Общи логически методи на познанието – Студопедия
С помощта на общи логически методи знанието постепенно, стъпка по стъпка, разкрива вътрешните съществени характеристики на обекта, връзките на неговите елементи и тяхното взаимодействие помежду си. За да се извършат тези стъпки, е необходимо да се раздели интегралният обект (умствено или практически) на съставните му части и след това да се изучат, като се подчертаят свойства и признаци, проследят връзките и отношенията, а също така се разкрие тяхната роля в системата на цялото. След като тази познавателна задача бъде решена, частите могат отново да бъдат обединени в един обект и да образуват конкретно-обща идея, тоест такава идея, която се основава на дълбоко познаване на вътрешната природа на обекта. Тази цел се постига чрез операции като анализ и синтез.
Анализът е разделянето на холистичен предмет на неговите съставни части (страни, характеристики, свойства или взаимоотношения) с цел тяхното цялостно изследване.
Синтезът е комбинация от предварително идентифицирани части (страни, характеристики, свойства или връзки) на обект в едно цяло.
Обективната предпоставка за тези когнитивни операции е структурната природа на материалните обекти, способността на техните елементи да се пренареждат, обединяват и разделят.
Анализът и синтезът са най-елементарните и прости методи на познание, които лежат в самата основа на човешкото мислене. Същевременно те са и най-универсалните техники, характерни за всички негови нива и форми.
Обектите на обективната реалност имат безкрайно разнообразие от различни свойства, връзки и отношения. Някои от тези свойства са сходни помежду си и се определят взаимно, докато други са различни и относително независими. Например свойството на петте пръста на човешката ръка е едно към едно съответствиепет дървета, пет камъка, пет овце се оказват независими от размера на предметите, техния цвят, принадлежност към живи или неорганични тела и т.н. В процеса на познание и практика се установява преди всичко тази относителна независимост на отделните свойства и се отделят онези от тях, връзката между които е важна за разбирането на обекта и разкриването на неговата същност.
Процесът на такъв подбор предполага, че тези свойства и отношения трябва да бъдат обозначени със специални заместващи знаци, благодарение на които те се фиксират в съзнанието като абстракции. Например посоченото свойство на пет пръста едно към едно съответства на пет други обекта и се фиксира със специален символичен израз - думата "пет" или число, което ще изрази абстракцията на съответното число.
Когато абстрахираме някакво свойство или връзка на редица обекти, по този начин създаваме основата за тяхното асоцииране в един клас. По отношение на индивидуалните характеристики на всеки от обектите, включени в този клас, признакът, който ги обединява, действа като общ признак. Обобщението е такъв метод на мислене, в резултат на който се установяват общите свойства и характеристики на обектите.
Операцията на обобщаване се осъществява като преход от конкретно или по-малко общо понятие и съждение към по-общо понятие или съждение. Например понятия като "клен", "липа", "бреза" и т.н. са първични обобщения, от които може да се премине към по-общото понятие "широколистно дърво". Чрез разширяване на класа от обекти и подчертаване на общите свойства на този клас, човек може постоянно да се стреми да изгражда все по-широки понятия, по-специално в този случай може да се стигне до такива понятия като „дърво“, „растение“, „жив организъм“.
В процеса на изследване често е необходимо въз основа на съществуващите знания,правят изводи за неизвестното. Преминавайки от известното към неизвестното, ние можем или да използваме знанието за отделни факти, връщайки се към откриването на общи принципи, или, обратно, разчитайки на общи принципи, да правим изводи за определени явления. Такъв преход се извършва с помощта на такива логически операции като индукция и дедукция.
Индукцията е метод на изследване и метод на разсъждение, при който се изгражда общо заключение въз основа на конкретни предпоставки. Дедукцията е метод на разсъждение, чрез който определено заключение следва по необходимост от общи предпоставки.
Основата на индукцията е опит, експеримент и наблюдение, по време на които се събират отделни факти. След това, изучавайки тези факти, анализирайки ги, ние установяваме общи и повтарящи се характеристики на редица явления, включени в определен клас. На тази основа се изгражда индуктивно разсъждение, предпоставките на което са съждения за единични обекти и явления с посочване на тяхната повтаряща се характеристика и преценка за клас, който включва тези обекти и явления. Като заключение се получава преценка, в която признакът се приписва на целия клас. Така например, изучавайки свойствата на вода, алкохоли, течни масла, се установява, че всички те имат свойството еластичност. Знаейки, че водата, алкохолите, течните масла принадлежат към класа на течностите, те заключават, че течностите са еластични.
