Най-добрите стихотворения на съветската поетеса Мария Петров за ученици, Стихове на класиците
Той не иска да чуе думите ми, Сякаш сипвам сол в рана. Ден и нощ сърцето точи Зла мисъл, зла болка.
Сърцето знае причината Всички мои скърби и проблеми, За смирението, за гордостта И че за мен няма спасение.
Но му писна От лъжи с всякакви разкрасявания, И е открито с мен Не говори за първи път,
Така че аз, като му се доверявам, Не се страхувайте да живеете в пустинята И смело удряйте ереста, Ако ереста е от сърце.
Не говори за рима, Ни за червена дума, Не говори на сцената, - На края, на края.
След като изплаших тишината на заспалите страни, ще потъна в алчния океан. Ще пръсне в небето и отново Ще се затвори в очакване на нова жертва.
Къса е паметта на звездите: Само нечия ръка е скръстена, Да, има следа от стръмна дъга в небето, Да, трептят кръгове по водата.
И аз, въртейки се, ще се придържам към дъното, Ще отпия глътка солена смърт. Но има и друг резултат: Нямам достатъчно сила да летя в дъга, ще се откъсна и ще падна на земята. В обилен сняг. И там ще смаже човек.
Той няма да чуе тънък стон, Както не чу песента ми. Ще пролея последната кръв И почерняла ще заспя.
И няма да чуя никакви трусове, Никакви страшни човешки думи. (И на сутринта ще кажат за мен: - Откъде идва тази мръсотия?)
Но може да има още един (Ех, ако беше писано да бъде): Трепери, блести и винаги пей Ти, ти, моя звезда!
Този скулптор не е съгласен Скрийте нещо. Скулптуриране на бузи и под очи Той ще разкаже злата същност.
С една крива усмивка С движенията на длетото Година след година без грешка Разкрива негодника.
Мрежата от бръчки ще подреди Така че вече не е възможно да се скрие: Този век беше срамно изживян - Пътеката водеше надолу и надолу.
Вярваш ли, не вярвай... Цялата рисунка има причина. Но ще остане до смъртта Красотата си е красота.
Не е ли напразно Толкова години са живели в тази област? Впрочем кой си ти? Отговорете от неизвестност.
О, колко е отровено сърцето от много години мълчание! Какво ще остане след В тази последна минута?
Само началото на мелодията, Само мотивът на обещанието, Само мъката на безплодието, Само срамът на обедняването.
Само тръстиките ще се люлеят С тази мелодия малко започна. Нека някой чуе Как пее, как плаче.
Няма нужда да обяснявате нищо, Да говорите за нещо, - Той ще може да разбере всичко веднага, Струва си само да пушите.
Той ще каже: "Добре, нищо" - Златен блясък, И вълнението на сърцето ми Разсейва се като дим.
„Все още съм искрица топлина, - Той ще ми каже без думи, - Ще изгоря до земята за теб, Готов съм да умра.
Притежавай цялото ми същество, Докато си жив. » Не чуваме често от хора Подобни думи.
Виждаш бдително, но няма много полза В тази визия, хищна и подробна. Приличаш на игла в купа сено, Отваряш стените със зъл поглед.
Права си, права си за всичко, но не можеш да ме излъжеш с тая Правост, - С нейните очи се отклоняват от светлината, С нея самата ти ще станеш стара жена.
Изморен. О, колко уморен. Удари алармата, - Няма да го чуя. Сърцето ме боли, Няма да го разбереш. Избутвам.
Този, който те изпрати, старице. Така че нито дума, нито половин дума за него, За да няма нито слух, нито дух за него. Не знам. Нямаше такова нещо.
Не е било, не е и няма да бъде. Сега, и всеки ден, и завинаги. Дори няма да те принуди да мразиш, Дори е омразно да мразиш.
А той вика: „Не я знаем, не знаем, Нищо не беше приживе, Не беше моя приживе, Тяи наистина не е направил зло. Защо трябва да бъде наказана, защо трябва да бъде екзекутирана? Може би ще я заведа на небето?"
И ще чуя жалния стон на небето, И как демонът се смееше долу, И само в това е моето спасение, Ако загина, ще падна в забрава.