Музиканти от Логтаун
Награда фанфик „Музиканти от Логтаун“.
Герои: Чопър е магаре. Санджи е куче. Брук е котка. Зоро е петел. Нами е мелничар крадец. Бароковите творби са измамници.
Слана, слънце, Grand Line и топли напитки от Санджи. Какво повече може да иска един елен? Нищо... макар че не, еленът със синия нос размишляваше върху приказките, разказани от неговата накама. И много искаше да разкаже на всички своята история. „Иска ми се да разкажа такава приказка, че всички да се пръснат от възторг, ха-ха!“ Чопър се усмихна: „Така че Санджи щеше да ми сготви нещо вкусно за това, като захарен памук, а Луфи и Усоп щяха да поискат още, Зоро щеше да се прозява и просто да ме хвали, а Нами щеше да даде пари и аз нямаше да трябва да правя никакви последствия и плащания към нея, Франки щеше да иска автограф и Брук щеше да ми изсвири песен, добре, Робин щеше да ми даде медицинска книга. Би било чудесно, ако знаех такава приказка…” И тогава Чопър си спомни, че когато живееше с д-р Хилулюк, той му разказа една много интересна приказка. Той скочи и изтича до камбуза, където целият екипаж седеше и се грееше. Еленът отвори вратата и извика: - Момчета! Знам и друга история. - Ооо, приказка! Усоп и Луфи изкрещяха. - Е, кажи ни, да послушаме - измърмори Зоро - Ей, готвач, пия за мен! - Да, как, сънуваш, трева-глава! - Страхотно, сега не можете да озадачавате темата на разговора. — каза Франки, докато пиеше кока-кола. - Хайде, Чопър, слушаме те. - усмихнаха се момичетата. Еленчето влезе в камбуза, затвори вратата и започна разказа си:
Преди много години живял мелничар. Изкарвал прехраната си с "честен" труд в мелницата. Въпреки че понякога работи като крадец. Какво от това? Краде добре, защо непечелете допълнителни пари. И воденичарят имаше магаре - добро магаре, умно, силно и способно да говори. Вярно, имаше нещо не от този свят в това магаре. Магарето имаше рога и син нос. Но мелничарят не се интересуваше от рогата и носа, основното е, че той работи и носи пари. Магарето дълго време работеше на мелницата, влачеше кулита с брашно на гърба си и сега най-накрая остаря. Домакинята вижда: магарето е отслабнало, вече не става за работа, не носи пари. и го изгони от къщата. Уплаши се магарето: „Къде ще отида, къде ще отида! Аз съм стар и слаб. И кой ще ми вземе такова рогато магаре с син нос? Тогава си помислих: „Ще отида в Лоугтаун и ще стана бускер там.“ Така и направи. Магаре върви по пътя и плаче като магаре. И изведнъж вижда: на пътя лежи ловджийско куче с изплезен език и диша тежко. И кучето не е просто, козината е гладка, жълта, блести на светлината. Вярно, тя пушеше като парен локомотив, но най-вероятно този навик е наследен от собственика. И магарето си помисли: „О, горкото, пушено, пушено, вече една вежда се изви, горкото!“ - Защо си толкова задъхан, усмихнато куче? - пита магарето. - Какво ти се е случило? - Уморен - казва кучето. - Бягах дълго време, така че останах без дъх и изобщо не се усмихвам! Всъщност съм много уважаван готвач! - Но ти си ловно куче! - учудило се магарето. - И какво? Това не ми пречи да съм готвач! - Защо тича така, куче? - пита магарето. - О, магаре - казва кучето - смили се над мен! Живях с ловец, живях дълго време, тичах през полетата и блатата за дивеч, готвих го, добре, направих всичко. И сега тя остаря и господарят ми е намислил да ме убие. Така че избягах от него, като преди това го бих с лапите си, но не знам какво да правя по-нататък. - Хайде да отидем с мен в град Логтаун - отговаря й магарето с рога - нека станем там улични музиканти. Лаеш силно, твоят гласдобър си и хапеш също Ти ще пееш и биеш барабана, а аз ще пея и ще свиря на китара. - Е, - казва кучето, - да вървим. Те отидоха заедно. Магарето върви, пипа клоните с рогата си и крещи като магаре, кучето върви, пуши и лае като куче. Вървели те, вървели, псували и ритали, и изведнъж виждат: котка седи на пътя; тъжно седящо, тъжно, костеливо, не, по-точно, само скелет от котка. Но седи, инфекция, облизва. - Защо си толкова тъжен и въобще кой си ти? - пита го магарето. - Защо си толкова нещастен? - пита кучето. - Ах, - казва котката, - смили се над мен, магаре и куче! Живях с любовницата си, живях дълго - хващах плъхове и мишки, гледах под полата й, играех си по нервите, пеех на луната. И сега е стар. Домакинята вижда, че вече не мога да ловя мишки и да се качвам под полите, и реши да ме удави в реката. Толкова се уплаших, че избягах от вкъщи. И какво да правя след това, как да се храня, не знам, въпреки че съм скелет и нямам стомах. Магарето му отговаря: - Хайде да отидем с нас, котко, в град Логтаун, там ще станем улични музиканти. Ти имаш хубав глас, ти ще пееш и ще свириш на цигулка и ще гледаш под полите, кучето ще пее и ще бие барабана, а аз ще пея и ще свиря на китара. - Е, - казва котката, - да вървим. Те отидоха заедно. Магаре върви - вика като магаре, куче върви - лае като куче, котка върви - мяука като котка. Вървели, вървели, минават през един двор и гледат - петел седи на портата, зелен петел такъв. Той седи и вика с пълно гърло: „Ку-ка-ре-ку!“ - Какво крещиш, петле? - пита го магарето. И защо си толкова зелен? - Какво ти се случи? - пита кучето му. - Може би някой ви е обидил? - пита котката. - Ах - казва петелът - смили се над мен, магаре, куче и котка! Да, откакто съм се родил съм такъв! аз крещязащото утре ще дойдат гости при моите домакини - така че домакините ще ме убият и ще сготвят супа от мен. Какво трябва да направя? Магарето му отговаря: - Опитвал ли си да избягаш? - Опитах, но нещо странно се случва, по който и път да тръгна, винаги идвам на това място. - хммм... Гадно е за теб, но хайде, петле, с нас в град Логтаун и там да станем улични музиканти. Гласът ти е хубав, ти ще пееш и ще свириш на балалайка, котката ще пее и ще свири на цигулка, кучето ще пее и ще бие барабана, а аз ще пея и ще свиря на китара. - Е, - казва петелът, - да вървим. Те отидоха заедно. Магаре с рога върви - крещи като магаре, усмихнато куче върви - лае като куче, развратна котка върви - мяука като котка, зелен петел върви - грачи. Вървяха, вървяха, ругаеха се, караха се, кучето и петелът успяха да се сбият десет пъти, котката успя да надникне под няколко поли, а магарето се вкопчи и се вкопчи в клоните с рогата си, но тогава настъпи нощта. Магарето и кучето легнаха под голям дъб, котката седна на клона, а петелът долетя до самия връх на дървото и започна да се оглежда оттам. Гледах и гледах и видях светеща светлина недалеч. - Светлината свети и искате да спите! пее петелът. Магарето казва: - Трябва да разберем каква е светлината. Може би наблизо има къща. Кучето казва: - Може би има храна в тази къща. Бих сготвила. Котката казва: - Може би има мляко в тази къща. Бих пил, костите обичат мляко! Това е чист калций! И петелът казва: - Може би има алкохол в тази къща. бих се подула. Всички погледнаха петела и разбраха защо е зелен. Те станаха и отидоха до светлината. Излязохме на поляната, а на поляната имаше къща и прозорецът в нея светеше. Магарето се приближи до къщата и надникна през прозореца. - Какво виждаш там, магаре? - пита петелът му. -Виждам, - отговаря магарето, - разбойници седят на масата, ядат и пият. Може би ние сме един от тях ... - предложи петелът. - О, как искам да готвя и аз самият не мога да повярвам, че го казвам, но съм съгласен с петела ... може би ние сме един от тях ?! - каза кучето. - О, как ти се пие, чупи ти костите! - каза котката. - И как можем да изгоним разбойниците от къщата? - рекло магарето. Мислили, мислили и измислили. Магарето тихо постави предните си крака на перваза на прозореца, кучето се качи на гърба на магарето и го хвана за рогата, котката скочи на гърба на кучето и започна да кашля от дима на пурата, а петелът полетя на главата на котката и заспа. И тогава всички наведнъж, с изключение на петела, извикаха: магарето - като магаре, кучето - като куче, котката - като котка, и петелът захърка.
Те изкрещяха и нахлуха през прозореца в стаята. Разбойниците се изплашили и избягали в гората. А магарето, кучето, котката и петелът седнаха около масата и започнаха да ядат. Яде, яде, пи, пи - яде, пи и си легна. Магарето се изтегна в двора на сеното, кучето легна пред вратата, котката се сви на кълбо от кокали на топлата печка, а петелът долетя до портата. Загасиха огъня в къщата и заспаха. А разбойниците седят в гората и гледат от гъсталака дома си. Виждат - огънят на прозореца угасна, стана тъмно. И изпратиха разбойник да види какво се прави в къщата. Може би не трябваше да се страхуват толкова. Крадецът се качи до къщата, отвори вратата, влезе в кухнята. Вижте, има две лампички на печката. "Вероятно това са въглени - помисли си разбойникът. - Сега ще запаля треска." Той заби треска в огъня и това беше котешко око, въпреки че той е скелет и няма очи. Котката се ядоса, скочи, изсумтя и как щипва разбойника с лапата си, и как съска. Мошеникът е на вратата. И тогава кучето му го хвана за крака. Разбойникът - на двора. И ето гомагарето наби рогата си. Мошеникът е пред портата. И от портата петелът ще изкрещи: - Грачи! Мошеникът побягна колкото може по-бързо в гората. Той изтича при другарите си и каза: - Проблем! Страшни хора са се настанили в къщата ни. Единият ме хвана с дългите си пръсти за лицето, другият ми поряз крака с нож, третият ме удари с бухалка по гърба, а четвъртият извика след мен: „Спрете крадеца!“ - О, - казаха разбойниците, - трябва да се махнем оттук възможно най-скоро! И разбойниците напуснаха тази гора завинаги. И музикантите от Логтаун - магаре, куче, котка и петел - останаха да живеят в къщата си и да живеят. Веднага щом еленчето свърши да говори и се подготви за аплодисменти и похвали, готвачът не издържа повече. - ХАХАХАХАХА! Petushoo
к, ХАХАХАХА! - Млъкни, малко пиле! — сопна се мечоносецът. - Какво правите момчета? – попита неразбиращият лекар. - Чопър, скъпи, обърка ли нещо? – попита Нами. - Не, това ми каза д-р Хилулюк, но какво не ви хареса? - започна да скърби еленът. - Не, не, Чопър, много ни хареса, справяш се страхотно! - веднага се коригира навигаторът. - Хм, странно, защо героите от приказките ми напомнят на някого? — попита снайперистът капитана. Усоп, пак си въобразяваш неща! Това е приказка. Луфи засия и попита: "Някой друг знае ли историята?" Край.