МИНИМАЛЬНОИНВАЗИВНАЯ ХИРУРГИЯ ЩИТОВИДНОЙ ЖЕЛЕЗИ, Опубликовать статью РИНЦ, Международный

Майстренко Н.А. 1 , Ромашченко П.Н. 2 , Криволапов Д.С. 3 , Пришвин А.П. 4 , Михалченко Г.В. 5

1 ORCID: 0000-0002-1405-7660, доктор на медицинските науки, професор, академик на Руската академия на науките, ръководител на катедрата и клиниката по факултетна хирургия на име. С.П. Федоров, Военномедицинска академия. СМ. Кирова, 2 ORCID: 0000-0001-8918-1730, доктор на медицинските науки, професор, заместник-ръководител на катедрата по факултетна хирургия на име. С.П. Федоров, Военномедицинска академия. СМ. Кирова, 3 ORCID: 0000-0002-9499-2164, адюнкт на катедрата по факултетна хирургия им. С.П. Федоров, Военномедицинска академия. СМ. Кирова, 4 ORCID: 0000-0002-1570-5199, кандидат на медицинските науки, главен лекар на многопрофилната клиника. Н.И. Пирогова, Санкт Петербург, 5 Началник на операционния блок, GBUZ Ленинградска регионална клинична болница

МИНИМАЛНО ИНВАЗИВНА ХИРУРГИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

Резюме

Статията анализира резултатите от прегледа и лечението на пациенти с хирургични заболявания на щитовидната жлеза, които са оперирани с помощта на съвременни минимално инвазивни техники. Проучването даде възможност да се обосноват основните критерии за диференциран подход при подбора на пациенти за минимално инвазивни интервенции на щитовидната жлеза. Обоснованият избор позволява да се намали честотата на специфичните усложнения, да се сведе до минимум хирургическата травма, да се намали продължителността на престоя на пациентите в болницата, да се подобрят козметичните резултати и да се подобри качеството на живот на пациентите.

МайстренкоN.A. 1 ,РомащенкоP.N. 2 ,КриволаповD.S. 3 ,ПришвинA.P.4,МихалченкоГ.В. 5

1 ORCID: 0000-0002-1405-7660, д.м.н., професор, началник на катедра и клиника по факултетна хирургия, ВМА "Киров", 2 ORCID: 0000-0001-8918-1730, д.м.н., зам.-началник на катедра и клиника по факултетна хирургия, ВМА "Киров", 3 ORCID: 0000-0002-9499-2164, аспирант от катедрата и клиниката по факултетна хирургия, Военномедицинска академия "Киров", началник на оперативния блок на Ленинградска регионална клинична болница, 4 ORCID: 0000-0002-1570-5199, д-р, главен лекар, Мултидисциплинарни клиники на името на N.I. Пирогов, Санкт Петербург, 5 Началник на оперативното звено, Ленинградска областна клинична болница

МИНИМАЛНО ИНВАЗИВНА ХИРУРГИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗДА

Резюме

Статията анализира резултатите от изследването и хирургичното лечение на пациенти с хирургични заболявания на щитовидната жлеза, които са подложени на различни минимално инвазивни техники. Проучването позволи да се изяснят основните критерии на диференцирания подход при подбора на пациенти за минимално инвазивни интервенции на щитовидната жлеза. Такъв обоснован избор помага да се избегне увеличаване на честотата на специфичните усложнения, намалява оперативната травма и продължителността на болничния престой, подобрява козметичния резултат и повишава качеството на живот на пациентите.

Ключови думи: минимално инвазивна тиреоидна хирургия, минимално инвазивна видео-асистирана тиреоидектомия, минимално инвазивна неендоскопска тиреоидектомия, ендоскопска тиреоидектомия.

Проанализирани са резултатите от обследованието и хирургическото лечение на 155 болни хирургични заболявания на ЩЖ, прооперирани с прилагането на различни миниинвазивни методи. Обследованиепациентите са извършени в съответствие с клиничните препоръки относно не само списъка с лабораторни и инструментални изследвания, но и интерпретацията на резултатите, получени съгласно общоприетите класификации - TIRADS и Bethesda (Horvath E. et al., 2009; Kwak J.Y. et al., 2011; Cibas E.S. et al., 2009). Критериите за подбор на пациенти съответстват на общоприетите и отчитат основните фактори: размер на възли, обем на щитовидната жлеза, наличие на екстратиреоидно разпространение при силно диференциран рак на щитовидната жлеза и увреждане на регионалните лимфни възли (Reshetov I.V. et al., 2014; Sleptsov I.V., 2012; Billmann F. et al., 2014; Duke W.S. et al., 2014; Miccoli P. et al., 2016).

