Обикновен чекизъм
Не е трудно да си представим какво би се случило в следвоенна Германия, ако един от правителствените служители, които преди това са служили в Гестапо, беше заявил, че бившият му отдел само „подлага на законна конституционна принуда“ противниците на нацисткия режим. А концентрационните лагери, затворите и изтезанията бяха само начин да се защити отечеството от „идеологически оръжия“, изпратени от чужбина от „извънземна ръка, насочена към сърцето на държавата“ ...
Прес бурята, скандалът в парламента, позорната оставка на кандидата и политическият крах на „неговата“ партия щяха да са неизбежни като залеза.
Подобно изказване на бившия следовател от Пето управление на КГБ, който направи кариерата си през 80-те години в процесите срещу дисиденти, а сега председател на Държавната служба за контрол на наркотиците, генерал-полковник Виктор Черкесов, остана без неприятни последици за него.
В ерата на Путин той няма от какво да се страхува.
Наистина, ако лидерът на Обединена България и по съвместителство председател на Държавната дума Борис Гризлов заявява, че Сталин е изключителна личност, чието отношение трябва да се промени, а престъпленията на Сталин са просто „изстъпления във вътрешната политика, които не го украсяват“ - защо Виктор Черкесов да не заяви, че в КГБ не са служили палачи, доносници и удушители на свободата, а смели борци, защитавали държавата от тези кой беше "оръдие на чужда зла воля"?
Изглежда академик Андрей Сахаров беше такъв „инструмент“, и Сергей Ковальов, и Владимир Буковски, и Андрей Синявски, и Юлиус Даниел, и Натан Щарански, и Анатолий Марченко, и Лариса Богораз, и много други…
Пред нас обаче не е произволно твърдение, а цял манифест.
В пространно новогодишно интервю генерал Черкесов твърди, че успехите на България са изключително големибезпокоят някои неназовани врагове.
Целта им е ясна: „посегателство върху нашата териториална цялост и национален суверенитет“, след което е възможен „втори крах на държавата след разпадането на СССР“ и по африкански „потъване в хаос и многоплеменен геноцид“.
Единственото спасение от този геополитически апокалипсис са силовите служители, „силни и дейни патриоти“, на чиито плещи лежи „тежкото бреме за запазване на българската държавност“.
Те всъщност са правили това и преди - и ако поставят някого в лагери и психиатрични болници, това е само за да защитят Родината от коварен враг и в същото време се опитват да „не разбиват съдбата на хората“ ...
Характерно е, че всички тези аргументи, намирисващи на политическа параноя, са публикувани в същата Комсомолская правда, където преди това бяха публикувани разкритията на Владислав Сурков за „петата колона“, а след това инструкциите на Михаил Юриев как абсолютно точно да се разпознае врагът на Путин, а следователно и врагът на държавата.
Очевидно този път Виктор Черкесов, който се самопрепоръчва като „такъв чекист, дето няма накъде, както се казва“, е бил инструктиран да продължи да озвучава основите на новата държавна идеология.
За нея, олицетворявана от президента Путин под егидата на „вертикалата“, най-накрая се намери име.
Не, това не е путинизъм. Това е „чекизмът“, както го нарича генерал Черкесов.
Същността му е проста: държавата е всичко, всичко останало е нищо.
Който е против държавата (по-точно срещу онези, които са си присвоили правото да говорят от нейно име), е враг на България, а следователно и на народа. С всички последствия.
„Държавата може да бъде колкото искаш лоша, но не можеш да вдигнеш ръка срещу нея, незначителен човечец!”, обобщава известен петербургски правозащитник и бившполитически затворник Александър Скобов...
Лесно се вижда, че пропагандаторите на тази идеология днес имат безпрепятствен достъп до телевизията.
Именно те, обичайно идентифициращи се с държавата, създават атмосфера на страх, внушавайки ни, че живеем в „обсадена крепост“, където фронтовата линия минава през всяка къща.
Именно те в своите „две минути омраза” нагнетяват истерията на „военното време” и психозата на „извънредното положение”.
Именно те търсят (и намират!) външни и вътрешни „врагове“, за които се смятат всички, които се осмеляват да критикуват Путин и се съмняват в необходимостта от ограничаване на правата и свободите на гражданите в името на, уж, „борбата с тероризма“…
Разбира се, животът в обсадена крепост предполага изключително привилегировано положение за онези, които се провъзгласяват за "защитници" от митичния "враг", които непрекъснато се възпяват от пропагандаторите на "държавност" и "суверенитет".
