Някои исторически аспекти на приказката Теремок (Михаил Абрамов)
Теремковщина - няма как по друг начин да се нарекат събитията, които периодично разтърсват България, когато външни сили под прикритието на познати лица (Мечка) разрушават установения живот на обществото (животните в Теремка). Какви са корените на Теремковщина? Откъде дойде мечката? Тези трудни въпроси са разгледани подробно, до тънкости, в най-новото изследване на приказката "Теремок".
Резултатът от тази работа е пред вас, скъпи читатели.
Всички знаем приказката "Теремок": животните едно по едно се заселват в Теремок, докато не дойде Мечката и, кацнала на върха на Теремок, го унищожи. Но какво всъщност знаем за самата сграда? Колко велик е Теремок, как е построен, каква е украсата му - всичко това остава със седем печата. На практика нищо не се знае за Теремка, освен че е унищожена от Мечката. И именно това унищожаване на Теремка от Мечката е най-мрачното и подозрително място в цялата история.
Защо Теремок, където малките животни живееха толкова щастливо, беше унищожен? Толкова негативен деструктивен край ли е в българската традиция? Вече писахме веднъж за „Колобок“, където краят на приказката е още по-страшен (главният герой е изяден жив!), че подобни приказки са чужди на българския народ. Българските приказки, както добре знаем, традиционно завършват с думите: „И живяха, живяха и добро твориха”, тоест няма трагедия, а напротив, краят на приказката е щастлив, весел. Защо и "Теремок", и "Натруфен човечец", и "Кокошката Ряба", която все още чака да бъде изучавана, защо тези приказки налагат трагично отношение, чуждо на българския народ. Ако говорим за Колобок, тогава вече обърнахме внимание на приликата му с мацабол, което обяснява много за тези, които разбират за какво става дума.
Но какво да кажем за Теремок, къдеоткъде идва мечката? Този въпрос отдавна занимава изследователите, включително самия Карл Маркс! Да, да, правилно прочетохте, основоположникът на научния комунизъм е изучавал Теремок най-внимателно.
Но най-напред, защото този вид изследване изисква цялостен подход, включващ целия исторически ход на събитията.
Годината беше 1881 на календара. Каква е тази година в световната история? Първо, забележете, че цифрите са централно симетрични! Завъртете на 180 градуса и отново ще получите 1881. Световното задкулисие, разбира се, не можеше да пропусне подобна символика - имаше симетрично убийство на двама световни лидери: император Александър II в България и президента Гарфийлд в САЩ. Това беше толкова трагична година, такъв е историческият фон на нашето изследване, на този фон се развиват всички събития от тази година.
Тя, по-специално, с характерната си откровеност пише:
Гражданино, въпреки цялата ви харизма Имам въпрос на езика: Възможно ли е да живеете спокойно по пътя към комунизма Живейте мирно като животни в Теремка?
(запазен е оригиналният правопис)
Този въпрос изненада Маркс. Първо, той не знаеше нищо за Теремка. И второ, той забрави собствената си теория. Първият том на „Капиталът“ излиза още през 1867 г. и оттогава той не го е препрочитал.
Трябва да се каже, че Маркс беше сериозно болен през тази ужасна 1881 г. и далеч не беше в най-добрата си форма. Само в отговора на Вера Засулич, който ще бъде обсъден по-късно, той честно пише:
Тук Маркс споменава "заболяване на нервите", но освен това заболяване на нервите, той е страдал и от карбункули, тоест от чиряци по дупето и до члена - на места, които са характерни за това заболяване. Маркс нарича това заболяване „истинско пролетарско“.
Виждайки, че сериозен отговор ще отнеме време, Маркс изпратиВера Засулич кратка бележка, че работи по проблем.
Отговарям на гражданина на България: Към комунизма има хиляди пътища! А сега с Фред изучаваме Как да стигнем до там през Теремок.
Защо беше толкова поразен от трагедията на Теремка?
Несъмнено той беше шокиран от образа на Мечката, която седеше на покрива и смачка Теремок! Освен това, за своя изненада, Маркс открива, че в оригинала има две версии на приказката, два различни подхода: в едната Теремок вече е построен и мишката го е видяла и се е установила (1), а в другата Теремок не е построен, той е построен от мухата горюха (2). Тези несъответствия и внезапно появилата се от нищото мечка принудиха Маркс да прерови много материал. Той пише 4 отговора на Вера Засулич и не знае кой да избере.
В крайна сметка той има подозрение, че Мечката е въведена в българската приказка от англичаните, за да подкопае вярата на българите в селската общност, и това е направено под прикритието на българския национален символ - Мечката. Мечката в Теремка не е като милата Мишка-Клушапа от други български приказки. Маркс е забелязал, че ако всички животни имат прякори, то Мечката няма прякор, не се нарича, както е обичайно в българските приказки, клисура. Освен това, обръщайки се към украинските другари чрез Интернационала, Маркс разбра, че в украинската версия на приказката няма Мечка Разрушителя: не само мечка, но и диво прасе се е заселило в ръкавица. Ако в украинската приказка няма мечка Бандит, как би могъл да се появи в българската приказка? Ясно - че британците!
