Новини днес Два пъти невинен
В резултат на една от тези специални операции - за залавянето на Хатаб - групата на специалните сили на ГРУ на капитан Едуард Улман елиминира не лидера на екстремистите, а. шестима мирни чеченци. Имаше съдебен процес, след това друг процес, по време на който Улман постепенно се превърна в митична, легендарна личност. За едни той стана "герой на България", за други - "кавказки касапин". Сигурно напразно.
Кореспондентите "KP" решиха да проследят следите на специалните части. Отправната точка на разследването беше Чечня.
Мирната република остана по телевизията
Блясъкът на мащабния проект "Възстановяване на Чеченската република" изчезва зад последния КПП Грозни. Таксиметровият шофьор на кола с четири колела, който се съгласи да ни откара на 60 километра от столицата на републиката само след много убеждаване, се кълне, обикаляйки пътищата, очукани от много години война: „Ще стигнем за около три часа“. Видимост почти няма - залязва ниска облачност. Пътят плавно се превръща в планински серпентина, на всеки завой на който от комините димят тръбите на печката в малки землянки. Пътят не е ограден с нищо и шофьорът на таксито, за късмет, се притиска към скалата - от склоновете на пътя летят калдъръмени камъни.
Знаци от война на всеки метър. Хваща окото маскиран отстрани на пътя бронетранспортьор или военен лагер над скала. В ъглите на един такъв лагер са поставени плюшени животни в камуфлаж и каски - примамки за снайперисти, които изглежда все още се намират тук. Странно, няма война, но има снайперисти.
Спираме в районното управление на вътрешните работи Шатой. Местни чеченски милиционери ни посрещат на половината път и се съгласяват да ни ескортират до село Дай.
- Как е обстановката в района? - задаваме дежурен въпрос.
- Успокойте се всички. - С две ескортни колибез номера седят шестима картечари и един картечар.
Със скорост от 60 километра в час, дива за накъсан планински серпентина, се втурваме на юг. Успяваме да изпреварим местните пъргави.
„Тук няма шофьори, а ездачи“, оплаква се шофьорът на таксито между молитвите.
На един от завоите колата ни сяда по корем в непроходима кал. Полицията заема всестранна защита, щракайки затворите на картечниците си. Само под това покритие избутваме колата от глината. Остават броени часове до началото на поредната спецоперация в село Дай. Тежката артилерия се премества в планините.
Караме до мястото на засадата на Улман. На един хълм има стара разрушена кошара, през пътя има склон, река Шаро-Аргун, а зад нея има отвесна скала, опряна в облаците.
- Тук на това място изгориха "УАЗ" с цивилни - показва един от милиционерите.
- Защо не спря при поискване?
Дори не се опитаха да го спрат. Ако се опитаха, колата щеше да намали. Той беше таксиметров шофьор, печелеше пари с шофиране, директорът на училището, прости бедняци, седеше до него. Те са твърде законосъобразни, а тези в гората са твърде палави. Жената беше още там, не знам дали е изнасилена или не.
В съзнанието си веднага изчисляваме колко пъти законосъобразно сме спрели на контролно-пропускателни пунктове по пътя към квартал Шатой. Оказа се четири пъти и шофьорът нямаше представа да вкара на военните и да се промъкне.
- Видях много неща, но това. - продължава полицаят. - Голямата беда обаче се случи наскоро. Разузнаването на нашия комендант застреля жените в мъглата. Винаги стреляме по такива, няма какво да се катери нощем и в мъгла.
Тогава полицаят се улови и отговори на допълнителни въпроси за съдбата на „командата”: „Всички въпроси къмпрокуратура“.
"Заложниците бяха заклани като крави"
- Моите показания са в съда, в протокола, навсякъде - деловито се приближава към нас местният жител Салаудин Еллаев. - Участвах в разследването заедно със следователи от прокуратурата. По време на война служих тук като началник на полицията.
- Какво правехте по това време?
- Той преподаваше военно дело в училище.
Промъкна се неволен въпрос: според какво законодателство в разследването участва лице, което не е свързано с правоприлагащите органи. Той обаче имаше пълното право да помогне на разследващите органи. Дори пет години след трагедията полицаите се чувстват некомфортно в планината. Наложи се много да напуснем мястото на трагедията - обстановката в района се беше променила.
