Норми на съвременния български език
Тема: Норми на съвременния български език
1 Понятие за езикова норма и нейните функции
2 Норми на съвременния български език
3 Езикови норми и речева практика
Списък на използваната литература
Историята и културата на народа се отразяват в езика. Освен това най-съществената част от колективния опит на хората, който се проявява в интелектуалната дейност и във "вътрешния свят" на човека, намира израз чрез езика в устната реч и в писмените текстове.
Понятията "нормално", "норми" са важни за много видове човешка дейност. Има норми за производство на продукти (например във фабрика) и норми, т.е. технически изисквания, на които трябва да отговаря този продукт. Диетолозите говорят за хранителни стандарти, спортистите се „вписват“ в определени стандарти (при бягане, скачане). Никой не се съмнява във факта, че във всяко цивилизовано общество има норми на взаимоотношения между хората, норми на етикета; всеки от нас има представа какво е нормално за човешкото общуване и какво е ненормално, надхвърля някаква неписана норма. Да, и ежедневната ни реч е пълна с тези думи: Как си? - Глоба!; добре как си - Нищо, нормално е. Освен това нормата невидимо присъства и в нашите твърдения, които не съдържат думите норма или нормално. Когато казваме: удобен стол, твърде тъмна стая, неизразително пеене, имаме предвид някакви общоприети "норми" за удобството на стола, осветеността на стаята, изразителността на пеенето.
Нормата е и в езика. И това е съвсем естествено: езикът е неразделна част не само от цивилизованото, но и като цяло от всяко човешко общество. Нормативността е съответствиеезикови норми, които се възприемат от носителите му като "идеал" или правилен модел.
Всичко посочено по-горе оправдава актуалността на тази тема.
Цел на работата: цялостно изследване и анализ на нормите на съвременния български език.
Работата се състои от въведение, 3 глави, заключение и списък с литература.
1 Понятие за езикова норма и нейната функция
В тесен смисъл нормата е резултат от кодификацията на даден език. Разбира се, кодификацията се основава на традицията за съществуването на език в дадено общество, на някои неписани, но общоприети начини за използване на езикови средства. Но в същото време е важно, че кодификацията е целенасочено подреждане на всичко, свързано с езика и неговото приложение. Резултатите от кодификаторската дейност са отразени в нормативни речници и граматики.
Езиковите норми не са измислени от учените. Те отразяват закономерните процеси и явления, протичащи и протичащи в езика, и се подкрепят от речевата практика на носителите на книжовния език. Основните източници на езиковата норма включват произведения на класически писатели и някои съвременни писатели, езика на дикторите на Централната телевизия, общоприетото съвременно използване, данни от живи и анкетни проучвания, научни изследвания на лингвисти, езиковата система (аналози), мнението на мнозинството говорещи.
Говорейки за същността на нормата, трябва да се помни, че нормата не е закон. Законът е необходимост, която не допуска никакви отклонения, нормата само предписва как трябва да бъде. Нека сравним следните примери:
1. Камъкът, хвърлен нагоре, трябва да падне (това е законът на природата);
3. Човек в процеса на вербална комуникация трябва да постави ударение правилно (това са езикови норми).
Така че нормата само посочва кактрябва да е функция на предписанието.
По този начин езиковата норма е традиционно установените правила за използване на речеви средства, т.е. правила за примерно и общопризнато произношение, използване на думи, фрази и изречения.
2 Норми на съвременния български език
Има писмени и устни норми.
Писмените езикови норми са преди всичко правописни и пунктуационни норми. Например, изписването на H в думата работник и HH в името на думата NN е предмет на определени правописни правила. А поставянето на тире в изречението Москва – столица на България се обяснява с пунктуационните норми на съвременния български език.
Устните норми се делят на граматически, лексикални и ортоепични.
Граматичните норми са правилата за използване на формите на различни части на речта, както и правилата за изграждане на изречение. Най-честите граматически грешки, свързани с използването на рода на съществителните, са „железопътна релса, френски шампоан, голяма царевица, регистриран колет, лачени обувки“. Железопътна релса, шампоан обаче е съществително от мъжки род, а царевица, колет, обувка е от женски род, така че трябва да кажете „железопътна релса, френски шампоан и голяма царевица, колет по поръчка, лакирана обувка“.
Лексикалните норми са правила за използване на думите в речта. Грешка е например използването на глагола lay вместо put. Въпреки факта, че глаголите lay и lay имат едно и също значение, put е нормативна книжовна дума, а лъжа е разговорна. Следните изрази са погрешни: Върнах книгата обратно и т.н. Трябва да се използва глаголът да сложа: Сложих книгите на мястото им.
Нормата разчита на традиционните начини за използване на езика и е предпазливасе отнася до езиковите иновации. „Нормата е това, което е било и отчасти това, което е, но в никакъв случай не това, което ще бъде“, пише известният лингвист А. М. Пешковски. Той обяснява това свойство както на книжовната норма, така и на самия книжовен език по следния начин: „Ако литературният диалект се променяше бързо, тогава всяко поколение можеше да използва само литературата на своето и на предишното поколение, много две. Но при такива условия не би имало самата литература, тъй като литературата на всяко поколение е създадена от цялата предишна литература. Ако Чехов още не е разбрал Пушкин, тогава вероятно нямаше да има и Чехов. Твърде тънкият слой почва би дал твърде малко храна на литературните издънки. Консерватизмът на литературния диалект, обединяващ векове и поколения, създава възможност за единна мощна многовековна национална литература.”[1] Консерватизмът на нормата обаче не означава нейната пълна неподвижност във времето. Друг е въпросът, че скоростта на нормативните промени е по-бавна от развитието на даден национален език като цяло. Колкото по-развита е литературната форма на един език, толкова по-добре обслужва комуникативните нужди на обществото, толкова по-малко се променя от поколение на поколение хора, използващи този език.