Обучение на козметолог, портал

Сред тези, които тази есен започнаха да обучават козметолози, е Институтът по пластична хирургия и козметология.

Професор Владимир Алексеевич Висарионов, доктор на медицинските науки, генерален директор на ИПХИК, член на Американската академия по лицева пластична и реконструктивна хирургия, разказва пред Първия национален естетичен портал за традициите на българската козметология и за задачите на обучението на козметолози.

Владимир Алексеевич, може ли козметологията по същество да се нарече нова специалност за България?

Съдете сами... През 1937 г., когато в съответствие със Заповедта на Народния комисариат на хранително-вкусовата промишленост на СССР, подписана от А. Микоян, е одобрен "Правилник за Института по козметика и хигиена", вероятно никой не може да си представи колко далеч ще напредне естетичната медицина до началото на двадесет и първи век. Да, в медицината и посоката на това все още не е имало. Институтът е създаден с цел разработване на нова козметика, технологии за грижа за кожата на лицето и тялото, премахване на кожни дефекти, въвеждане на най-новите методи за козметичен масаж, обучение на специалисти в областта на козметологията, популяризиране на средства и методи за грижа за кожата на лицето и тялото сред населението.

Бързото следвоенно развитие на нашата страна, техническият прогрес спомогна за развитието на козметологията и пластичната хирургия. Естетичната хирургия, като направление в дейността на института, започва да се развива особено интензивно през 50-те години. През този период специалистите разработват технологии за премахване на различни деформации в областта на носа, устните, ушните миди, извършват операции за промяна на формата на млечните жлези, премахване на излишните мазнини по корема и излишната кожа на лицето.

През 60-те години на миналотовекове в различни градове на Съветския съюз в лечебните заведения започват да се организират специални медицински и козметологични кабинети. Ако през 1961 г. в Съветския съюз имаше 51 медицински и козметични кабинета и 1 клиника, то през 1966 г. вече имаше 159 медицински и козметични институции, включително 8 клиники, 1 Научноизследователски институт по козметология.

Придобиването на статут на изследователски институт изисква промени в тактиката на управление, разработване и научно обосноваване на програми и специфични теми за цялостен анализ на козметичните проблеми. Формират се нови научни направления в дерматокозметологията и хирургията. Много внимание беше отделено на разработването на нормативни документи за козметологията: изчисляване на работното време и освобождаване на лекарства, използвани за козметични процедури и др.

В NPO Kosmetologiya, трансформирана през годините на перестройката (края на 80-те - началото на 90-те години), научната дейност всъщност не се извършва без държавна подкрепа. И едва от 1998 г., със смяната на ръководството, преориентирането на политиката за развитие на компанията на научна основа, изследователската дейност отново разшири своите граници. Сформиран беше Академичният съвет, който определи приоритетните направления за развитие на изследователската дейност в областта на развиващата се козметология и пластична хирургия.

Днес АД "Институт по пластична хирургия и козметология" е модерен комплекс, който включва всички сфери на дейност в терапевтичната и хирургична козметология, лаборатория за разработка и създаване на козметика, експертен център за навлизащи на българския пазар козметични продукти, технически средства. За приноса му в развитието на пластмасатахирургия и козметология, подпомагане на благотворителното движение за подпомагане на пациенти с вродена лицево-челюстна патология, институтът е удостоен със званието лауреат на Международната награда „Професия – Живот“, награден е с Почетния медал на Екатерина Дашкова, Ордена „Слава на нацията“, Диплома на лауреата на общобългарския конкурс „Национално съкровище“.

Утвърждаване на специалностите "козметология" и "пластична хирургия" със заповед № 415n За утвърждаване на квалификационните изисквания за специалисти с висше и следдипломно медицинско и фармацевтично образование в областта на здравеопазването. Персоналът на нашия институт изразходва огромни усилия и енергия, за да осигури одобрението на тези специалности. В продължение на около седем години кандидатствахме пред държавни агенции, които се занимават с тези въпроси: Министерството на здравеопазването, Министерството на здравеопазването и социалното развитие и Федералната здравна служба. Но те постоянно получаваха откази, въпреки че подготвиха и подадоха огромен брой необходими документи на тези организации. И за наша радост най-после Министерството на здравеопазването и социалното развитие чу апела ни и одобри тези специалности. Изключително съм доволен от това обстоятелство, тъй като подобна стъпка със сигурност ще допринесе за рационализиране на дейностите в областта на козметологията и пластичната хирургия.

И от тази есен в IPKhIK започва да работи център за обучение ...

За учебната 2010-2011 година предлагаме:

  • Обучение по програма за първична специализация на дерматовенеролози: Козметология - 504 часа
  • Обучение по програмата за повишаване на квалификацията на козметолози: 1. Козметология - 144 часа
  • Образователни цикли по козметология за козметолози (72 часа):

- Основи на дерматоонкологията. Електродеструктивни методи в козметологията и дерматологията.

- Вродени и придобити естетични дефектикожата. Съвременни методи за тяхното коригиране.

- Апаратни методи за коригиране на естетични дефекти по лицето и тялото.

- Цялостна рехабилитация на пациенти след пластични операции.

Центърът за обучение на IPKhIK организира и обучение по програмата за първична специализация (504 часа) за хирурзи, детски хирурзи и лицево-челюстни хирурзи. И също така - "Пластична хирургия" - повишаване на квалификацията (144 часа).

Образователни цикли по пластична хирургия за хирурзи, детски хирурзи, лицево-челюстни хирурзи (72 часа):

  • Локална пластична хирургия при цикатрициални деформации на лицето, тялото и крайниците.
  • Хирургична корекция на възрастови промени в лицето и шията.
  • Хирургична корекция на млечните жлези. (Птоза, хипертрофия, ендопротеза
  • Липосукция на лице и тяло.
  • Реконструктивна хирургия при деформации и дефекти на предната стена на корема.
  • Отстраняване на вродени и придобити дефекти на носа и ушните миди. Основи на реконструктивната хирургия при вродени цепнатини на лицето.

Времето за дискусии свърши, време е за работа.