Нашите входове (Владимир Павлинов)
Обръщение към съсед, към съгражданин, към съгражданин, към Вас, драги читателю!
Вход на вашия дом. Оттук започват всички малки и големи пътища, които ежедневно ви викат в света на реализацията на вашите идеи и планове, вашите дела и хобита. Тук те свършват, преминати и преодолени от вас, въпреки всички трудности и изненади.
Колко хубаво е да излезете в нов ден от чист, подреден вход, запазен от общата лесна грижа за него, вашите и добри съседи, от входа - наситен със светлина и уникални аромати на приятелство и взаимно уважение на жителите.
Колко хубаво е да се върнете в апартамента си, в огнището си, вече от добре поддържания вход на къщата, усещайки нейната топлина и комфорт, нейното нетърпеливо грижовно очакване да се върнете. Човек може да се радва за онези жители на града, които живеят точно в такива веранди, достойни за културен човек.
В много от входовете ни се носи непоносима смрад, поради факта, че наемателят го мързи да извади миришещите или влажни боклуци веднага в контейнера, така че изхвърля всичко в кофата за боклук, иначе ще изхвърли още около себе си.
Добри хора, време е да си спомним за съвестта - в края на краищата, ние самите се разболяхме от тази страхотна боклук и няма да завиждате на нашите уважавани портиери, какво е за тях ден след ден да изгребват кишавата гнусна тор от кофите за боклук!
Всички сме виждали по телевизията повече от веднъж ужасните сцени на хора, умиращи в пожари поради факта, че стълбите са осеяни с всякакви боклуци, които блокират пътя към спасението от огън и дим. Видяхме себе си, в много къщи, всички или много площадки и особено балконски сушилни бяха пълни с боклук и дори прозорците на прозорците на стълбищата бяха боядисани с тъмна боя, така че да не се вижда, сгънати там, присвоиха го за себе синаематели. И сега денем и нощем там е тъмно, само да си счупиш краката по стълбите.
Поне Министерството на извънредните ситуации беше възмутено и поиска да почисти и освободи балконските сушилни от горими материали и боклук - в крайна сметка това е грубо нарушение на пожарната безопасност. Но, уви, нямат нужда от ред във входовете ни, както показва сегашната ситуация.
Затъмнените стълбища и входните зони също са много хиляди киловати похабена скъпа електроенергия, която е принудена да се изразходва за осветлението им през деня и си струва да приведете прозорците на междуетажните пространства в добро състояние, да изхвърлите всичко, което ги затъмнява и да освободите самото стъкло от боя, където са боядисани и колко оскъдни средства ще бъдат спестени за други нужди.
Затова искаме да попитаме: Уважаеми граждани! Ако вашите съседи или деца все още не знаят, че само животните, и то не всички, правят глупости там, където живеят, а човекът не е животно, той е достоен и трябва да живее чисто - моля, обяснете им: много е лошо да хвърляте фасове и бутилки, да плюете по стълби и платформи, където вие не почиствате, а други хора чистят и мият, лошо е да цапате асансьора и стените, които не сте построили или боядисали, не можете превърнете обществените сушилни за дрехи на стълбищни междуетажни платформи в лични сметища и сметища.
Учете децата си да бъдат достойни и уважавани хора. Научете ги да уважават Човешкото в себе си, научете ги да уважават хората около себе си. В противен случай нашите входове и къщи скоро ще се превърнат в тоалетни, ще се превърнат в страховити, плюещи, мръсни бедняшки квартали. И тогава, за да живеем в тези зловонни бедни квартали, ще трябва да живеем с вас и нашите деца и внуци, скъпи съграждани.
По-възрастните поколения през детството и младостта си имаха възможността да прекарват свободното си време в кината,паркове, стадиони, спортни секции, художествени самодейни групи и кръжоци за млади техници, младежки лаборатории и градини, авио и яхт клубове, турове и пионерски лагери. Имаха какво да правят и къде да отидат.
И какво да правят съвременните деца и млади мъже, къде да прекарват времето си сега, когато няма нищо от това и единственото място, където могат безопасно да се съберат и да говорят, са входовете на къщите им? Какво виждат там, с какво свикват? Към образа на чистотата, към едно малко, но скъпо и обичано кътче от малката им родина, където ще мине или вече е минала тяхната младост, или към съсипани и осквернени картини на варварското отношение на техните бащи и майки към местата им на обитаване, картини – обезобразяващи душите и привикващи към жилищата като към дупки – с бездушно, агресивно пренебрежение и разложение, външно и вътрешно, духовно?
И какво, и с какво ще излязат в големия свят от нашите входове? Какво ще внесат в него?
Навсякъде живеят почтени, почтени, почтени хора и всички ние можем, в името на нашите деца, в името на нашето човешко достойнство, да пазим входовете, площадките и стълбищата си чисти, не оплювани, не затрупани с угарки и всякакви отпадъци.
Какво е да напуснеш чист и подреден апартамент, за да видиш скапан под, стъпала и стени, особено в близост до улеите за боклук, да се возиш в обезобразен и оръфан асансьор. Но нека си признаем, защото го правим с вас, ние, жителите на града.
Нека не трупаме тази мръсотия, а ако се е случило така, че сме изхвърляли боклук, изпуснали фас или нещо друго, нека сами да го изчистим. Нека нашата съвест и благоприличие ни помогнат в това.
Обръщение към съседите на входа.
***** И ето, продължение, за какво става въпрос по много начинивече са намерени места, уви: http://www.proza.ru/2014/01/21/3 ---
ОБЯВЛЕНИЕ: Ние, зашеметени, се огледахме, внезапно и за първи път видяхме един друг и най-важното - това, което ни заобикаля. Преди малко всеки от нас беше в обичайната си среда и я запомни добре. Вкъщи аз все още лежах в леглото, наскоро се събудих, а ти, както ми каза, след като се опомнихме малко и се опознахме, щеше да пазаруваш рано сутринта, за празнуването на Нова година ... Къде сме? Въпросът дойде почти едновременно от мен и от вас и заглъхна в тишина. Нямаше отговор. Оглеждайки се, един от нас се луташе някъде, в пълна неизвестност. Зад него, след малко колебание, вторият се затътри. Движейки се на случаен принцип и оглеждайки се, ние напълно загубихме сърце и имахме основателна причина. Мъглива мъгла обгърна всичко наоколо. Някакви напълно замъглени очертания се появяваха през него и нямаше как да разберем какво е и далеч или близо до нас. Нямаше какво да спре окото. Самото движение тук, както се оказа, беше парадоксално. В това скоро всеки от нас се убеди лично. Те се лутаха произволно, в различни посоки, но не се доближаваха до нищо и не се отдалечаваха един от друг. Всичко остана така, сякаш стоим неподвижно и не мърдаме. Изходът от необяснимо място и състояние не се виждаше нито с поглед, нито наум. Започнахме да се паникьосваме, дори си помислихме, че това е някакъв сънлив кошмар. Времето се проточи. Като погледнах часовника, с изненада открих, че все още стои. Това не може да бъде, това е маркова сейка, освен това е купена наскоро. Часовникът обаче е спрял. Но те станаха по странен начин. Те тиктакаха, а стрелките стояха на едно място. Може би са закъсали? Попитах колко е часът, но часовникът ти все още тиктакаше. Най-удивителнотобеше, че и моето и твоето показваха едно и също време, секунда по секунда. Оказва се, че са спрели по едно и също време! Как може да бъде? Наистина ли сме попаднали в някакъв немислим, невероятен, трансцедентален капан?