Нормиране на разходите за материални ресурси
Нормиране на потреблението на материали- установяване на планирана мярка за производственото потребление на суровини или материали за единица продукция.
Разходните норми трябва да бъдат прогресивни, икономични, динамични и обосновани.
Прогресивността на нормите предполага тяхното установяване въз основа на отчитане на съвременни техники и методи на работа.
Икономическата ефективност на нормите е да се намалят материалните разходи при разработването на норми.
Динамичността предполага систематичен преглед на нормите.
Валидността на нормите означава потвърждаване на стойността на нормата чрез технически и икономически изчисления.
Нормите на разход на материали са необходими за планиране на необходимостта от материални ресурси, за изчисляване на разходите за продукти, за изчисляване на планираната оценка на разходите за производство, за контрол и отчитане на потреблението на материали.
Разходната норма включва 3 елемента:
1) полезно потребление на материал (нето тегло на частта);
2) технически отпадъци и загуби;
3) организационни и технически отпадъци и загуби (не са свързани с технологията на обработка, неизбежните разходи за материали в случай на лоша организация на производствения процес и MTS).
Класификация на разходните норми:
1) според степента на разширения обект на нормализация:
2) според степента на пълнота и точност на данните:
3) по срок на валидност:
Оперативните нормисе използват в нормативния метод за отчитане на продукцията, съответстват на съществуващите условия на производство.
Настоящите нормиса разработени въз основа на оперативни норми.
4) според начина на установяване:
Нормите за проектиранесе установяват чрез изчислително-аналитичния метод на нормиране, който включва поелементно изчисляване на нормалната стойност въз основа на техническа документация.
Установени саекспериментални нормиекспериментален метод за нормиране, базиран на измерването на полезното потребление и отпадъците при провеждане на експеримент.
Статистическите нормисе установяват по статистически метод въз основа на данни за реалния разход на материали за минали периоди.
Планиране на запасите.
Необходимостта от формиране на материални запаси се дължи на несъответствие между времето на получаване и производственото потребление на материални ресурси.
Материалните запаси в абсолютно изражение са обемите материални ресурси във физическо изражение (тонове, метри, единици и т.н.), получени от предприятието, но все още не включени в производствения процес (използват се за организиране на управлението на склада, счетоводството и контрола на запасите, за определяне на нормативната и действителната стойност на оборотния капитал в производствените запаси).
Материалните запаси в относително изражение показват в какъв период от време са изразходвани производствените материали (в дни, дни, седмици, месеци).
Производствените запаси в предприятието се състоят от 3 части:
– застрахователен (гаранционен) склад.
Текущият запасе предназначен да осигури непрекъснато снабдяване с продукция в периода между следващата доставка на материални ресурси.
Rdn - средна дневна консумация на материал,
Tn - честота на доставка или интервал между 2 последователни доставки
Максималният текущ запас възниква в момента на доставка на материала в предприятието
Подготвителният запасосигурява непрекъснато снабдяване с продукция по време на подготовката на входящите материали за производствено потребление.
Tpreparation - времето, необходимо за подготовка на материалите преди пускане в производство.
Предпазен запассе създава в случай на нарушаване на нормалните срокове за доставка на материали.
T1 - време за експедиране на материала, дни;
Т2 - времето, през което материалът е на път, дни;
Т3 е времето за приемане на материала, в дни.
Поднорма на производствения запассе разбира планираното максимално количество материални ресурси, с които предприятието трябва да разполага за нормална логистика.
Разпределете максимални, минимални и средни нива на запаси.
Максималният процент на запасите ще бъде, когато текущата част от запасите достигне максималната си стойност, т.е. в момента на доставката.
Минималният запас ще бъде в момента на пълно изчерпване на запасите. Минималният запас се определя като сбор от подготвителния и предпазния запас.
Средният процент на запасите се приема като преходен запас в края на планираната година и се използва при разработването на плана за MTS