Как се е променил българският език през вековете - Чист Интернет!
Р Руският език принадлежи към източната група на индоевропейското езиково семейство, чието формиране датира от 3-то хилядолетие пр.н.е. Смята се, чепървата славянска азбука - глаголицата е създадена отКирил, български философ преди повече от 10 века. Впоследствие, с участието на брат сиМетодий, Кирил създава кирилицата, с помощта на която е преведена и записана първата православна Библия за славянския народ, приел християнството.
И именно църковнославянският език става основен език за няколко века, с помощта на който се записват както църковни обреди и законодателни актове, така и търговска документация, и въпреки че основните букви все още са подобни на глаголицата, те все пак съдържат славянски звуци и обозначават оригиналната българска реч. Но до 16 век мнозина вече започват да разбират, че църковнославянският език все повече се отдалечава от славянския език, с който хората общуват в ежедневието.
И Петър I решава да извърши първата реформа на езика и църковнославянската азбука е заменена с гражданска азбука, като пет букви са изключени от азбуката. Следващата реформа е извършена отЛомоносов през 18 век, според него българският език е много богат и дава много възможности за създаване на нови изрази, следователно трябва да промени граматическите правила на писане. И последната реформа се провежда през 1918 г., когато не само се правят промени в правописа и граматиката, но някои букви също се изключват.
И въпреки това много древни думи в модифицирана форма продължават да съществуват в съвременния език, въпреки че корените им се връщат към църковнославянския език. Например думата "авторитет" се отнася до църквата-славянски период, след това се трансформира в думата "енория" и в съвременния смисъл тази дума вече звучи като "регион".
През поради факта, че Русия е постоянно атакувана и повлияна от други националности, в българския език са въведени много думи, които в момента се считат за български. Например думата „Бог“ се корени в древния индоевропейски език и означава „да получиш дял“, впоследствие по смисъл тази дума се трансформира в „богатство“, а след това в общия славянски език в буквален превод тази дума означава „подарител на благословии“.
Съвременният български език се смята за един от най-разпространените, красиви и трудни за изучаване. Това се дължи на факта, че модификацията на езика се извършва постоянно, под влияние на развитието на технологиите, науката и, разбира се, компютъризацията. Има нови професии, нови научни термини, нови български думи. И ако през последния половин век английският език почти се е удвоил и броят на думите в този език наближава милион. Българският език не може да бъде преброен досега, тъй като от една дума може да се направи производна на поне шест думи, следователно дори и с помощта на компютърните технологии никой не може да оцени точно богатството на езика ни.