Нова година в славянската традиция
Как нашите предци славяни празнуваха новата година (по нов начин - новата година)?
Искам да отпразнувам нещо, но как? Да предположим, че чувствате, че душата ви иска празник, смях и светлини в тези най-мрачни периоди от годината. И в това копнеж се крие генетичната памет на нашите предци - все пак един от четирите природни празника се пада на времето на зимното слънцестоене - срещата на Коляда!
Нека да го разберем бавно! Седнете до огъня, послушайте моите северни приказки...
Денят на зимното слънцестоене наближава, Карачун! Ето още едно чудо. Денят "за врабчета" ще започне да настъпва и зимното слънце ще изгори. Празник Коляда. Славяните също сверявали точния ден на празника с лунния календар, реагирайки по-фино на случващото се в природата.
През този период хората могат да бъдат заловени от другия свят, в който действат други закони, времето тече по различен начин. В крайна сметка има истории за това как хората са стигнали до зли създания и не са могли да забележат как са минали дни, месеци, години. Много народи са имали такива вярвания. В един от най-старите български епоси Садко стига до морския цар и губи представа за времето, докато в човешкия свят се случват ужасни събития.
И за да могат хората да се държат на Яв, им е дадено чувство за време. Хората имат начин да погледнат назад, да погледнат напред, в бъдещето и да проследят този поток от време, да почувстват и оценят всеки момент, прекаран в този живот.
Така те прославят Коляда, който даде на хората толкова важна защита, със светъл празник, чиято същност е радостта от земното съществуване, забавлението на този свят, според времето и според чиито закони водим нашето земно съществуване.
Празнува се така.
Кукерите на тълпа се втурнаха в колибите, в прозореца на коитосвещите са специален знак. Цялата тълпа крещи, смее се, танцува. Участниците в забавлението разказват истории, приказки, някой започва да гадае, някой иска лакомства.
Изследователите забелязват, че танците на кукерите се различават от онези двойки или колективни танци, които се изпълняват на обикновени празници. Момчетата и момичетата изобразяват "странни движения", "скачане и подскачане", "изумителни и отчетливи движения на краката", "всякакви клатушкания, въртения и салта". Всичко беше съпроводено със звън, шум, рев, пукане, дрънчене на клапи на печки, железни кофи, лъжици, пръчки, тигани и др.
Ето защо дори и сега Дядо Коледа винаги кара децата да пеят, танцуват и разказват стихчета на новогодишните партита.
Три съвета как да почувствате истинска почивка:
Първо дайте кръгли торти.
На зелена и червена Коледа (Комоедица и Овсен) се пекоха палачинки - символ на единството на земята и слънцето. На жълтата Коледа (Купала) се пекли "чучулиги" - каралки, вързани на възел и сложени като "седнала чучулига".
А на бяла Коледа - на Коляда, се пекоха именно кръгли кифлички. Българите се хранели предимно с ръжен хляб, понякога се примесвало и ечемично брашно. От пшенично брашно се правели калачите, които били деликатес на празника.
Има една добре позната поговорка: „С ролка не примамваш“. Най-добрите калачи бяха изпечени под формата на пръстени, другият вариант беше изпечен на кръгли рула. Именно калачи беше прекрасен подарък за този празник, украса за маса.
Второ, направете естествени маскировки и отидете на разходка.
Славяните са се обличали като различни животни и т.н. Трябва да си сложиш страшна, нелепа маска. Не очаквайте, че „ще стане“. Най-правилно би било да направите костюм от естествени материали. Маска направете груба работа от парчетакожи, кърпи, зебло, брезова кора, от всякакви импровизирани материали. В резултат на това някакво животно или чудовище ще отиде на разходка по улицата. Не плашете минувачите, тези „истории на ужасите“ не са за тях, а за онези същества, които нямат място на този свят. Забавлявайте се леко и радостно, както са го правили нашите предци. Нека празникът на този живот, празникът на младото слънце, разпръсне тъмните сили, които са се натрупали много през това време.
Трето, помнете наследството на вашите предци.
Коляда е древен празник, природен празник, завещан ни от нашите предци.
И днес, когато българският народ иска да знае своите корени, ние си спомняме тези предания, тези предания, тези северни приказки на древната ни земя!