„Отначало имаше прочистваща операция“, съобщава Елаев по военен начин. - Трябваше да дойде батальон мотострелци от Борзой. По това време аз и синът ми бяхме в Шали в болницата, влязох в този конвой и вечерта с включени фарове се качихме до селото (както се оказа по-късно, това забавяне беше фатално. - Авт.). До три часа следобед войските кацнаха от хеликоптери. Заеха позиции, хеликоптерът ги приземи точно тук. И в покрайнините на селото. Но разбрахме за случилото се едва на следващата сутрин. Някой каза, че в покрайнините на селото гори УАЗ с ростовски номера и в него има трупове, но на цивилни не е позволено да отидат там. Понеже съм бивш офицер от кариерата, сега от запаса, отидох да говоря, да разбера какви трупове. По това време групата на Улман вече беше напуснала. Дойдоха военните, заеха позиции тук, уж за учения, отцепиха селото, поставиха им задача никой да не влиза и да не излиза. Взех със себе си един свидетел – мой съсед. Казвам на военните: ако успеете да почистите навреме, нека бързо да ме закараме на мястото.
В обвинителния акт, между другото, нямаше нито един ред заизтезание или изнасилване.
- И тук имаше две локви кръв, като при клане на крава, защото и аз съм животновъд по професия - продължава Салаудин Еллаев. - И напръскайте върху снега на дълбочина 10 - 15 сантиметра. Ако не ги бяха рязали, нямаше да има такава кръв. След това ги хвърлиха в колата, заляха ги с бензин от цистерните и ги запалиха. Имаше много следи около колата, явно са се стоплили. И за да изчезне всичко, заложиха взривно устройство под задния наклон на колата и го взривиха отдолу. От жената остана само един крак в женски ботуш под коляното, а от другия труп не остана нищо.
Към нашата дискусия се присъединява и Кока Тубурова, жителка на съседното село Нахч-Келой, която дотича при нас веднага щом научи, че са пристигнали кореспонденти. Брат й загина в този УАЗ. Той просто караше.
- В този ден директорът на училището, директорката бяха в колата, караха от срещата. В Шаро-Аргун те засадиха жена, а в покрайнините на Дай друг мъж. В продължение на две години Улман се опитваше да докаже, че в момента, в който колата се приближи, той застана на метър от пътя, размаха ръце и даде знак. Но това не е така, те вече стреляха по заминаващата кола, защото нямаха време да изтичат до колата.
Но преди 10 минути Салаудин Еллаев каза, че са стреляли по предното стъкло.
Специални операции без конспирация
- Брат ми нямаше какво да крие - прави безпомощен жест Кока Тубурова. - Той знаеше отлично всичките си задължения, когато военните спряха. Какво би се случило иначе, той знаеше отлично. Мога да ви покажа точно къде е простреляна, докато колата се движи.
Тубурова ни показва третото, съвсем различно разположение на "УАЗ-ката" на пътя.
- Два пъти прекрасно знаеха, че ще бъдат оправдани. Вторият път ги оправдаха, чух как предисреща (Тубурова редовно ходеше в съдилищата), един от тях се обади: „Съдът ще приключи, след половин час ще се прибера“. Не може така да се обажда човек, който не знае дали ще го вкарат в затвора. И тази година имаше професионални съдии. Улман, очевидно, се е подготвял за бягството от дълго време, защото е осъзнал, че няма как да избяга от отговорност. И сега казват, че трябва да се търсят жертвите. Като, извадихме го, държим го в зиндан.
- Търсихте ли ги?
Не, всички знаят, че са глупости. И не можеше да се говори за засада, когато ги кацнаха, всички го видяха. Освен това цялото село знаеше, че се готви някаква спецоперация.
Отговорът на въпроса ни откъде селото може да разбере за спецоперацията увисна във въздуха. Но тогава радиото в полицейската кола избухна в гърлен вик: помолиха ни да се върнем в Шатой възможно най-скоро.
Не се получи бързо, остър чакъл разкъса стара гума на колата ни. Докато сменяха колело в едно малко селце, роднина на един от полицаите излезе да говори с нас. Излезе да се оплаче от бунтовниците. Като, идват през нощта и заплашват - „вие работите за българите“, искаха да отнемат КамАЗ, на който чеченците доставят храна и строителни материали на военни части. Както ни казаха, роднина помолил племенника си полицай за някакво оръжие, но полицаят го посъветвал да си купи ловна пушка с по-голям калибър. Такъв съвет не утеши планинеца, по-скоро, напротив, ние се разделихме с това.
Едуард Анатолиевич Улман е роден през 1973 г. в Новосибирск в семейството на инженер. По националност - наполовина българин, една четвърт казах и още една четвърт германец. Получава фамилията си от баба си - германка, заточена през военните години в Казахстан.
През 1990 г. постъпва в Новосибирското комбинирано оръжейно училище - основният университет в България, където се обучаватспециалисти от военното разузнаване.
През 1994 г. завършва колеж. Служил е в специалните части на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на Руската федерация. Той сам поиска да отиде в Чечения: написа четири доклада и стигна там през 2000 г. Общо той има 4 чеченски командировки. Последният от тях, по време на който Улман ръководи разузнавателна група номер 513, приключи през 2002 г.