени терористи и групата (национална, етническа, религиозна или идеологическа), към която принадлежат или чиято гледна точка твърдят, че споделят.“
Анализът на международните правни принципи и норми би трябвало да ни доведе до едно ясно заключение: всяко национално правно регулиране на осъществяването на свободата на медиите трябва едновременно и хармонично да „работи“ за изпълнение на две основни изисквания.
От една страна, да се осигури свобода на информация и изразяване на мнения по темата на конкретен конфликт. От друга страна, не дава правна възможност за деструктивно развитие на конфликта поради нетолерантния характер на отразяването му, включително използването на изрази, характерни за езика на омразата. Законовото противопоставяне на подобно негативно информационно влияние върху развитието на конфликта трябва да се извършва умно и фино, за да не се накърнява свободата на средствата за масово осведомяване.