Неврологични нарушения при захарен диабет
Неврологичните заболявания са ранно и сравнително често усложнение на захарния диабет, което се среща при 90-100% от пациентите и засяга всички части на нервната система: мозъка (енцефалопатия), гръбначния мозък (миелопатия), периферната нервна система (поли- и мононевропатии), както и автономната нервна система.
Диабетната енцефалопатия се проявява преди всичко чрез астеничен синдром: намалена работоспособност, концентрация на вниманието, обща слабост, повишена умора, чести промени в настроението. Тези оплаквания отчасти се дължат на увреждане на автономната нервна система, което също може да доведе до вегетативни пароксизми и припадък.
Едно от най-честите оплаквания е главоболие, обикновено от исхемичен характер (усещане за тежест, невъзможност за концентрация) или болка от напрежение (притискане, притискане). Церебралните симптоми под формата на нарушения на паметта, вниманието, бавно мислене, апатия и депресивни разстройства, като правило, са обратими в ранните стадии на заболяването.
С прогресирането на захарния диабет могат да се присъединят различни фокални нарушения. Най-честите са пирамидна недостатъчност и вестибуларни нарушения: замаяност, нестабилна походка, нарушена координация на движенията. Тежестта и скоростта на прогресиране на енцефалопатията е пряко пропорционална на степента и продължителността на съществуващата хипергликемия, т.к. мозъкът е не само най-чувствителен към колебанията в нивата на кръвната захар, но също така е обект на токсичните ефекти на страничните продукти, които се появяват при това заболяване поради нарушен метаболизъм на въглехидрати и мазнини.
На фона на усложненията на захарния диабет (хипогликемично състояние, кетоацидоза) могат да възникнат остри психични и неврологични разстройства.под формата на халюцинации, ступор, нарушения на говора, преходна парализа на горните и долните крайници, конвулсии, нарушения на чувствителността и възприятието. Тези симптоми могат да маскират истинската диагноза, което често води до погрешна хоспитализация на пациенти в наркологични или други неосновни болници, където пациентът може да умре поради липса на квалифицирана спешна помощ.
Инсултът е друго опасно и често усложнение на захарния диабет, което се дължи на честата комбинация от захарен диабет с хипертония, но самият диабет тип II е рисков фактор, който увеличава вероятността от инсулт 2-3 пъти. По правило инсултът има исхемичен характер (мозъчен инфаркт), който е свързан с нарушен кръвен поток и повишено образуване на тромби в мозъчните съдове.
Хеморагичният инсулт (интрацеребрален кръвоизлив) е по-характерен за комбинацията от диабет с хипертония и усложнения на заболяването (кетоацедотична кома). Увреждането на гръбначния мозък (диабетна миелопатия) се развива при продължителен ход на заболяването, което се проявява първоначално с нарушения на чувствителността, функцията на тазовите органи (доброволно уриниране и дефекация), както и симптоми на пирамидна недостатъчност (рефлекс).