МИХАИЛ ХОДОРКОВСКИ
По съветско време Михаил Ходорковски е бил функционер на Ленинския комунистически младежки съюз (Комсомол). По време на перестройката на Горбачов, когато творчеството на младите хора започва да бъде особено търсено, хора като него се оказват в центъра на ново движение на ентусиасти. Техният творчески потенциал се проявява напълно в хода на решаването на проблема за присвояване на собствеността на хората. Младежката гвардия на пролетариата се превърна в младежка гвардия на буржоазията.
Ходорковски започва своята търговска кариера като посредник в моделния бизнес. Тази предприемаческа дейност може да се нарече сводничество. Днес той е най-богатият човек в България, олигарх сред олигарсите. Ех, какви селяни са тия комсомолци! Като собственик на обединения гигант Yukossibneft, икономическата мощ на Ходорковски изглежда безгранична.
Ходорковски Михаил Борисович. Президент на ОАО ЮКОС. Роден през 1963 г. в Москва.
През 1986 г. завършва Московския химикотехнологичен институт на името на V.I. Менделеев със специалност инженер, химичен технолог.
През 1988 г. - Институт за народно стопанство. Г. В. Плеханов.
През 1986-1987г - заместник-секретар на Фрунзенския районен комитет на Комсомола.
1987-1989 г - Директор на Центъра за научно-техническо творчество на младежта - фондация "Младежка инициатива". Известно време, успоредно с работата в Центъра NTTM, той работи като дърводелец.
Май 1989 до 1990 г - Председател на Управителния съвет на Търговската иновационна банка за научен и технологичен прогрес, създадена от NTTM с помощта на Zhilsotsbank.
През 1990 г. банката купи NTTM от изпълнителния комитет на Московския градски съвет и го преименува на MENATEPinvest.
През 1990 г. е съветник на българския министър-председател Иван Силаев.
1990-1991 г - общдиректор на междубанковата асоциация МЕНАТЕП.
През 1992 г. е назначен за председател на Инвестиционния фонд за подпомагане на горивата и енергетиката с правата на заместник-министър на горивата и енергетиката на България. На тази позиция той контролира частните инвестиции. Съветник на министър-председателя на Руската федерация.
От 1998 г., след реорганизацията на работата на компанията Юкос, Михаил Ходорковски става председател на борда на ООО Юкос-Москва.
Ходорковски без съмнение не може да се оплаче от невниманието на пресата към неговата личност. Но като цяло той принадлежи към онзи рядък брой хора, чието реално влияние върху живота ни далеч надхвърля степента на известност в широки кръгове.
Разбира се, ако Ходорковски изчезне, българската икономика няма да се разпадне. Но все пак доста зависи от хора като него. Все пак никога не сме имали бизнес от такъв мащаб като този, който Ходорковски води днес!
Михаил Борисович порасна някак неусетно. На фона на скандалните олигарси от близкото минало - Березовски с Гусински или Абрамович с Пугачов - Ходорковски по-скоро се пази сдържано. Но когато членовете на бившите седем банкери бяха на еднакво разстояние от стените на Майчиния престол, Ходорковски остана и изведнъж демонстрира цялата си мощ.
Ходорковски е роден в Москва през 1963 г. в скромно, интелигентно семейство. До 1987 г. животът му не представлява особен интерес. Може да се отбележи, може би само, че той е учил в няколко специални химически училища.
Химическата му същност обаче привлича вниманието не защото „младият химик“ е достигнал някакви висоти в тази наука, а напротив, защото веднага след като завършва института, Ходорковски страстно иска да стане химик в други области. В тези, където сухият остатък не попада под формата на академични степени,но под формата на високи печалби.
Така започнаха много хора. Но не всеки има химия и живот толкова успешно съчетани. Най-интересното в кариерата на Ходорковски в никакъв случай не са гръмки финансови скандали или "семейни" политически връзки. В това той практически не беше забелязан. Най-важното е, че неговата биография не е нищо друго освен историята на руския бизнес през последните 15 години.
Първият може да се нарече комсомолско-кооперативен. Началото е през 1987 г., когато у нас всъщност за първи път има легална възможност да се правят пари. По това време не се формират големи капитали, но се открояват хора, които по-късно могат да играят в икономиката по съвсем други правила от обикновените български граждани.
Вторият етап - банково-олигархичен - започна през 1992 г., когато реалните икономически реформи изведоха бизнеса от маргиналните сфери на нашия живот и направиха възможно концентрирането на огромни финансови ресурси в едни ръце. По това време практически нищо не се създаваше, но инфлацията, приватизацията и откровената глупост на жителите на града направиха възможно прехвърлянето на много милиарди долари от един джоб в друг.
Третият етап, етапът на индустриалното управление, започна след кризата от 1998 г., когато, от една страна, се сринаха последните структури, фокусирани само върху проникването в джобовете на други хора, а от друга страна, девалвацията направи възможно рязкото разширяване на обема на реалното производство на широка гама стоки.
