Мотивът като основен елемент на сюжета
мотив като основен елемент на сюжета. Теорията за "скитащите сюжети" A.N. Веселовски
мотив(лат. moveo - движа) е стабилен формално-смислов компонент на текста, който може да се повтори както в творчеството на един писател, така и в контекста на световната литература като цяло. Мотивите могат да се повтарят. Мотивът е устойчива семиотична единица на текста и има исторически универсален набор от значения. Комедията се характеризира с мотива „quid pro quo“ („кой е за какво“), за епоса - мотивът за скитане, за баладата - фантастичен мотив (феноменът на живите мъртви).
Мотивът като литературна концепция е изведен от A.N. Веселовски през 1906 г. в работата си "Поетика на сюжетите". Под мотива той приема най-простата формула, която отговаря на въпросите, които природата поставя пред човека, и фиксира особено ярки впечатления от реалността. Мотивът е определен от Веселовски като най-простата повествователна единица. Веселовски разглежда фигуративността, едночленността, схематичността като признаци на мотив. Мотивите, според него, не могат да бъдат разложени на съставни елементи. Комбинацията от мотиви оформя сюжета. Така примитивното съзнание произвежда мотиви, които образуват сюжети. Мотивът е най-старата, примитивна форма на художествено съзнание.
Веселовски се опита да идентифицира основните мотиви и да проследи съчетаването им в сюжети. Сравнителните учени се опитаха да проверят корелацията на сюжетните схеми. В същото време това сходство се оказа много условно, тъй като бяха взети предвид само формалните елементи. Заслугата на Веселовски се състои в това, че той изложи идеята за "скитащи сюжети", т.е. сюжети, блуждаещи във времето и пространството сред различни народи. Това може да се обясни не само с единството на битовите и психологически условия на различните народи, но изаеми. В литературата на 19 век мотивът за самоелиминирането на съпруга от живота на съпругата му е широко разпространен. В България героят се завръща под собственото си име, имитирайки собствената си смърт. Гръбнакът на мотива се повтаря, което определя типологичното сходство на произведенията на световната литература.
10. детайл. Портрет. Пейзаж.
Авторът на термина и понятието B.A. Корман. Субективната организация е съотношението на работата на субектите на речта и субектите на съзнанието. Субектите на речта са тези, които говорят. А субектите на съзнанието са тези, чиито съзнания са изразени. Те могат или не могат да съвпадат. Несъвпадението на субектите на речта и субектите на съзнанието - неправилно - пряка реч. Например „Дама с куче“ „тези думи са толкова обикновени, по някаква причина Гуров беше възмутен. Какви диви обноски, какви лица! Какви глупави нощи и т.н. В зависимост от вида и вида на предмета на речта са: а) степента на широта, б) дълбочината на разбиране на света, в) естеството на неговата естетическа оценка
Видове разказ:Личен (има персонифициран разказвач), Безличен (разказвачът е извън художествения свят)
- Лични П. 2 вида: *П. от името на лирическия герой (форма на употреба) * П. от името на героя-разказвач
*П. от името на лир.юнак създаден. атмосфери. доверен-ти, искрен-ти, позволява максим. потапяне в света на личността чрез саморазкриване на героя. /но познанията му за света не са обективни.
* П. от името на разказвача запазен. атмосфери. доверие, засилване на обективизацията на предаването на събитията.
- Безлични П. - начин за постигане на макс. обективизиране на образа. Роман П. - създаден впечатлен., сякаш животът се разказва. липсата на пряка дума от разказвача.
Основни типове:разказ от първо лице (I) и трето лице (OH). В зависимост от това кой тип е избран от разказвача, има следните точки:широта и мащаб на овладяване на света и реалността. Дълбочина на изследване на тази реалност. естеството на неговата естетическа оценка, време и пространство. С 1 човек: вероятно Мария Алексеевна си помисли, че ... Няма начин да се движите и можете да го направите хипотетично. Ограничен от вашия житейски опит. Първо лице е интимен, емоционален разказ.