Дедукцията се различава от индукцията по обратния ход на движението на мисълта. При дедукцията, както се вижда от определението, въз основа на общото знание се прави частно заключение. Една от предпоставките на дедукцията е задължително общо съждение. Ако се получава в резултат на индуктивно разсъждение, тогава дедукцията допълва индукцията, разширявайки обхвата на нашите знания. Например, ако знаем, че всички металиса електропроводими и ако се установи, че медта принадлежи към групата на металите, тогава от тези две предпоставки е необходимо да се заключи, че медта е електропроводима.
Но особено голямото когнитивно значение на дедукцията се проявява в случая, когато общата предпоставка не е просто индуктивно обобщение, а някакво хипотетично предположение, например нова научна идея. В този случай дедукцията е отправна точка за раждането на нова теоретична система. Създаденото по този начин теоретично знание предопределя по-нататъшния ход на емпиричните изследвания и насочва изграждането на нови индуктивни обобщения.
Изучавайки свойствата и признаците на явленията от заобикалящата ни действителност, ние не можем да ги познаем веднага, в тяхната цялост, в тяхната цялост, но подхождаме към изучаването им постепенно, разкривайки все повече и повече свойства стъпка по стъпка. Изучавайки някои от свойствата на даден обект, може да открием, че те съвпадат със свойствата на друг, вече добре проучен обект. След като установихме такова сходство и установихме, че броят на съвпадащите характеристики е достатъчно голям, можем да направим предположението, че други свойства на тези обекти са еднакви. Ходът на разсъждение от този вид формира основата на аналогията.
Аналогията е такъв метод на познание, при който въз основа на сходството на обектите по някои признаци се прави изводът, че те са сходни по други признаци. Така при изучаването на природата на светлината са установени такива явления като дифракция и интерференция. Същите свойства бяха открити преди това в звука и произтичаха от неговата вълнова природа. Въз основа на това сходство X. Хюйгенс заключава, че светлината също има вълнова природа. По подобен начин Л. де Бройл, допускайки известно сходство между частиците на материята и полето, стига до извода за вълновата природа на частиците на материята.
Изводите по аналогия, разбирани изключително широко, като прехвърляне на информация за едни обекти към други, формират епистемологичната основа на моделирането.
Моделирането е изследване на обект (оригинал) чрез създаване и изучаване на неговото копие (модел), което замества оригинала от определени аспекти, които представляват интерес за знанието.
Моделът винаги съответства на обекта - оригинала - по тези свойства, които трябва да бъдат изследвани, но в същото време се различава от него по редица други характеристики, което прави модела удобен за изучаване на обекта, който ни интересува.
Използването на моделиране е продиктувано от необходимостта да се разкрият такива аспекти на обекти, които или не могат да бъдат разбрани чрез директно изследване, или е неизгодно да се изучават по този начин по чисто икономически причини. Човек, например, не може директно да наблюдава процеса на естествено образуване на диаманти, произхода и развитието на живота на Земята, цяла поредица от явления на микро- и мега-света. Ето защо се налага да се прибягва до изкуствено възпроизвеждане на такива явления във вид, удобен за наблюдение и изучаване. В някои случаи е много по-изгодно и икономично да се изгради и проучи неговия модел, вместо директно да се експериментира с обекта.
Моделите, използвани в ежедневното и научното познание, могат да бъдат разделени на два големи класа: материални и идеални. Първите са природни обекти, които се подчиняват на природните закони при функционирането си. Последните са идеални образувания, фиксирани в подходяща символна форма и функциониращи според законите на логиката, която отразява света.
На съвременния етап на научно-техническия прогрес компютърното моделиране е широко разпространено в науката и в различни области на практиката. Компютърът работиспоред специална програма той е в състояние да симулира различни реални процеси (например колебания в пазарните цени, нарастване на населението, излитане и влизане в орбита на изкуствен спътник на Земята, химическа реакция и др.). Изследването на всеки такъв процес се извършва с помощта на подходящ компютърен модел.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: