Приказка за куче, дърво чудо и ловен рог
Преди много време живял един човек. Бедни-бедни. Нямаше нищо освен куче, райска ябълка в двора и ловен рог.
Веднъж един беден човек отишъл в планината за храсти и го сполетяло щастието: попаднал на кошер, пълен с мед. Взел мед, донесъл го у дома и го скрил в килера. След това си легна. И докато той спеше, кучето изближа всичкия мед от каната. Събудил се горкият, гледа - капакът празен, и да бием кучето. Не понасяше бедните, мамка му. Само бедният гледа - не вярва на очите си. На земята лежат накуп сладки миризливи джинджифилови сладки. Това е толкова кучешко! Истинско чудо! Бедният човек се зарадва, взе кучето на ръце, изтича на улицата и изкрещя:
- Купете си куче! Тя носи сладки меденки. На кого кучето: Ще го дам евтино!
Народът бягаше видимо-невидимо. Гледат и наистина сладки меденки се изливат от кучето. Един янгбан дойде тук, взе куче, даде хиляда яни на един беден човек.
Той повика гостите на янгбан на следващия ден, за да опитат кучешки меденки, и беше опозорен. Кучето се опука право в чиниите. Смрадлив - поне бягай. Тогава янгбанът разбрал, че е бил измамен, втурнал се да търси нарушителя.
Бедният човек знаеше: рано или късно янгбанът ще дойде да поиска пари обратно, той реши да отиде на нов трик. Той нареди на жена си да изпече оризови питки, окачи ги на горните клони на райска ябълка. Янгбан се втурна, искайки пари. И бедният човек поздрави сърдечно янгбана и каза на жена си:
— Гостът дойде при нас. Просто няма какво да го нахраня. Отидете да вземете оризовите питки от райската ябълка и да ги върнете. Реколтата днес не е много богата, но можете да намерите няколко торти.
Янгбанът се чудеше: как оризовите питки растат на дърво? Забравил защо е дошъл, любопитството го разкъсало, излязъл на двора да погледа дървото-чудо. Гледа - жената на бедняка маха питки от клоните. Никога не съм виждал янгбан от такова дърво. И как опитах тортите, за кучетозабравих. Той моли бедняка да продаде райска ябълка. Бедният човек се съгласи, взе хиляда ян от янгбан, не само даде дървото, но и къщата в допълнение. Янбанът се върна у дома радостен-радешенек и как да не се радва! Купих дърво-чудо за хиляда ян и дори къща за зареждане. И бедният взе жена си и отиде в друго село.
Съпругата на янгбан не вярваше, че тортите растат на дървото и тя и съпругът й отидоха да гледат райската ябълка. Вижте: Райска ябълка е като Райска ябълка. И торти не растат на него - райска ябълка виси на клони. Янбанът се ядосал: пак го завъртял горкият около пръста си, хукнал да го търси.
И бедният човек и жена му измислиха нов трик. Бедният човек закла кучето, жената събра вътрешностите, скри ги в пазвата си. Янгбанът дойде и извика собственика на портата. Изведнъж чува - жената на бедния човек вдига шум и ругае: защо, казват, янгбанът дойде в къщата им. Тук бедният човек започна да срамува жена си и каза: „Това не е твоя работа, не ме срамувай. Не бъди груб с госта." Той грабна един чук, размахвайки го на всички посоки – все едно биеше жена си. Янгбанът я гледа, вътрешностите й са обърнати право към земята. Беше жената на бедния човек, която изхвърли кучешки черва от пазвата си, а тя сама падна, лежи - не диша. Янгбанът се уплаши и бедният човек, сякаш нищо не се е случило, изнесе ловния рог от къщата, постави рога на жена си и духна в него. Съпругата оживя, издигна се от земята.
Янгбанът се почувства облекчен от сърце и той си помисли: какво ценно нещо, трябва да го купи. Бедният човек даде на янгбана рог, отново взе хиляда янга от него и дори обеща, че янгбанът няма да ходи повече, няма да търси бедния човек, няма да го досажда с оплаквания.
Янбанът се радва. Шега ли е! Той завладя магическия рог. Прибрал се вкъщи, казал на жена си и тя започнала да му се кара. Янгбанът се ядосал и започнал да бие жена си. Убит до смърт. Цялото семейство беше уплашено: колко жесток е собственикът. И янгбанът се смее. Той извади рог от джоба си. Ду, ду. Съпругата не е жива. От мъка янгбанът се срина на земята без памет. Така ипочинал.