Много по-важно е да възпитаваме морал и обичаи у хората, отколкото да им даваме закони и съдилища.
Заглавие на произведението: Много по-важно е да възпитаваш морал и обичаи у хората, отколкото да им даваш закони и съдилища
Предметна област: Логика и философия
Дата на добавяне: 2013-05-12
Размер на файла: 17.93 KB
Изтеглена работа: 115 души.
"Много по-важно е да възпитаваме у хората морал и обичаи, отколкото да им даваме закони и съдилища."
От другата страна на везната са правните норми, които също имат специални характеристики. За разлика от морала, правото е предназначено преди всичко за поддържане на обществения ред и регулиране на обществените отношения. За разлика от моралните норми, правните норми винаги се установяват от държавата или наднационални структури, фиксирани в закони. Прилагането на закона се следи от съответните институции, като правило действа принудително. Законът предвижда само формални санкции, съответстващи на нарушението. Следователно всички правни отношения са изградени върху сухи закони, които не предвиждат емоционална реакция, място за душевен импулс. И накрая, обхватът на правните норми е много по-тесен от този на моралните. Освен това като цяло правните норми се основават на морал или дори просто ги формализират. В края на краищата прилагането на нормите на правото би било доста трудно постижимо, ако те коренно противоречат на моралните норми.
И така, психолозите са доказали, че основата на личността, основните черти на характера и бъдещото поведение се залагат именно от образованието и следователно на емоционално-рационално ниво. Това показва ролята на морала в човешкия живот, тъй като е очевидно, че във всяко общество е обичайно да се образова по-младото поколение именно на общоприети етични концепции. Затова преминаваме към такива идеални понятия като морално общество и общество, спазващо закона. Естествено, отчитайки човешкия фактор, картинатаморалното общество се оказва по-привлекателно от спазващото закона, тъй като моралният човек се ръководи от съвестта като мярка за морал, а спазващият закона човек се ръководи от фиксирани норми.
Освен теоретични обосновки могат да се дадат и конкретни реални примери. Например Съветският съюз беше организиран сякаш по схемата, дадена от О. Мирабо. Разбира се, в този пример един доста развит репресивен апарат дава малка грешка, но все пак много историци са убедени, че активно насърчаваната идеология има много по-голяма тежест. И така, съветското общество беше изградено на принципа на „насаждане“ на идеология, която често определяше бъдещия живот на човека. Няколко поколения съветски хора израснаха не в страх от закона, а в желанието да изградят комунизма, това много светло бъдеще, с мисли, за които хората сякаш се раждаха на света. И така, възпитани на "нрави и обичаи", хората всъщност нямат нужда от "закони и съдилища".
Друг пример е световноизвестната сицилианска мафия. Това сдружение от самото си основаване се счита за незаконно, но през 60-те години на XIX век мафиотите се занимават главно с отпускане на заеми на селяните и уреждане на конфликти между търговци. Последващият им бизнес е свързан с отглеждането и продажбата на портокали. Освен това, сред негласните правила на сицилианската мафия, като например „съпругите трябва да бъдат третирани с уважение“ или „който се държи лошо и не спазва моралните принципи, не може да влезе в Коза Ностра“. Така хората, които всъщност са извън закона, всъщност могат да се окажат морални хора, възпитани според „обичаи и норми“.
И накрая мога да дам пример от личен опит. Ако детето е сгрешило, да предположим, че е счупило прозорецасъседска къща с футболна топка, тогава нито един възрастен, който го отглежда, няма да каже, че детето е действало незаконно (въпреки че е така), едва ли ще го заплаши със съд. Напротив, на виновното дете ще бъде казано, че е невъзможно да се направи това, защото не е добро, неморално. Само по този начин на морално ниво може да се внуши на човек какво поведение е норма и какво не; кое е добро и кое зло.
По този начин, приемайки за аксиома, че моралното общество е по-съвършено от просто спазващото закона, можем да заключим, че идеалното общество може да бъде постигнато само чрез внушаване на морални норми на хората, които от своя страна трябва да се основават на правни норми, които са не по-малко важни във формалния регулаторен план.