Образователната стойност на хумора, интерактивно образование
Важенина Олга Викторовна,
Възпитателното значение на хумора
Хуморът обединява различни аспекти от живота и развива активния мироглед на детето. Хуморът дава особено осветяване на събитията, нова визия, отразяваща процеса на формиране на детето.
„Детето като цяло има голяма нужда да се смее. Да им се даде добър материал за задоволяване на тази нужда е една от последните задачи на образованието. И това, - казва K.I. Чуковски, е не малка задача: да се възпита хумор у детето - ценно качество, което, когато детето порасне, повишава устойчивостта му към всяка неблагоприятна среда и го поставя високо над дреболиите и кавгите” [2, с.4].
Чувство за хумор. Предполагайки развитието на чувствата и вкуса, включвайки чувството за единство с другите и радостта от работата в името на обща кауза, това ще помогне да израсне човек, който е способен не само да цени хумора, но и да го интерпретира правилно. Развивайки чувството за хумор на децата, ние същевременно развиваме тяхната личност, мирогледа им за живота, цялостното им възприемане на заобикалящата действителност, поведението им в различни житейски ситуации и умението за изграждане на социални отношения.
В широк смисъл хуморът означава просто смях - смях като цяло. А в по-тесен смисъл хуморът е една от разновидностите на смеха. Едно от лицата му. Както писа А.В Луначарски: „Хуморът означава такъв подход към живота, при който читателят се смее, но се смее нежно, добродушно“ [9, с.7]. Но за да стане всичко абсолютно ясно, е необходимо да разберете какво е смехът. „Ще говорим за смеха, който вълнува човешкото сърце от древни времена и според прекрасния режисьор и художник Николай Акимов е „първият признак на човечност“ [9, с.7].
Смехът като феномен на социалния живот е сложно и сякаш пулсиращо понятие. Смехът е тясно свързан с когнитивните способности на човека, от една страна, и също така е тясно свързан със способността на човек да оценява критично околната среда, от друга.
Може да се заключи, че „Смехът е форма на критика, с помощта на която разкриваме съществуващите противоречия в живота. И това също е сигнал, че тези противоречия са открити и разкрити. Смехът е радостен вик, който избухва от гърдите всеки път, когато осъзнаем, че ситуацията, пред която сме изправени или в която самите ние участваме, е нелепа, достойна за присмех” [9, с.8].
Колкото по-бдително човек улавя различни контрасти и несъответствия в заобикалящия го живот. Създаване на комични ситуации. Колкото по-добре има чувство за хумор. „Комичното е социално значимо жизнено противоречие, което в изкуството е обект на особена емоционално наситена етична критика-осмиване” [11, с.145].
Несъмнено хуморът помага да се разберат и разкрият много взаимовръзки и явления от социалния живот, да се разкрият пред детето характеристиките на социалните отношения. Ето защо, говорейки за хумора в това произведение, ние се придържаме към следното определение: „Хуморът е израз на доброжелателно и игриво отношение към събития и ситуации. Поведение на другите хора и към себе си. Хуморът е предпоставка за положителни емоции, дори в остри и трудни ситуации. Тя се основава на способността да се възприема, подчертава и разбира смешното, да не се спира в оценките нито пред значими явления и факти, нито пред техните незначителни, второстепенни моменти. Хуморът по отношение на себе си е признак на развито самосъзнание и зрялост на човека, той е неразривно свързан със способността на субекта да открива противоречия в заобикалящата го действителност” [4, с.343-344].
Библиография
2. Бегак Б. Децата се смеят. – М.: Дет. лит., 1971. - 192 с.
3. Билгилдеева Т.Ю. Възпитанието на личността на младши ученик като създаване на условия за нейната самореализация: Резюме на дисертацията. дис. … канд. пед. науки. – Кострома, 1999. – 22 с.: табл.
4. Дяченко M.I., Kandybovich L.A. Кратък психологически речник: Личност, образование, самообразование, професия. - Минск: Народная асвета, 1996. - С. 216, 343-344.
5. Карасев Л.В. Философия на смеха. - М., 1996. - 223 с.
6. Коджаспирова Г.М., Коджаспиров А.Ю. Педагогически речник: За студенти от висши и средни учебни заведения. - М .: Академия, 200. - С. 137, 142.
7. Непомнящая Н.И. Ценността като централен компонент на психологическата структура на личността // Проблеми на психологията. - 1980. - № 1. - С. 245-263.
8. Петровски A.V. Към разбирането на личността в психологията // Въпроси на психологията. - 1981. - № 2. - С. 40-47.
9. Сивокон С.И. Весели приятели. - М., 1980. С. 101-135.
11. Речник на литературните термини / Изд. Тимофеева Л.Н., Тураева С.В. - М .: Образование, 1974. - С. 145-148.
12. Скворцов Л.В. Култура на самосъзнанието: Човекът в търсене на истината за своето битие. – М.: Политиздат, 1989. – 319 с.