Показания за оперативно лечение са: тиреоиден фоликуларен тумор при 78 (50,3%) пациенти, нетоксична нодуларна гуша с компресия на шийните органи - при 29 (18,7%), нодуларна токсична гуша - при 15 (9,7%), дифузна токсична гуша - при 6 (3,9%), високодиференцирани форми на рак на щитовидната жлеза - при 27 (17,4%).

Таблица 1 - Показания и възможности за минимално инвазивни интервенции при пациенти с хирургични заболявания на щитовидната жлеза (n=155)

хирургия

Ориз. 1 - Апарат "Medtronic" NIM-Neuro 3.0 със специална ендотрахеална тръба

хирургия

Ориз. 2 - Изолиране на горните съдове на щитовидната жлеза

статью

Ориз. 3 - Интраоперативен невромониторинг на външния клон на горния ларингеален нерв (1) с помощта на електрод (2)

минимальноинвазивная

Ориз. 4 - Електролигация с хармоничен скалпел (1) на горните съдове на щитовидната жлеза (2)

минимальноинвазивная

Ориз. 5 - Интраоперативен невромониторинг на рецидивиращия ларингеален нерв (1) с помощта на електрод (2)

статью

Ориз. 6 - Изглед на оперативната рана след зашиване

статью

Ориз. 7 - Разрез за троакар с диаметър 10 mm

хирургия

Ориз.8 - Извършване на дисекция на подкожна тъкан

минимальноинвазивная

Ориз. 9 - Разположение на троакарите по време на операции по метода ABBA

желези

Ориз. 10 - Разделяне на късите мускули на врата с помощта на хармоничен скалпел

щитовидной

Ориз. 11 - Интраоперативен невромониторинг на възвратния ларингеален нерв (1) с помощта на електрод (2)

опубликовать

Ориз. 12 - Вид хирургични рани и зони на интервенция след зашиване

Таблица 2 - Обхват и възможности за минимално инвазивни интервенции при пациенти с хирургични заболявания на щитовидната жлеза (n=155)

/* – включително централна лимфна дисекция

Интраоперативните усложнения са възникнали при 3 (1,9%) пациенти, оперирани по техниката ABBA и са били основа за преобразуване на достъпа поради развитието на кървене от тъканта на щитовидната жлеза на фона на възпаление на автоимунната тъкан в два случая и от притока на външната югуларна вена с риск от газова емболия в един случай. Следоперативни усложнения са развити при 10 (6,5%) пациенти (с техниката MIVAT при 3, ABBA при 4, MIT при 3).

Парезата на CAH при 5 пациенти е преходна и отшумява спонтанно в рамките на 7 месеца. Постоперативният хипопаратироидизъм, който се разви при двама пациенти, беше елиминиран в рамките на един месец по време на лечение с калциеви препарати.

Ретроспективен анализ и оценка на резултатите от хирургичното лечение на пациенти с хирургични заболявания на щитовидната жлеза позволи да се установи, че основните фактори, определящи избора на рационална минимално инвазивна интервенция, са: 1) размерът на нодуларните образувания; 2) обемът на щитовидната жлеза; 3) автоимунно възпаление на тироидната тъкан на фона на нодуларна токсична и дифузна токсична гуша; 4) прояви на автоимунен тиреоидит; 5) ретростернално местоположение на гушата; 6)необходимостта от извършване на централна лимфна дисекция в случай на метастатични лезии на лимфните възли.

По този начин резултатите от проучването ще позволят разумен и диференциран подход при подбора на пациенти с хирургични заболявания на щитовидната жлеза за минимално инвазивни хирургични интервенции. Осигуряването на методично и безопасно изпълнение на техниките със задължителното използване на интраоперативен невромониторинг и визуализация на паращитовидните жлези ще спомогне за намаляване на честотата на специфични усложнения, минимизиране на хирургичната травма и болничния престой, подобряване на козметичните резултати и качеството на живот на пациентите.