Друг английски абсурд е вариант на приказката, където мухата горюха строи Теремок. Никога не се е случвало мухите да строят кули, още повече, защо изобщо да се строи, не е на български: кулата трябва да бъдевече е построена и чака работници да се нанесат, както се случи в приказката с мишката-норушка.
Затова Маркс стига до извода, че трагедията от унищожаването на българската селска общност може да не е, че това са интриги на англичаните.
В последния си отговор (3) Маркс пише:
Тук е необходимо малко обяснение. Вече казахме, че Маркс напълно забрави какво се казва в „Капиталът“ и той трябваше да препрочете книгата сякаш с нови очи и определено след изучаването на „Теремок“ („въз основа на материали, събрани от първичните източници“), той откри много за себе си. По-конкретно, той сам установява, че изобщо не е необходимо да се преминава през всичките, както той пише в очерците си, „Кавдански клисури на капиталистическата система“ (4), за да се възползва от постиженията му. Но ако това е така, тогава се оказа, че класовата борба не е необходима, както и диктатурата на пролетариата. На същото място, в първата чернова (3), Маркс директно пише, че НЕГОВАТА ТЕОРИЯ Е ВЪОБРАЖЕНА:
Ето ви Теремок!
Какво стана след това? Маркс изпраща отговора на Вера Засулич чрез Георгий Плеханов. Но тя не получава отговор. Плеханов сложи писмото в джоба на сакото си и когато се върна у дома, откри, че по пътя е изгубено златно копче и той, раздразнен, даде сакото на слуга, за да зашие спешно копче, като забрави да извади писмото на Маркс от джоба си. Тогава той се разсея от други неща, петото или десетото и двуредните якета със златни копчета, в които се перчеше пред Маркс, излязоха от мода. Сакото беше закачено в най-отдалечения ъгъл на гардероба, чакайки модата да се върне. Освен това Плеханов беше наедрял и сакото все още не му отиваше, но беше жалко да го изхвърли: материалът и шиенето бяха английски, от най-високо качество.
Изминаха 36 години, откакто Маркс нарече теорията си въображаема и никой не го знаеше,а болшевиките под знамето на марксизма извършват Октомврийската революция.
И така, те, Дзержински и Сталин, дълго се куражиха и едва през 1922 г. се осмелиха да покажат на Ленин писмото на Маркс до Вера Засулич и 4 скици, които никога не бяха публикувани. Ленин, както всички знаят, четя бързо, светкавично. Само погледна бележките на Маркс и веднага получи инсулт и онемя. Той е откаран за лечение в санаториум близо до Москва в Горки, но не може да се възстанови. Той плачеше през цялото време и настоя Крупская да му прочете приказката Теремок.
Някои историци твърдят, че това ежедневно четене на „Теремка“ толкова много дразни Крупская, че тя мрази всички народни приказки и, работейки като началник на Главния отдел за политическо образование, нареди те да бъдат премахнати от библиотеките. Приказките са „реабилитирани“ през 30-те години на миналия век, но в селските библиотеки липсата на „Теремок“ се отразява дълго време и затова и Елцин, и Горбачов не са чели „Теремок“ в детството си и не са развили симпатия към хората, живеещи в тесни кули, и точно това е една от причините за разпадането на СССР. Ето какво голямо влияние оказа "Теремок" върху съдбата на България.
И сега е време да се направят изводи.
Първото заключение: правилната версия на Теремка е тази, в която „малката мишка видя кулата и започна да живее там“, а не тази, в която „мухата построи кулата и живее в нея“.
Второ заключение: Мечката трябва да бъде премахната от приказката, мястото й не е там. Мечката, разрушителят на общността, е английска провокация. Британският лъв унищожи Теремок, а не българската мечка.
Извод трети: Октомврийската революция и диктатурата на пролетариата противоречат на теорията на Маркс и неговото изследване на българската общност по българската приказка Теремок.
(1) TEREMOK MOUSE-NORUSHKA http://skazki.kakras.ru/skazki_25.html
(2) ТЕРЕМОК МУХИ-ГОРЮХИ http://hobbitaniya.ru/afanasyev/afanasyev46.php
(3) ПИСМО НА КАРЛ МАРКС ДО ВЕРА ЗАСУЛИЧ http://www.istmat.ru/index.php?menu=1&action=1&item=224
(4) В Кавдинския пролом близо до древния римски град Кавдия през 321 г. пр.н.е. д., по време на втората самнитска война (327-304 г. пр. н. е.), самнитите (племена, обитаващи планинския район в средните Апенини) побеждават римските легиони. Обезоръжените и полуоблечени римски войници били тласкани „под игото“, което се състояло от две копия, забити в земята и свързани на върха с трето, което се смятало за най-големия срам за победената армия. Оттук и изразът „да минеш през Кавдинския пролом“, тоест да претърпиш крайно унижение.
Други литературни и исторически изследвания на Михаил Абрамов