Ноосфера 4
Ноосфера(на гръцки νόος - "разум" и σφαῖρα - "топка") - сферата на взаимодействие между обществото и природата, в рамките на която разумната човешка дейност става определящ фактор за развитието (тази сфера се обозначава още с термините "антропосфера", "биосфера", "биотехносфера").
Предполага се, че ноосферата е нов, по-висок етап в еволюцията на биосферата, чието формиране е свързано с развитието на обществото, което оказва дълбоко влияние върху природните процеси. Според В. И. Вернадски,„в биосферата има голяма геоложка, може би космическа сила, чието планетарно действие обикновено не се взема предвид в представите закосмоса… Тази сила еразумътчовекът, стремежът и организиранатаволянего като социално същество ».
Появата и развитието на ноосферата
1. ноосферата в зародиш, развиваща се спонтанно от момента на появата на човека;
2. развита ноосфера, съзнателно формирана от съвместните усилия на хората в интерес на цялостното развитие на цялото човечество и всеки отделен човек
История на изследванията
Концепцията за "ноосфера" е предложена от професора по математика в Сорбоната Едуард Лероа (1870-1954), който я тълкува като "мислеща" обвивка, образувана от човешкото съзнание. Е. Лероа подчерта, че тази идея му е хрумнала заедно със своя приятел, най-големия геолог и еволюционен палеонтолог и католически философ Пиер Теяр дьо Шарден. В същото време Лероа и Шарден се основават на лекции по геохимия, които Владимир Иванович Вернадски (1863-1945) чете в Сорбоната през 1922/1923 г.
Най-пълното въплъщение на теорията на Leroy е намерено в развитието на Teilhard de Chardin,който споделя не само идеята за абиогенезата (възраждане на материята), но и идеята, че крайната точка на развитието на ноосферата ще бъде сливането с Бога. Развитието на ноосферното учение се свързва преди всичко с името на Вернадски.
Теорията на Лероа за ноосферата се основава на идеите на Плотин (205-270) за еманацията на Единното (непознаваемата Първична Същност, отъждествявана с Доброто) в Ума и Световната Душа, с последващото превръщане на последната обратно в Единното. Според Плотин първо Единият отделя от себе си световния Разум (nous), който съдържа света на идеите, след това Разумът произвежда от себе си световната Душа, която се разделя на отделни души и създава сетивния свят. Материята възниква като най-ниско ниво на еманация. Достигнали определен етап на развитие, съществата от сетивния свят започват да осъзнават собствената си непълнота и да се стремят към общение, а след това и сливане с Единното.
Еволюционният модел на Лероа и Теяр дьо Шарден повтаря основните принципи на неоплатонизма. Разбира се, възникването на Вселената, възникването и развитието на живота на Земята е описано от гледна точка на съвременната наука, но основната концепция на концепцията съответства на принципите на неоплатониците. Според Плотин Човекът се стреми да премине отвъд пределите на Душата в сферата на Ума, за да се присъедини след това чрез екстаза към Единното. Според Тейяр дьо Шарден човекът също се стреми да премине в царството на разума и да се разтвори в Бога.
Идеите на Плотин са възприети от Лероа в духа на Бергсон. Влиянието на Анри Бергсон (1859-1941) върху създаването на теорията за ноосферата се състои главно в неговото становище за творческата еволюция ("L'évolution créatrice", 1907. Български превод: "Творческа еволюция", 1914). Истинската и изначална реалност според Бергсон е животът като метафизично-космически процес, творческа еволюция; неговата структура е продължителността, която се разбирасамо чрез интуиция, различни аспекти на продължителността – материя, съзнание, памет, дух. Вселената живее, расте в процеса на творческо съзнание и се развива свободно в съответствие с присъщото й желание за живот – „жизнен импулс” (l’élan vital).
Терминът антропосфера е въведен в научното обращение през 1902 г. от Д. Н. Анучин.
Ако понятията "жива материя" и "биосфера" са приети от науката, то понятието "ноосфера" все още предизвиква спорове в научните среди. Критиците на доктрината за ноосферата основно изтъкват, че тази доктрина е утопична и не е научна, а религиозно-философска. По-специално, d.b.s. Ф. Р. Щилмарк от Института по проблеми на екологията и еволюцията на Руската академия на науките смята: „мислите за ноосферата като общество на разума... вече са дълбоко религиозни в самата си същност и засега остават утопични“.
Американският историк на околната среда Д. Винер нарича доктрината за ноосферата „утопична и научно несъстоятелна идея“.
Критика на ноосферата на Вернадски е дадена и в монографията на Б. М. Миркин и Л. Г. Наумова].
D. philos. Науки V. A. Kutyrev вярва:
А. В. Поздняков от Института за мониторинг на климатичните и екологични системи на Сибирския клон на Руската академия на науките пише:
В научните среди на България „ноосферогенезата” се възприема като учение. Но ако под учение разбираме теорията за постигане на целта, единствената необходима последователност от практически действия, тогава това по-скоро не е учение, а недостатъчно обосновани утопични твърдения за всемогъществото на човека. Това „учение” се основава на обикновената човешка суета, която води до его- и антропоцентризъм...
Известният български историк и социолог Н. А. Митрохин нарича ноосферологията „научна интелектуална традиция, която обожествява личността на покойния акад. В. Вернадски” и потенциално"най-влиятелната от гражданските религии на днешна България".
Пермски регионален колеж по изкуство и култура