Няма място за по-нататъшен растеж - Профил - седмично списание
Икономиката е парализирана от слаби иновации, висок дълг и ниско потребителско търсене, предупреждават експерти.
Международният валутен фонд (на снимката е шефът на МВФ Кристин Лагард) намали прогнозата си за глобален растеж за 2016 г. до 3,2% в последния си доклад за световната икономика. Подобна оценка фундаментално отстъпва на предишните.
Икономиките в преход, които продължиха да растат бързо след финансовата криза от 2008 г. и по този начин предотвратиха глобална рецесия, сега се забавят значително. В Китай растежът на БВП е намалял наполовина, като сега възлиза на около 7%. Бразилия продължава да се плъзга към рецесията, в която България отдавна е затънала. Няма защо да очакваме някакво спасение от САЩ, икономическото възстановяване там всъщност спря, преди да започне. Еврозоната се люлее на вълните вече много години. В индустриализираните страни има заплаха слабата икономическа динамика да бъде заменена от продължителна стагнация - това отново се посочва в доклада на МВФ.
Това е фатално, тъй като много правителства по време на кризата стигнаха до точката на свръхзадлъжнялост, когато, бързайки да помогнат на банките, които претърпяха загуби, стартираха мощни опортюнистични програми. Днес те нямат резерв да създадат тласък за растеж чрез държавни инвестиции.
В заключение, ефективността на паричната политика отива на нула. Президентът на ЕЦБ Марио Драги все повече отваря паричните шлюзове, но икономическият растеж в еврозоната остава слаб и цените се доближават до дефлацията. На свой ред икономиката вече не може сама да премине към мощен растеж. Експертите се опасяват, че тази ситуация ще продължи и през следващите години. Четири опита да се обясни същината на проблема създават доста мрачна картина.
Крайиновативна възраст
От началото на индустриалната революция през втората половина на 18 век истинската иновация редовно подхранва бърз растеж. Може би е в миналото. „Между 1980 и 2005 г. дигиталната революция промени работата в офиса до неузнаваемост“, казва Робърт Гордън, професор по икономика в Северозападния университет в Чикаго.

Гордън не споделя общата еуфория около изкуствения интелект и големите данни и е убеден, че днес иновациите вече не допринасят значително за растежа на БВП. Казват, че това се вижда от факта, че производителността на труда нараства все по-бавно. Става все по-трудно да се получи голяма добавена стойност в стокова форма при равни разходи за труд и капиталови вложения.
Но прав ли е Гордън? Революционни изобретения като компютъра и интернет наистина се появиха много преди началото на второто и третото хилядолетие. Оттогава изчислителната мощ на компютрите непрекъснато нараства, много приложения правят живота ни по-лесен и по-ярък, а електронната търговия обхваща все повече индустрии. Изглежда обаче, че всички тези нововъведения не са твърде фундаментални.
„Не всички иновации са еднакво важни“, казва Гордън. Какво представляват VR очилата в сравнение с крушките с нажежаема жичка? „Искахме летящи коли, но вместо това получихме 140 знака“, казва саркастично инвеститорът на рисков капитал Питър Тийл, описвайки иновативната стойност на изобретения като Twitter.
„Не е вярно, че ни липсват идеи“, казва в това отношение Клеменс Фуест, новият президент на базирания в Мюнхен Институт за икономически изследвания (Ifo). Бавният растеж на производителността не може да се обясни с липса на иновации, каза той. Просто много иновации не водят до увеличаване на БВП.
Възможенпричина: иновациите от близкото минало често променят обичайното свободно време, но не и производствените дейности. Хората купуват компютри и плащат за неограничен интернет, за да могат да общуват помежду си в социалните мрежи през целия ден. Това е известен принос към съкровищницата на брутния продукт, но потребителите са по-малко склонни да се срещнат някъде за чаша бира и ограничават консумацията си до нещо друго.
Когато дигиталните иновации се използват в едно предприятие за увеличаване на производителността, „лостът за растеж“ може да има много по-голям ефект. Икономистите свързват съответните очаквания с 3D принтерите и с това, което се нарича "Индустрия 4.0". Въпреки това е твърде рано да се прецени доколко подобни иновации ще променят икономиката и ще вдъхновят растеж.
Грешна статистика
Някои учени смятат, че брутният продукт в ерата на интернет икономиката не е напълно взет под внимание и следователно съответните цифри са подвеждащи или просто неверни. Следователно опасенията за твърде ниски темпове на растеж не са напълно оправдани.
Благодарение на интернет, напомнят те, много неща, за които преди е трябвало да се плаща, са станали безплатни. И така, в миналото любознателен човек даваше няколко хиляди евро за възможността да постави многотомни издания на някакъв лексикон или енциклопедичен речник в библиотека. Днес този вид справочна литература е малко търсена. За да разберем нещо, разглеждаме Wikipedia или интернет речник.
Както и да е, повишената конкуренция е полезна. Това се доказва от либерализацията на германския междуградски автобусен пазар. Появиха се много нови превозвачи, цените на билетите намаляха значително.
Почти всяка европейска страна може да намери подобни или различни области за структурни реформи. Но най-важното е Европатенденциите на партикуларизма трябва най-накрая да бъдат преодолени, за да се отприщят силите на икономическия растеж. „Необходимо е да се разработи общоевропейска политика за развитие на транспортни, енергийни и информационни мрежи“, отбелязва Фуест. „Има много голям потенциал за повишаване на ефективността и насърчаване на растежа, свързан с това.“
В днешния свят обаче има съвсем различна тенденция. МВФ цитира нарастващия национализъм като една от многото заплахи за икономическия растеж. За първи път от много години обемът на световната търговия нарасна дори по-малко от световната икономика. Изглежда страхът от нова ера на стагнация не е неоснователен.