Малко са българските новобогаташи, които са успели да бъдат кооператори, банкери и мениджъри. Ходорковски го направи. И на всеки етап от своята бизнес кариера той изненадващо фино избягваше всички изкушения, които съсипваха повечето му колеги.
След като стана комсомолски активист още в института, Ходорковски се включи в бизнеса през 1987 г.процъфтява тогава в Москва и Ленинград под покрива на Комсомола. Той създаде един от многобройните центрове за научно-техническо творчество на младежта (Център NTTM). Различни източници дават различни образци на това "творчество": търговия с компютри и коняк, производство на лъжици и кукли.
Той направи открития не толкова в науката, колкото в службата. Например, той отвори кафене. Не е известно какво е било приготвено там, но някои уверяват, че освен всичко друго научното и техническото творчество на младите хора се е състояло в готвене на панталони. На дънките Ходорковски завари много.
Кое от това е вярно, кое не, никой не знае, а и няма значение, защото в онези години парите се правеха с еднакъв успех от всичко, което попадне под ръка. Нещо друго е важно. Ходорковски разбра навреме, че времето за дребни неща изтича. И тогава той създаде банка. Мистериозната дума Menatep, която звучи като името на египетския фараон, беше известна на всички. Но малко хора знаеха, че това е просто център за междусекторни научни и технически програми. Наистина програмите бяха съвсем различни.
По принцип Ходорковски спечели като всички останали. Но успя да не прекрачи границата. Той не прибягна до откровена измама, както направиха малки измамници от МММ, Хопра, Селенга и други структури. Той не се приближи твърде опасно до властите, както Гусински и Березовски. Той не сложи всичките си яйца в една кошница, както беше със собственика на банката Stolichny Александър Смоленски, който мечтаеше да се конкурира със Сбербанк.
Ходорковски (както между другото и Потанин) осъзна още през 1995 г., че Майка Рус ще расте с богатството на нейните недра. И затова, възползвайки се от прочутите аукциони заеми срещу акции, провеждани от Алфред Кох, той инвестира всичко в потта на лицето си, заварена върху панталоните му, и банкови заеми в петролния бизнес. За няколко годиниЧрез поредица от сложни финансови транзакции Ходорковски успява да постави Юкос напълно под свой контрол. И тогава дойде дефолтът с девалвацията.
Сега съдбата на Менатеп беше маловажна. Вероятно нещо се счупи на малките неща, но основните яйца вече бяха в надеждна кошница. Благоприятната конюнктура на петролния пазар допълни "научно-техническото творчество на младежта".
Днес Ходорковски понякога е наричан българският Рокфелер. Всъщност тези две фигури са сходни по много начини. И въпросът тук не е само в петрола, "петата точка", но и в най-голямата държава за времето си. Ходорковски прилича на Рокфелер както по стила си на правене на бизнес, така и по характера на кариерата си.
Всички анализатори отбелязват твърдостта на Ходорковски и в същото време инсинуативността, способността му безмилостно да потиска конкурента, както и способността му да установява контакти в правилната среда. Тези свойства отличават и основателя на легендарното "Стандарт ойл".
Рокфелер се отличава и с факта, че пътят към петрола лежи за него през малък бизнес от съвсем различен вид - търговията с хранителни стоки. В крайна сметка в младостта си той нямаше пари за промоция и трябваше да започне практически от нулата, както по-късно направи Ходорковски. И за двамата магнати всички средства за постигане на целта са били добри.
Днес зад Ходорковски стои бизнес от съвсем различен тип от този, който сме свикнали да характеризираме България. От една страна, това е истинско милиардно и бързо развиващо се производство, което изобщо не прилича на онази дребна измама от 80-90-те години, която много скептици представяха като вечни неизменни черти на всеки български бизнес. От друга страна Юкос е компания със съвсем различна философия на управление от старите петролни барони. Философия, основана на изучаването на западния опит. И почти недатиращи от съветската икономика.
Сливането на Юкос и Сибнефт можеше да си остане обикновена, макар и много голяма сделка на българския пазар, ако не беше своеобразен символ. Символ на формирането на новата българска икономика.
Всъщност могат да се припомнят няколко такива символични акта, показващи, че икономиката се е променила. Сред тях: победата на Хлопонин - родом от индустриалната империя на Потанин Интеррос - в изборите за губернатор на Красноярск и докладът на Мордашев - собственик на Северстал - в олигархичните сборища на Путин и много действия, свързани с Алфа Груп на Фридман, с алуминиевата империя на Дерипаска.
Всъщност Газпром и РАО ЕЕС се присъединяват към това поколение нов български бизнес, въпреки факта, че са доминирани от държавен капитал, а Милер и Чубайс са само назначени мениджъри, а не собственици, които лично са развили компаниите си. Всичко това е нова икономика, ръководена от хора на 40 и 50 години, които мислят по съвсем различен начин, отколкото са мислили червените директори или търговците на черен пазар.