Молба на длъжника за права и задължения по несъстоятелност
16 Дек Молба за несъстоятелност на длъжника: Право и задължение
Продължаваме темата за признаците на фалит и процедурата за неговото започване. Този път ще разгледаме случаи, в които длъжникът сам подава молба за несъстоятелност.
Когато длъжникът има право, но не е длъжен да подаде молба за банкрут
Той има право да подаде такова заявление, ако има обстоятелства, които ясно показват, че той няма да може да изпълни парични задължения и (или) задължението да извършва задължителни плащания навреме. Тоест длъжникът предвижда фалит.
Описахме критериите за невъзможност за изпълнение на задължения (задължения) в статията за признаците на фалит. Въпреки че няма недвусмислена съдебна практика, може да се счита за препоръка, че за да се удовлетвори молбата на длъжника е необходим не само дълг, а дълг, потвърден с влязло в сила съдебно решение, данъчен или митнически орган.
Във всеки случай задължението за обосноваване на необходимостта от обявяване в несъстоятелност е на длъжника.
Кога длъжникът трябва да подаде молба за банкрут?
Ръководителят на длъжника е длъжен да подаде молба за обявяване в несъстоятелност, ако:
- удовлетворяването на вземанията на един кредитор или няколко кредитори води до невъзможност на длъжника да изпълни парични задължения или задължения за плащане на задължителни плащания и (или) други плащания в пълен размер на други кредитори;
- органът на длъжника, упълномощен в съответствие с неговите учредителни документи да вземе решение за ликвидация на длъжника, взе решение да се обърне към арбитражния съд с молба за несъстоятелност;
- орган, упълномощен от собственика на имуществото на длъжника -единно предприятие, взето е решение да се обърнете към арбитражния съд с молба за несъстоятелност;
- възбраната върху имуществото на длъжника значително ще затрудни или направи невъзможна стопанската дейност на длъжника;
- длъжникът отговаря на признаците на неплатежоспособност и (или) признаците на недостатъчност на имуществото.
Следва да се отбележи, че в случай, че срещу длъжника вече е образувано производство по несъстоятелност по искане на кредитора, самият длъжник вече не е длъжен да подава друга молба.
Какво е несъстоятелност
Неплатежоспособността е прекратяване на изпълнението от длъжника на част от парични задължения или задължения за извършване на задължителни плащания, причинено от липса на средства.
Какво е имуществена недостатъчност
Недостатъчност на имуществото е превишението на сумата на паричните задължения и задълженията за плащане на задължителни плащания на длъжника над стойността на имуществото (активите) на длъжника.
Крайни срокове за кандидатстване, ако се изисква подаване
Ако са налице горните обстоятелства, молбата на длъжника трябва да бъде изпратена до арбитражния съд възможно най-скоро, но не по-късно от един месец от датата на възникване на съответните обстоятелства.
В същия случай, ако по време на ликвидацията юридическото лице е започнало да отговаря на признаците на неплатежоспособност и (или) признаците на недостатъчност на имуществото, ликвидационната комисия на длъжника е длъжна да се обърне към арбитражния съд с молба на длъжника в рамките на десет дни от момента на откриване на някой от тези признаци.
Последици от неподаване на молба за банкрут
При нарушаване на посочените по-горе срокове (заявлението изобщо не е подадено или е подадено по-късно), лицата, които са били длъжни да подадатзаявление, ще отговаря субсидиарно за задълженията на длъжника, възникнали след изтичане на съответния срок.
По този начин, за да се възложи субсидиарна отговорност, е необходимо да се установят следните обстоятелства:
- датата на възникване на обстоятелствата, задължаващи длъжника да подаде молба за обявяване в несъстоятелност;
- датата, на която отговорното лице е станало длъжно да подаде молба за обявяване в несъстоятелност и изтичането на определения срок за кандидатстване;
- датата на възникване на задължението, за което лицето носи отговорност.
Необосновано твърдение
Ако молбата на длъжника за обявяване в несъстоятелност е неоснователна, съдът отказва откриване на производство по несъстоятелност.
Възможна е обаче и такава ситуация. Фалитът все още ще бъде иницииран, но по-късно ще бъдат разкрити обстоятелства, че длъжникът към момента на подаване на молбата има възможност да удовлетвори изцяло вземанията на кредиторите. В този случай длъжникът, като лице, злоупотребило с правото си, ще отговаря пред кредиторите за причинените от откриването на производството по несъстоятелност загуби.
Ами ако ликвидирате с дълг?
За мнозина ликвидацията с предварителното преместване на компанията в друг регион, смяната на директора и сливането с „боклук“ фирми се разглежда като алтернатива на фалита. Твърди се, че е по-бързо, по-евтино и в същото време безопасно, дори и при наличие на задължения към бюджета. Наистина ли е? На този въпрос сме посветили отделна статия.