Надценени идеи емоционални, шизоидни, хипертимни и тревожни радикали
Емоционалният радикал е най-малко податлив на надценени идеи, тъй като психиката на такъв човек е много подвижна. Всяко незначително събитие го пленява. Склонен към пространствено мислене. Най-често това са весели, открити и дори простосърдечни хора. Емоционалната превключваемост се изразява в това, че най-малката неприятност засенчва психическото им разположение и ги води до дълбоко униние, макар и не за дълго - новата информация радикално променя настроението. Въпреки че настроението им не се променя без причина, поводите могат да бъдат изключително незначителни. Емоцията може да бъде повлияна от лошо време, остро изречена дума и спомен за някакво тъжно събитие и др. Те обикновено се разбират добре в рамките на добре установен живот, създаден от други, но от друга страна, те изключително бързо се губят в условия, изискващи находчивост и решителност, като много лесно дават патологични реакции на неприятни преживявания, които по някакъв начин ги изваждат от психическо равновесие [4]. Важно е да се отбележи, че въпреки лекотата на превключване на вниманието, такива хора все още изпитват силни емоционални сътресения дълбоко и трудно. На фона на посттравматични състояния (бедствия, аварии, загуба на близки и др.) могат да възникнат и свръхценни идеи.
Шизоиден радикал. Това са креативни и оригинални личности с особен начин на мислене. Когато общувате с такъв човек, често има чувството, че той знае някаква тайна или просто живее в някакъв друг свят и присъства в тази реалност без особен интерес. Оригиналността и аналитичното мислене принуждават човек постоянно да анализира външните фактори, собствените си преживявания и тяхното взаимодействие. Такива личности са склонни да се формират далечправейки изводи, правила, те живеят според първоначалния си ред. Личности с водещ шизоиден радикал живеят, остават в света на собствените си идеи и това е благоприятна почва за формирането на надценностни формации. Имат специфични представи за взаимоотношенията. Индивидите с такива представи са склонни да възприемат всичко, което се случва в контекста на отношението им към себе си. Всякакви съвпадения се възприемат като знак отгоре, който е пряко свързан с тях. Те се характеризират с аутистична изолация от външния, реалния свят [4], липса на вътрешна хармония в психиката и странен парадокс на емоционалния живот и поведение. Поведението на такива хора е трудно за разбиране, тъй като те рядко се отварят и описват чувствата си. За такива хора е изключително трудно да разберат чувствата и емоциите на другите хора. Те имат тънък естетически усет: те като правило са принципни в универсалните човешки въпроси, те също могат да показват емоции във въображението си, но разбират истинските чувства на реални хора в определен момент от време извън техните възможности. Техният емоционален живот като цяло има много сложна структура: естествените емоции поемат необичаен и сложен път в психиката. Емоцията трябва да преодолее редица вътрешни съпротивления. Най-простите умствени движения странно взаимодействат със спомени, асоциации от миналото и надежди за бъдещето - всички те са вплетени в странен модел от преживявания. Личността, отчуждена от действителността, същевременно е в постоянен и непримирим вътрешен конфликт със себе си. В поведението на такива хора се обръща внимание на непоследователността и липсата на връзка между отделните импулси. За тях е трудно да останат в общоприетите рамки. Тези герои също имат"аристократична" сдържаност или дори просто скованост - и това не е прищявка, в някои случаи това е умение, развито през живота, защита и средство да държите другите хора на разстояние, за да избегнете разочарованията, които са неизбежни при близко общуване. Това са хора на крайностите, които не познават средата - "всичко или нищо", те са недоверчиви и мнителни, склонни са към преувеличение, в своите симпатии и антипатии проявяват предимно капризна избирателност и прекалена пристрастност.
Тревожен радикал – характеризира се с най-голям набор от надценени идеи. Те включват хипохондрични преживявания, свързани със здравето, и подозрителни чувства относно това, което другите мислят за тях, страх от отговорност и просто страх от приемане на себе си. За такива личности е трудно да изразят себе си и да защитят мнението си.
Такива хора, като правило, са постоянно разстроени от нещо, заети с нещо. Животът изглежда безсмислен, във всичко търсят само мрачни страни. Техният вроден песимизъм може да засенчи всяко събитие. Те просто не са в състояние да се радват на събитията, тъй като постоянно си спомнят, че всичко е крайно и за трудностите, които предстоят, докато миналото им доставя само угризения за реални или въображаеми грешки, допуснати от тях. Изключително внимателно. Те са изключително чувствителни към всякакви неприятности, освен това някакво неясно чувство на тежест в сърцето, придружено от тревожно очакване на нещастие, постоянно преследва много от тях. Някои се страхуват от бъдещето, докато други не могат да се откажат от миналото. Такива хора често мислено се връщат към събития, отдавна отминали и незначителни за повечето хора от друг тип, и се обвиняват за тях. Постоянното чувство за вина и самобичуване води до крайно подозрение.Съответно, те често чувстват, че другите се отнасят с презрение към тях, гледат ги отвисоко. Това ги кара да избягват другите хора, да се затварят в себе си. Понякога те са толкова потопени в своето самобичуване, че напълно престават да се интересуват от заобикалящата ги реалност, стават безразлични и безразлични към нея [4]. Вечно мрачни, мрачни, недоволни и несловоохотливи, те неволно отблъскват дори тези, които им симпатизират. Въпреки това, ако все пак успеете да създадете топла и симпатична атмосфера, тогава те могат да станат приятелски настроени и отзивчиви. За съжаление, такива хора не могат да бъдат в това състояние дълго време. Напускайки веселото общество, те отново се заемат с болезнено ровене в душевните си рани.
Каквито и да са идеите, те винаги се променят и започват да контролират личността. Може да се предположи, че вътрешната свобода дава известен имунитет срещу формирането на свръхценни идеи - разбира се, това твърдение не се отнася за реални психотравматични събития. За да не се затъвате в еднотипни убеждения, можете да използвате техниката на А. Адлер за развиване на цялостно мислене. Това не изисква много усилия - просто трябва да си спомните някакво събитие или диалог и да измислите колкото се може повече противоположни варианти за причините, поради които всичко е било точно така, а не по друг начин. Това упражнение е интересно, защото отваря напълно нови гледни точки за ежедневните неща. Колкото по-разнообразен става животът, колкото повече възможности си позволява човек да види, толкова по-малко ще означават за него идеите за абсолютна истина в противоречие.