Младост - Страница 7 - стихове, поема, рими
Пръстенът на гарвана.
Иронията на съдбата
Ето едно семейство кокошки десет кокошки и аз веднъж отидох да се напием за кратко, а в торището до стената имаше само кокошки и петелът на съседа той изведнъж видя тези кокошки няма петел с тях така че можете без грях стана, стреснат и сякаш внезапно се събуди искаше моментално да скочи до пилетата зад стените си спомни младостта си пиленца, защитавани в битка тук и събра смелост развесели се, изправи се мигновено се появи при кокошките не каза нищо веднага подари танц душата му пламна колко добра кокошката!натисна, чувайки познат вик, младият се върна в миг и като видя непознат, счупи хълбоците си, но гостът остана жив и успя да се прибере
Моралът на тази басня е следният: "не си отваряй устата за чуждия хляб"
PS. Влязох в неравна битка, но само в такава ситуация и противно на всички закони глаголните зъби оголиха зъбите си
Винаги сме били неразделни, Да, да! Как да не разливам водата. Но сега ми е скучно, Съжалявам, скъпа брадо!
Подстригвах те, какво да правя?
Време е да се разделим, Съдба, виждаш ли! Къде можем да отидем , да се препънем през живота И да разделим всичко наполовина?
Въпреки че не е така! Защо раздор, Заради растителни вериги, Защо празни приказки, Щом младостта проумя!
ТЕРЕМ ОТОПЛЯВА.
В мразовит ден.
В мразовит ден слънцето блести, Снежинки обикалят снежните преспи. Прозорецът ви е изрисуван С красива, нежна шарка.
Време е за песни отлед, Ледът ще се стопи в затоплянето. И винаги бъди красива. И младостта ти не се топи.
Слана шепне в ухото ти. Прости, мили думи: "Любовта лекува всяка душа. Влюби се и ще бъдеш прав!"
Нека лютият студ никога не ви охлажда. Здравето ви никога няма да бъде. Животът ще бъде щастлив за вас. И ползотворни години.
Кочияшът надвика виелицата
Кочияшът извика над виелицата Нарани конете си И вятърът изсуши адамовата му ябълка По пътя на моя последен
От забавления и празници От любов, която караше като камшик Избрах от четири страни Тази, в която отсега нататък ще бъда отшелник
И пътят се виеше като лисица Оставяйки тъга с мен Но кочияшът говореше с лукавство „Чувате господине, само младостта е жалка
Не можеш да избягаш от себе си И тъгата ти е просто дреболия Пияното вино ще излекува всичко След няколко мили ще има таверна"
Послушах мошеника му И оттогава я прогоних Тя няма душа, няма лице В душата си имам само нощ!
Светлина през мрака
Природните бедствия и раздорите вълнуват сърцата на хората.
Епоха на драма, раздор, безверие - Апокалипсисът броди по света, Сякаш хората са враснали в кожата на звяра - Оголват зъби от безнадеждност!
Неврозата вибрира в пространството! Е, как да се примиря с положението?! Духът ми е в някакъв странен транс, А младостта цъфти с акация!
Между нас бълнува мъка, Като див, зашеметяващ вятър!
Но паралелно, с по-голяма сила, Светлината на топлината и благодатта влиза в нас, Тази, която ще помете суетата на немилостта, Без сянка от зло и провокация!
Святата вяра е обратима, В когото блясък свети през мрака! Нека светът се представи в картини, В нови желания, хобита!
Наташа! Събудете се!
Поискахте кабаре? - сега танцувайте! Без глупости - казват те, боли и задръства. Не придава младост на лицето Пустинен сух климат:
Смятате ли, че се оценява - вашият труд? Не се разсейвайте от дъвченето на кактуса! - Съответен маршрут Между борш и пакет пелени;
Toad и Kashchei вече не са на мода, Така че защо параграфът е подчертан досега?
Висящ на карамфил, едва се държа, Мазол в очите - упорито парене.. Логично е да получиш "двойка" от живота, Забравяйки основите на самоуважение.
Повтаряш упорито - "Всички са говеда!" На почивка? В собствената си ваза?
Мълчиш, не си спомняш..Искай ключовете. Върнете купчината и - краят е естествен.. Нарушена функция - защо?! Стъклото отдавна е счупено, но не е пукнато!
. като есенна муха през прозявка - да бъде бит и изобщо да не бъде третиран любезно.
- Отделете! - дори на брачното легло ... М. Цветаева
Двама непознати и различни хора спят цял живот заедно в едно легло, чувствата им отдавна са угаснали, но те се екзекутират половин век.
Всичко е забравено: младост и нежност, страст, любов, преданост и чувства - всичко вече изглежда като разврат, и остава само студената учтивост.
Днес тялото, спящо наблизо, не се затопля, кръвта не възбужда докосването, епизодите от живота са само някъде връзки от онези вериги, които ги държат. Има
само онзи смисъл в живота им, който за всички преди беше форма на брак, а сега събираше прах в дълбините на светилището и всъщност представляваше просто празник.
Тук нито думите, нито погледите значат, само черупка живее между стените тънка и куха като буре, но в същността си съдбата плаче за щастие.
Тук сърцата не копнеят да бият заедно, пръстите не търсят връзки на сцепление, гърдите не посещават топлината на умората, и очите са мъртви, като труп на челната петна.
Двама непознати и различни хора вегетират заедно цял век без щастие, преди всеки е бил като част от другия, а сега са бездушни сакати.