Модел на института на завещание под условие в България (de lege ferenda) (Сараев А.
Изграждането на домашен модел на условни завещания, струва ни се, трябва да започне с разбирането какво е завещанието като цяло, с други думи - каква е неговата природа? Това се обосновава с факта, че завещанието не може да се квалифицира като сделка по смисъла на членове 153, 154 от Гражданския кодекс на Руската федерация, поради съществените разлики между тези две правни явления, по-специално: а) несъответствието на правния ефект на завещанието (то може да изчезне по различни причини, да стане невалидно, просто да не работи по определени причини); б) завещанието не променя нищо в съществуващите отношения, с други думи, завещанието, направено от гражданин, не поражда "незабавни" правни последици както за завещателя, така и за други лица; в) не възникват граждански правоотношения при наследяване по завещание, а дори и при наследяване изобщо, тъй като в този случай не са налице предпоставките, които са необходими за възникването им. -------------------------------- Вж. повече подробности: Saraev A.G. Относно правната природа на завещанието (има мнение) // Наследствено право. 2013. N 2. С. 24 - 28.
Като се има предвид, че основание за възникване на завещателните условия са действителни действия и състояния на очакване (събития), които в правната литература са признати за юридически факти, е препоръчително условията да се считат за същите поради пораждането на права върху наследствено имущество от наследника.предметна ориентация върху субективните права на строго определени лица (наследници по завещание). В същото време силата на тези тежести се разпростира върху техните субективни права само от момента, в който потенциалните наследници по завещание са изразили волята си да приемат наследството. Така можем да формулираме следната дефиниция на завещателното условие: завещателното условие е императивно установена тежест върху наследствено имущество, което действа като предпоставка за придобиване на права върху последното в бъдеще, с определена структура, съдържаща изискването за спазване на определени правила и граници на поведение (активно или пасивно) псевдоним на наследяване или индикация за настъпването на конкретно събитие Наследникът по условно завещание притежава имущество върху квазиограничено право. И тук може да възникне въпросът: защо използваме точно такъв термин, а не обичайния за гражданското право - "ограничено право"? Това се обяснява много лесно. И така, ако разгледаме какво е ограничено право, ще видим, че тук винаги има два субекта - собственик и владелец на вещ на ограничено право, като единият има по-широки правомощия по отношение на вещите, за разлика от другия. Освен това, както е отбелязано в литературата, това не е характеристика на всички ограничени права, а само на някои, които се наричат права за използване на вещи и права за извличане на стойности от нещата. Въпреки това, по отношение на ограничените права във връзка с наследствено имущество, преминаващо към наследниците по завещание с условие, не можем да приложим горната характеристика. Първата характеристика, която отличава това право от обичайното ограничено право, е липсата на собственика на пълното право на собственост, който по негово разпорежданеустановява съответното ограничено право, а второто е, че то се извежда не от абсолютното право на собственост, а от вторичното наследствено право, което има за предмет всички имуществени права, принадлежали на наследодателя, които не произтичат от наследника преди настъпване на условието. Вместо това той придобива квазиограниченото право, което предлагаме единствено за целите на наследяването, и предлагаме да наричаме такова право „право на прието наследство“. В същото време това право по същество се състои от правомощия за притежаване и използване на собственост. -------------------------------- Белов В.А. Гражданско право: Учебник. Т. 3: Особена част. Абсолютни гражданскоправни форми. М.: Юрайт, 2012. С. 284. Основата на това право е абсолютното по своята същност право на наследяване като елемент от гражданската правоспособност на физическо лице.
Следователно, във връзка с режима на наследствено имущество, преминаващо към наследника в съответствие с условно завещание, можем да идентифицираме някои прилики между правото на приетото наследство и други правни явления, по-специално с плодоползването и института на германското право - очаквано право (Anwartschaftsrecht) . Връзката с първото се изразява в структурна прилика, а второто, подобно на правото на прието наследство, създава времеви период, в който не е дефиниран окончателният титул на собственост, но е налице правото по отношение на имота. Есета по вещно право. Научни и полемични бележки: учеб. помагало за ОКС "бакалавър" и "магистър". М.: Юрайт, 2014. С. 126 - 128.
По отношение на обекта тези две правни явления (очакваното право и правото на плодоползване) са доста сходни. Подобно на тях, законът, който предлагаме (законът на приетитенаследство) обхваща не само вещи, но и права. В тази връзка се предлага да се изгради нормативна уредба на процеса на упражняване на правото на прието наследство преди настъпване на завещателно условие, подобно на римското плодоползване, и да се разпростре не само върху вещите, но и върху вещните права, както е в Германия. Това ще сведе до минимум случаите на намиране на каквито и да било обекти на гражданското право в неопределено състояние по отношение на обекта на правата, което е, което толкова се притесняват противниците на устните завещания. -------------------------------- За подробен анализ на този режим вижте: Belov V.A. Есета по вещно право. стр. 214 - 216.
Веднага трябва да се отбележи, че според концепцията собствеността не се класифицира като субективно право, само се посочва, че собствеността трябва да бъде уредена като факт (фактическо отношение). На практика Проектът оперира и с тази концепция, където притежание означава действително господство на лице над обекта на притежание. Подобна дефиниция на собственост има за цел да елиминира ситуации, при които може да има двусмислено разбиране за това, с което може да се сблъска правоприлагащият орган, независимо дали е правото на притежание или правото на притежание. В своите разпоредби горните законодателни документи подчертават характерните черти, присъщи на притежанието. Нека се опитаме да ги сравним с тези, които приписваме на предложеното ни право на прието наследство. Изтъква се, че тъй като притежанието не е субективно право, притежанието е достъпно за всяко лице, включително и за недееспособните. Има ли право на прието наследство? Изглежда, че да, следователно в някои случаи завещателното условие може да не изисква активни действия от недееспособен наследник (например навършване на определена възраст), но когато условието изисква такива действия, волятанеприложимо и е отпаднало. Освен това притежанието на вещ, както и правото на прието наследство, не подлежат на държавна регистрация в нито един регистър. Нотариусът само извършва вписване в регистъра за наличието на тежест върху наследствения имот под формата на условие. Проектът в чл. 212 сочи, че владението се придобива чрез установяване на фактическо господство върху вещ или може да се придобие с едностранни действия на приобретателя, ако предаващият владението е създал условия за свободен достъп на приобретателя до обекта на владение. С други думи, владението се придобива чрез фактически действия (чрез прехвърляне на вещ или по друг начин, който позволява да се установи господство върху вещ). Но с правото на прието наследство, напротив, са допустими само законни методи за приемане, необходимо е да се уверите, че наследникът наистина възнамерява да изпълни завещателното условие. В контекста на нашата дискусия най-интересно е какво се разбира под първите два вида собственост. По-специално законните собственици включват собственик или притежател на друго вещно право, даващо притежание, лице, което е придобило притежание по волята на собственика или носителя на друго вещно право, даващо притежание, както и лице, признато за собственик по силата на закона. Последният вид законно притежание, наред с други, се предлага да включва собственика на наследствено имущество. Тук възниква въпросът допустимо ли е тук да включваме собственика на имота или предвид спецификата на различните основания за наследяване следва да заключим, че моделът на собственост е неприложим при завещание под условие? По-вероятно да, отколкото не, защото, както знаете, лицетостава собственик на наследствения имот от момента на откриване на наследството и в повечето случаи условното завещание работи по различен сценарий. Приемането на наследство ще бъде само израз на съгласието на наследника за изпълнение на завещателното условие, след което възниква условното право на приетото наследство.
Литература