Те са на ключови позиции в държавата, те са начело на най-големите фирми, те са „поддържащата държавна класа“, както самохвално ги нарича генерал Черкесов. Всичко е позволено на новите гвардейци: както в приказката на Евгений Шварц - това, което драконът нагло е отнел, сега е в ръцете на най-добрите хора в града ...
И нищо че, изправени пред реална опасност, чекистите демонстрират своята пълна незначителност.
Нищо, че те не са способни да се борят с терористите, предпочитат да преразпределят (по-точно да заграбват) собствеността и да търсят "шпиони" сред българските учени.
Все пак всеки, който се осмели да се противопостави на държавата и на неконтролираните от никого, но пречат на всичко тайни служби е враг...
Това не е нова идеология.
Това е старата и добре запомнена идеология на тоталитаризма и полицията, където държавата стои над обществото и нито едното, нито другото.в стотинка не влага интересите на индивида.
Сега генерал от ФСБ Черкесов смело заявява, че тази идеология през последните години от съществуването на СССР „бързо еволюира до безумие, което е ясно на всеки мислещ човек, каквито имаше много в КГБ“.
Е, в този случай ще трябва да признаем, че началникът на следствения отдел на Ленинградското КГБ Виктор Черкесов не можеше да се свърже с тези мислещи хора!
В края на краищата той влезе в историята с факта, че точно през последните съветски години, а именно през 1988 г., той образува последното наказателно дело в историята на СССР по член 70 от Наказателния кодекс „Антисъветска агитация и пропаганда“ срещу активистите на „Демократичния съюз“ Юлий Рибаков, Екатерина Подолцева и Валерий Терехов. След това на пресконференция той показа на журналисти ужасна шпионска машина за предаване на репортажи в чужбина, която при по-внимателно разглеждане се оказа ... обикновен факс.
Именно той многократно заявява пред разследваните, че преследването на дисидентите не е нищо друго освен „отговорно партийно дело“.
Именно той в протокола за разпит на члена на НТС Ростислав Евдокимов нарича Виена столица на... Швейцария.
За съжаление това не даде никакъв резултат.
И още по-голямо съжаление България нямаше свой Нюрнберг, където навремето Гестапо - тайната политическа полиция на Германия - беше призната за престъпна организация.
Съветската тайна полиция – ВЧК-НКВД-МГБ-КГБ – не беше призната за такава дори в онова кратко време от началото на 90-те години, когато имаше всички възможности за това.
Междувременно, ако това се беше случило, много неща в нашата следваща история щяха да се случат по съвсем различен начин.
И разпространяващият се раков тумор на "чекизма" сега нямаше да убива държавата ...
„Трябва да помним за самоограничението - потискането на духа на придобивка,ограничаване на изкушенията, с които е изпълнена ерата на неразвития и нестабилен капитализъм“, призовава генерал Черкесов.
Интересно кога Виктор Василиевич стигна до тази безспорна преценка - преди или след като през 2001 г. купи 200-метров апартамент в Санкт Петербург на Марсово поле, струващ около 200 хиляди долара, което не се вписваше добре в стойността на тогавашната му официална заплата?
Или може би за първи път е помислил за „потискане на духа на грабене на пари“ по-рано - в бившия седемстаен апартамент на Невски проспект, продаден през 1995 г. по нареждане на кмета Анатолий Собчак на бъдещата съпруга на генерала за 20 хиляди долара (пет пъти по-евтино от пазарната цена)?
Може би резултатът от „ограничаването на изкушенията“ беше изгонването през 2000 г. на Двореца на сватбите в Санкт Петербург от старо имение на брега на Нева, което Черкесов, президентският пратеник в Северозапада, хареса за своя резиденция?
Страшно е дори да си помислим къде би било сега посолството, ако тогава генерал Черкесов не се беше справил с изкушенията си - може би в Ермитажа?
Отговориха ми: "Не трябва да започваме лов на вещици!"
Предсказанието „изчакайте вещиците сами да тръгнат на лов!“ Тогава се смяташе за ненаучна политическа измислица.
Тази статия може да бъде обсъдена в нашия Facebook или Vkontakte.
Имате възможност да изпратите отзиви за този материал на редактора.