Общественото мнение в съвременна България - Обществено мнение
От 1993 г. средствата за масова информация (особено електронните) по време на подготовката за изборите за Държавната дума редовно публикуваха, излъчваха различни прогнози, рейтинги на популярността на партиите, движенията и техните лидери. Според проучванията на общественото мнение в навечерието на вота социолозите дават последователно палмата на партията "Демократичен избор на България", след това движението "Наш дом България", после "Яблоко" или "Преса". И в крайна сметка победиха либералдемократите, комунистите и земеделците. Какъв е проблема? Имаме работа с обикновена манипулация на общественото мнение. Рейтингите на популярността на лидерите са изградени и се изграждат на изключително субективни показатели, на априорни митологеми и следователно не отразяват реалното състояние на нещата.
Най-често срещаните са следните грешки. Методите на изследване често са неправилни. Телевизионните и радиодопитванията при определени обстоятелства са средство за самоизмама, измама, измама и т.н. Мнението на московчани не винаги съвпада с мнението на населението на българската пустош. И за това има обективни причини: по-специално повече от 70% от финансовия капитал на страната се движи в Москва, като правило заплатите и пенсиите се изплащат навреме. А в Сибир и Далечния изток все още не винаги се получават навреме.
Може да се предположи, че лидерската група е и лидер на общественото мнение (POL). Гласовете на хората от водещата група се слушат по-внимателно от околните. Ето защо, дори ако общественото мнение днес по даден въпрос е по-скоро, да речем, негативно, нека да видим какво мисли най-динамичната група за това, тъй като влияе на другите хора, привиквайки ги към факта, че тяхното мнение днес ще стане общо мнение утре. В същото време групитекоито не могат да се считат за водещи, се оказват свръхчувствителни към едни фактори и мнението им става решаващо за други.
Разбира се, проблемите при прилагането на такъв подход са разбираеми. Тя се сблъсква с поне две трудности. Основният е размерът на извадката.За да се анализира не цялото общество като цяло, а отделните му части, е необходимо да се използват големи извадки, най-малко 5000 респонденти.В противен случай има голяма вероятност от неадекватна изолация на групата и нейното представителство.В момента водещите социологически центрове, като правило, работят с извадки от 1500-2000 респонденти.Това не е достатъчно, за да се разграничат слоевете и да се анализират, но няма достатъчно средства за прилагане на по-големи проби.
Средната класа в днешна България е разнородна, като съставлява около 25% от пълнолетното население на страната. Има висококвалифицирани работници, висши мениджъри, средни мениджъри, специалисти и дори интелектуалци с високо ниво на образование. Но не само стандартът на живот обединява тези групи в средната класа, но и общи ценности, които отличават представителите на средната класа като хора с високо ниво на жизнена активност, амбициозни и целенасочени.
От друга страна самата средна класа е разнородна. Квалифицираните работници се различават от мениджърите и високодоходните групи от интелигенцията не само по заплатите си (това е доста сравнимо), но и по отношението си към живота.
Друг пример е отношението към индивидуалната свобода. Тук групите от средната класа също са по-консолидирани по отношение на важността на индивидуалната свобода от останалите групи от населението, а средната оценка за важността на индивидуалната свобода в страната като цяло (29%) не би дала пълно разбиране за отношението на населението към това.стойности. Но още по-важни и далеч неочевидни неща се разкриват, когато изследователят се обърне не към цялата средна класа, а към отделните й групи. Проучването показа, че предимството на индивидуалната свобода пред равенството изобщо не е „интелектуална материя“. Изборът в полза на индивидуалната свобода е най-очевидно направен от топ мениджърите и квалифицираните работници. И високоплатената интелигенция в това е много по-близо до нископлатените си колеги.
Тези примери, разбира се, нямат претенции да бъдат изчерпателно описание на средната класа и групите в нея. Необходимо е да се покаже колко по-точна и обемна картина се прави не от общи данни за цялата страна, а от стратифицирани резултати. И ако искаме да излезем от безизходицата на социологията на общите места, която води до манипулиране на общественото мнение, то и социолозите, и медиите трябва да сменят формата на изследвания и публикации.