Препратки

  1. Видеоасистирана резекция на щитовидната жлеза от едностранен аксиларен достъп / I.V. Решетов, Ф.Е. Севрюков, А.К. Голубцов и други // Глава и шия. българско издание. Списание на общобългарската обществена организация “Федерация на специалистите по лечение на болести на главата и шията”. - 2014. - № 3. - С. 15-19.
  2. Методи за визуализация на паращитовидните жлези / E.A. Кирпа, И.В. Решетов, А.К. Голубцов и др. // Онкохирургия. - 2013. - Т.5, № 1. - С. 66-72.
  3. Клинично ръководство на Българската асоциация на ендокринолозите за диагностика и лечение на нодуларна гуша (ново издание 2015 г.) / Д.Г. Белцевич, В.Е. Ванушко, Г.А. Мелниченко и др. // Ендокринна хирургия. - 2015. - Т. 8, № 1. - С. 15-21.
  4. Българско клинично ръководство за диагностика и лечение на диференциран рак на щитовидната жлеза при възрастни. Проект. Издание 2016 / D.G. Белцевич, В.Е. Ванушко, Г.А. Мелниченко и др. // Ендокринна хирургия. - 2015. - Т. 9, № 3. - С. 7-14.
  5. Слепцов, И.В. Минимално инвазивни методи на лечениезаболявания на щитовидната и колощитовидната железа: Дис... докт. мед. наук / И.В. Слепцов; СПБГУ. – Южноафрикански, 2012. – 300 бр.
  6. Американската асоциация на клиничните ендокринолози, Американският колеж по ендокринология и Асоциацията на медицинските ендокринолози Медицински насоки за клинична практика за диагностика и лечение на възли на щитовидната жлеза – Актуализация за 2016 г. / Gharib, E. Papini, J.R. Garber et al.// Ендокринна практика. – 2016. – кн. 22. – 60 с.
  7. Анунг, А. Вестибуларен подход при трансорална ендоскопска тиреоидектомия: Серия от първите 60 случая при хора/ А. World J. Surg. – 2016. – кн. 40, No3 – С. 491-4
  8. Система за отчитане на ултрасонограма за възли на щитовидната жлеза, стратифициране на риска от рак за клинично управление / E. Horvath, S. Majlis, R. Rossi et al. Метаболизъм. – 2009. – 94, No 5. – С. 1748-1
  9. Cibas E.S. Системата Bethesda за докладване на тиреоидна цитопатология / E.S. Цибас, С.З. Рано// Щитовидна жлеза. – 2009. – 19. – С. 1159–1165.
  10. Дюк, У.С. Алтернативни подходи към щитовидната жлеза / W.S. Duke, J. Terris// Endocrinol. Metab. Clin. North Am. – 2014. – кн. 43, No2 – С. 459-4
  11. Ендоскопска тиреоидектомия чрез ареолен подход: резюме на 1250 случая в една институция/ C. Wang, Z. Feng, J. Li et al.// Endosc. – 2015. – кн. 29, No1 – С. 192-2
  12. Идентифициране на патологична и нормална паратироидна тъкан чрез флуоресцентно маркиране с 5-аминолевулинова киселина по време на ендокринна хирургия на шията / Takeuchi, K. Shimizu, K. Jr. et al.// J. Nippon Med. Sch. –2014 г. – кн. 81, No2 – Р. 84-93.
  13. Видео-асистирана тиреоидектомия с минимален достъп при доброкачествено заболяване: ретроспективен анализ на рисковите фактори за следоперативни усложнения / F. Billmann, T. Bokor-Bilmann, H. Lapshynet al.// J. Surg. – 2014. – кн. 12. – С. 1306-1309.
  14. Минимално инвазивна видео-асистирана тиреоидектомия: отражения след повече от 2400 извършени случая/ P. Miccoli, Biricotti,V. Matteucci et al.// Surg. Endosc. – 2016. – кн. 30, №6. – С. 2489-2495.
  15. Фотодинамична идентификация на човешки паращитовидни жлези с 5-аминолевулинова киселина / Akasu, T. Igarashi, K. Tanaka и др.// J. Nippon Med. Sch. – 2006. – кн. 73, №5. – Р.246-247.
  16. Хирургични усложнения след роботизирана тиреоидектомия за карцином на щитовидната жлеза: опит в един център с 3000 пациенти / E.J. Бан, J.Y. Йоо, W.W. Kim et al.// Surg Endosc. – – том. 28, №9. – С. 2555-2563.
  17. Система за отчитане и данни за образна диагностика на щитовидната жлеза за характеристики на нодулите в САЩ: Стъпка в установяването на по-добро / J.Y. Квак, К.Х. Хан, Дж.Х. Юн и др.// – 2011. – Кн. 260, № 3. – С. 892-899.

Список литературы на английским языке / References in English