Намерен стих
Когато се говори за народна или простонародна, „фолклорна“, българска лексика, те обикновено имат предвид оригиналния славянски (праславянски или общоизточнославянски) морфологичен инвентар на речника. Подобно ограничаване на материала е оправдано от етимологичната гледна точка върху състава на лексиката. Но би било грешка да се отрича дълбокото навлизане в народната българска стихия и в нейната семантична структура от заети лексикални елементи. В някои слоеве от чужди заемки цялата семантична структура е покрита с българския народен дух, народен мироглед, естествено, понякога отразяващ духовната култура на далечното минало.
Отдавна е наблюдавано: това, което за образован човек днес е резултат от поетично творчество, може да бъде на други етапи на развитие чрез просто наблюдение и суха логическа работа на умствените способности ”(Voevodsky L.F. Етологични и митологични бележки. 1. Чаши от човешки черепи и подобни примери за изхвърляне на трупове // Zap. imp. Novobolgarsky un-ta. Odessa. 1878, стр. 59).
Тази позиция се потвърждава от историята на израза (такъв)намереният стих(на някого). Стабилна фразеологична комбинация:стих(някои)ще намери,намери у някогоозначава: `ще хване някого, ще намери настроение у някого, странно, внезапно състояние на ума' (срв.глупост ще намери у някого,тетанус ще намерии др.).
Въпреки че използването на думатастихнай-често като част от фразеологичното съчетаниестихът намира някогое познато в българския книжовен език отдавна – от 17-18 век, все пак нито думатастихв този смисъл, нито цялатаизразътстихът намира върху някогоне е отбелязан от нито един тълковен речник на българския книжовен език преди Дал. В речниците на Българската академия и в речника на П. Соколов (1834) са посочени две значения на думатастих: „1) Съчетание от думи, познати по броя и пола на свързаните крака.Стихът е шестстопен,петостопният. 2) Статия” (слова АР 1822, 6, с. 512-513; Соколов, Сл., 2, с. 1379). В речника от 1847 г. също са отбелязани две значения, но в различна формулировка и указващи обхвата на стилистичното приложение на второто от тези значения: „Стих, а, с. м. 1) В поезията: добре позната връзка на краката.Стихотворения в шест стъпки,ямб,хорей. 2) Църква. Отдел за думи с пълно значение; Период.В първата глава на Премъдростта Соломонова има шестнадесет стиха” (сл. 1847, 4, стр. 226-227).
И така, използването на думатастихсъс значение `желание, настроение, настроение' прави книжовния език свързан с регионалната народна реч. Във всеки случай тази употреба е широко известна в народния език. Съвсем ясно е, че тълкуването на думатастихот В. И. Дал отразява неговото архаично и ограничено разбиране за старобългарската митология и древнобългарското митологично творчество (от гледна точка на съвременната поезия е много любопитно съвпадението на словесните и художествените нагласи на В. И. Дал и А. Солженицин).
В речника на Д. Н. Ушаков (4, стр. 520) разговорният изразстихв значението на "настроение (срв.намерих такъв стих), състояние на ума" е отделен в специална, независима дума. Тази фразеологично затворена употреба на думатастихтук се разглежда като нейно свободно, общо значение и без никаква причина в нея са изолирани два нюанса. Освен това всички примери, с изключение на един, отразяват само фразеологичната комбинациястихнамира,намерен: „Стих2, вкл. м. (разговорно). Настроението, душевното състояние.Този вид стихове я беше удрял и преди. Тургенев.Привързан тон и тих стих(от баща). Г. Успенски. —Любезно ли е?Азпопитах. —Как да намерим стих! Некрасов.Днес намерих лош стих за него. Фонвизин. // Желание, глупост.Веднага щом намери стих за него, той започва да беснее. Като оставим настрана индивидуалното използване на Глеб Успенски, тук навсякъде се вижда само едно фразеологично свързано използване на думатастихв изразастих намира,намира,намира,намира. Как да обясним произхода на този очевидно много стар израз?
В крайна сметка думатастихтук несъмнено се връща към гръцкия.στίχος (stichos) и загатва за връзката на този израз с полето на словесното творчество.
Етимологичният речник на българския език на А. Преображенски дава следната обща препратка към израза: „Такъв стих намиравърху него,намира -`внезапно желание за нещо, каприз, придирчивост’ и т.н. Това е от значението - `линия, линия, ивица'” (2, с. 387). Очевидно тук е използван особен похват на антиисторическа фалшива етимология - на базата на каламбурно-синонимен знак: такава група дойде, намери се; излезе такъв ред и т.н. От само себе си се разбира, че всичко това има много малко пряко отношение към историческата и етимологична съдба на изразатакъв стихвърху него (намира). А връзката на формирането му с митологичната атмосфера на заговор или клевета е още по-очевидна.
В. В. Виноградов също пише за изразанамереният стихвъв връзка с разглеждането на фразеологично ограниченото значение на глаголанамери - намери: „Сред малкото думи, съчетани с глаголанамеривТова значение включва и потенциалната, устно позната думастих, която почти никога не се среща извън тази комбинация:Намерих някакъв стих за някого. ср Фонвизин в „Бригадирът“: „Не се ядосвай, майко, на съпруга си.Днес намерих тънъкстихза него. В разказа на Тургенев „Краят на Чертопханов“: „И дори да кажеше дума на някого, тя само въртеше очи, после се замисляше.Тозистихизползва, за дая намери”. В разказа на Чехов „Учителят по литература“: „Понякоганамираше философски стих“. Но вж. при гл. Успенски в разказа „Разрухата“: „Нежният тон и тихиятстих, които засенчиха бащата, отнеха от събеседника последното средство за защита - ругатнята“ ”(За основните видове фразеологични единици в българския език // Виноградов. Избрани произведения: Лексикология и лексикография, стр. 158-159).-M.L.