Няма прошка без покаяние, Божии чудеса
Пастор Дейвид ЧО
Насилниците често страдат и страдат три пъти повече от тези, които са наранили. Престъпниците биват наказвани не само от правосъдието на страната, но и са измъчвани от закона на съвестта. Колкото и умело да крият срама си, те не могат да заглушат или да изкоренят гласа на съвестта в сърцата си. Тяхната съвест ги осъжда за греховете, които са извършили. Следователно този, който върши грях, неизбежно се сблъсква с осъждането на своята съвест. И въпреки че такъв човек може да отиде във всяка страна на света, за да избегне правосъдието и да прекара там остатъка от дните си, той няма да избяга от съвестта си, тя ще го преследва цял живот и ще помни греховете му.
Човек, който бяга, никога не може да живее щастливо досега. Хората, които таят горчива злоба към някого, никога няма да могат да намерят мир в сърцата си. Такива хора са постоянно в агония, дори и да се обличат добре и да живеят в лукс. Защото „няма мир за нечестивите, казва Господ“ (Исая 48:22).
Колкото и богати, уважавани или известни да са хората, те не могат да бъдат щастливи без спокойствие. Само онези хора са щастливи, които си лягат и се събуждат без негодувание в сърцата си. Те имат правилни приоритети и знаят истинската стойност на живота, дори и да не са богати.
Трябва да се покаем за греховете си, за да се отървем от тези връзки. Библията казва: „И тъй, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, за да дойдат времена на освежаване от присъствието на Господа“ (Деяния 3:19, 20). Когато се смирим и се покаем пред Бог, ни е простено. Няма прошка без покаяние. Но за да получим пълна прошка, трябва не само да се покаем пред Бога, но и да отидем при човека, когото сме обидили, и да го попитамепрошка. Истинското покаяние не е само на думи. Трябва да се опитаме да компенсираме болката, причинена на човека.
Мисионер Джон Стансър, който е работил в Корея преди много години, ми разказа за преживяване, което му се е случило. Още като ученик се блъсна в кола на паркинг и избяга. От този ден нататък чувството за вина не го напусна. В неделя, на богослужението, Светият Дух силно го смъмри. Душевните терзания го измъчвали толкова много, че не искал да търпи повече, той се опитал да намери собственика на разбитата кола, но търсенето било напразно. Тогава Йоан решил да дари на Господ такава сума пари, която би била необходима за покриване на причинените от него щети. След това в сърцето му дойде мир.
Когато служех в Содамун, повечето от членовете на църквата бяха много бедни хора. Поради това даренията са толкова малки, че едва стигат за покриване на нуждите. Но въпреки всичко това постепенно успяхме да спестим пари за подобряването на църквата.
Тогава един ден студент от библейския колеж, спонсориран от нашата църква, нахлу в сейфа, взе всичките ни спестявания от дарения и избяга. Това беше голям удар както за мен, така и за членовете на църквата. Такава загуба дълго време носеше неизмерима болка за всички нас, но благодарение на Бог, Той ни изпрати пробив и пробуждане.
Много години по-късно този ученик дойде да ме посети, докато проповядвах на събрание за съживление. Колкото и да е странно, той изглеждаше още по-беден, отколкото в дните, когато открадна всичките ни пари.
„Наистина съжалявам, че откраднах парите“, ми каза той.
Тъй като той изповяда греха си, аз му отговорих:
Братко, прощавам ти. Сега остава да решите този въпрос между вашата съвест и Бог. Вие сте в трудна позиция.Но ако не се отплатите на Бога за даренията, които сте откраднали и които са събрани от членовете на вашата църква, вие постоянно ще бъдете измъчван от осъждането на съвестта си, когато се обръщате към Бога в молитви. Дори искрено да се покаете за греховете си, това пак не е достатъчно. Трябва да положите всички усилия, за да спечелите толкова, колкото сте откраднали, и да дарите тези пари на Бог като компенсация.
Истинското покаяние е съпроводено с обезщетение за нанесената вреда. Например, ако извършите престъпление, тогава според законодателството на страната ще трябва да понесете съответното наказание. Ако причините щети на съседите си, ще бъдете длъжни да ги компенсирате за загубата. Не е достатъчно само да признаеш вината си.
Наистина ли мислите, че Бог просто ни е простил просто така, просто като е дал обещание в словото Си? Не. За да бъдем простени, Той даде в жертва за нас Своя Единороден Син Исус Христос, който беше жестоко разпнат на кръста.
За да получите прошка, е необходимо да дойдете при човека, който е страдал от вас, който е претърпял болката и горчивината на негодувание, и да поправите щетите. Спасението може да бъде получено свободно чрез Исус Христос, но Божието благословение идва в живота ни, когато предприемем стъпките на помирение с тези, които сме обидили, признаем вината си и получим прошка, като поправим грешката. Хората, които чакат Божиите благословения, но не търсят прошка и обезщетение от тези, които са обидили, си губят времето. Защото Божието благословение никога няма да дойде при нас, ако не Му се покорим. Прошката и молбата за прошка е единственият път към победоносен и пълноценен живот на благословия. Тъй като Бог ни е простил всичките ни грехове, ние трябва да обичаме и да прощаваме на другите. Това означава, че когато някой съсед дойде при нас за прошка,трябва да му простим. Прошката възстановява връзката между Бог и човека. Прошката възстановява взаимоотношенията ни с хората около нас и ни носи физическо изцеление. Моля се да простиш на другите, когато поискат твоята прошка. И за това да ти простят хората, след като се поправиш, защото Бог вече ти е простил.