Митологията като мироглед
Онтологията е клон на философията, който изучава битието. "Онтологията в нейния класически смисъл е знание за крайното общо." В средновековната философия онтологичният проблем за съществуването на абстрактни обекти (универсали) заема централно място.
Епистемологията е теория на познанието, клон на философията.
Основните проблеми на епистемологията
Форми на познание (наука, религия, изкуство, идеология, здрав разум)
Емпирично и теоретично ниво на познанието.
Вяра (интуиция) и знание
Структура и форми на преживяване
Специфика и критерии на научното познание.
Разбиране и обяснение
Вярата е признаването на нещо за истина, често без предварителна фактическа или логическа проверка, единствено по силата на вътрешно, субективно, неизменно убеждение, което не се нуждае от доказателства за своето оправдание, въпреки че понякога ги търси.
6. Материализмът и идеализмът като философски направления.
Философите в древността се стремят да разберат кой е основният въпрос във философията, основният.
Камю:Основният въпрос на философията е да реши дали животът на труда си струва да се живее или не си струва.
Кант:Основният въпрос на философията се състои от няколко въпроса: какво мога да знам?; Какво трябва да направя?; на какво да се надявам? = какъв трябва да бъдеш, за да си мъж. Най-висшата ценност и най-висшата цел на човека е човешкото щастие. И трябва да се научи човек да се прави достоен за щастие, да го заслужава.
Енгелс:Великият, основен въпрос на цялата философия е въпросът за отношението на мисленето към битието. Решаване кое е първично: съзнание или природа, материя.
При разглеждането на този въпрос има двеПриближаване:
1. Монистичен - когато едно нещо се приема като основен принцип на света.
2. Дуалистичен - когато две основи и материя и съзнание се считат за фундаментален принцип на света.
В зависимост от решението на основния въпрос на философията, философите бяха разделени на два лагера:
1.Философски материализъм или демокрация.
Тези философи смятат, че основният принцип на света е материята, а съзнанието е второстепенно, т.к. възникнал е в резултат на усъвършенстването на материята.
За 2,5 хиляди години от съществуването на философията в нея са идентифицирани 3 форми на материализъм:
1)Наивен материализъм. Древна Гърция VI-I век пр.н.е. Представители - Талес, Хераклит, Демокрит. Философите обясняват света от гледна точка на самия него, разчитайки на здравия разум на човека.
2) Механистичен материализъм - XVII век (Спиноза, Бейкън). Характеристика - те обясняват явленията на околния свят от позицията на по-развита наука за механиката.
3) Диалектически материализъм- 40-те години на XIX век (Маркс, Енгелс).Смятало се, че основателят на света е материята, която се променя през цялото време.
2.Философски идеализъм.
Тези философи твърдят, че духът е съществувал преди материята (Платон, Кант).
Философският идеализъм развива две направления:
1) Обективен идеализъм;
2) Субективен идеализъм.
Техните прилики са, че те смятат идеята, а не материята, за основен принцип на света. Различията им са, че обективните идеалисти вярват, че идеята е независима от човека (Бог, разум); субективните идеалисти смятат, че идеята е в човека.
Основният въпрос на философията има и втора страна, а именно дали сме опознали света около нас.
Диалектико-материалистически. Тя се крие във факта, че околнитение можем да разберем света, но е невъзможно да опознаем света докрай. променя се през цялото време.
Агностицизъм- доказва, че светът около нас е непознаваем. Н: Кант твърди, че човек може да знае само външния вид на нещо, а същността на нещо е скрита от човека.
7. Антична философия, основни течения и учения.
7-5 пр.н.е Началото на античната философия. Досократов период, натурфилософски, търсещ началото на света
5 кон. 4 век пр.н.е Класически (ненадминат) период, създава основните философски системи (Сократ, Платон, Аристотел) от природата до човека
1 пр.н.е - 5-6 инча AD Римска философия, продължават да съществуват философски школи, 3 направления: стоицизъм (Сенека, Марк Аврелий), скептицизъм (Секст Емпирик), епикуризъм (Тит Лукреций Кар) През 3-5 век неоплатонизъм (Плотин) - играе ролята на мост между езическата и християнската култура
Космоцентризмът е система от философски възгледи, възникнали в древна Гърция, според които светът се възприема като космос, разнообразен, хармоничен и в същото време ужасяващ. Всички явления на околния свят бяха разгледани през призмата на космоса.
Космосът обхваща Земята, човека, небесните тела. Тя е затворена, има сферична форма и в нея се извършва постоянен кръговрат – всичко възниква, тече и се променя. От какво възниква, до какво се връща - никой не знае.
8. Средновековна философия: (патристика, схоластика; номинализъм, реализъм)
Космоцентризмът отстъпва място на теоцентризма.
Философията става слуга на теологията. Основната му функция е тълкуването на Светото писание, формулирането на догмите на Църквата и доказването на съществуването на Бог.
Характерни идеи на догмите на християнството
Личната форма на един единствен бог-баща, разтваряща единството в различни форми
Догмаза сътворението на света за 7 дни
Патристика - II-VII век
Схоластика - VIII-XV век
Един от представителите на ранносредновековната философия е блажени Августин Аврелий (354-430), епископ на Хипон (в Северна Африка), влиятелен представител на патристиката. Произведенията на този философ са имали голямо влияние върху формирането на християнството в средновековното общество.
Тома Аквински (ангелски доктор) (1225 или 1226-1274) - изключителен философ и теолог от Средновековието, систематизатор на ортодоксалната схоластика, през 1323 г. е канонизиран за светец (наречен Аквински по името на родното си място в Акино близо до Неапол).
не намери ли това, което търсиш? Използвайте търсачката: