Обзор на литературата Състоянието на пазара на козметични продукти в България - Анализ
Състоянието на козметичния пазар в България
Жените от Древна Рус обръщат голямо внимание на грижата за кожата и прилагането на декоративна козметика. Единствената разлика от западните жени беше, че те придаваха магическо значение на всеки цвят. Сок от малина, череша и цвекло се използва като руж и червило. Очите и веждите бяха набръчкани със сажди. Лицето беше избелено с пшенично брашно. Люспи от лук боядисват косата в златисто. За да станете блондинка, се използва смес от шафран и лайка. Българките се грижели много трепетно за кожата на лицето. Използвали са мляко, заквасена сметана, мед, яйчен жълтък, животински мазнини, както и краставици, зеле, моркови и цвекло. За избелване и премахване на лунички се е използвал сок от краставица или отвара от магданоз. За мазна, пореста кожа се използва инфузия от метличина. Живовляк, коприва, подбел, корени от репей се използват за лечение на пърхот и косопад. Рецептите за грижа за кожата са внимателно описани. И така, през XII век внучката на Мономах Зоя (Евпраксия) написа книгата "Мехлеми".
В България използването на козметика беше изключително разпространено. Голям принос и развитие на козметиката направиха реформите на Петър I, които промениха живота и външния вид на човек. В България обаче имаше огромна разлика между козметиката, използвана от народа и тази, използвана от благородниците. Козметиката (декоративната козметика) беше скъпа и недостъпна за обикновените хора. Благородството използва пудра, руж, боя за коса и червило. А жените с прост произход за козметични цели използваха кисело мляко, заквасена сметана, квас за хляб, туршия от краставици, мед, животински и растителни мазнини, тоест използваха хигиенна козметика. В известното по онова време приложение към сп. "Московские ведомости" (публот 1756 г.) „Икономически магазин“, издаван в България от 1780 г., постоянно се отпечатват различни препоръки за грижа за външния вид и използването на билкова козметика.
Началото на промишленото производство на козметика в България е поставено от фабриката на Алфонс Рале, основана в Москва през 1843 г. Тя произвежда пудра, сапун Tridas, червило и парфюм. През 1846 г. на Рале е разрешено да отпечата българския герб върху изделията си. След идването на власт на болшевиките фабрика Рале става известна като фабрика за парфюмерия и козметика Свобода. През 1864 г. в Москва е основана сапунената лаборатория на Хайнрих Брокар. Нещата вървяха добре и скоро фабриката започна да произвежда парфюм и червило. Брокар е издигнат в ранг доставчик на двора на императорското величество. През 1878 г. Брокар получава бронзов медал на Световното изложение в Париж, а по-късно, през 1889 г., получава Голям златен медал. След революцията фабриката е национализирана и продължава да работи под новото име "Нова зора". През 1885 г. А. М. Остроумов изобретява сапун против пърхот, който веднага придобива голяма популярност. Сапунът беше последван от крема Metamorphosis. След революцията фабриката Остроумов се слива с фабриката Бодло и получава името "Рассвет". Ръчният труд, примитивното оборудване, липсата на собствена суровинна база обаче ограничават производството на козметични продукти, които са били предмет на лукса в Царска България. След Октомврийската революция козметичната индустрия започва да се развива бързо. Старите фабрики бяха реконструирани и превърнати в модерни предприятия, оборудвани с модерни технологии. Най-големите фабрики бяха Нова Заря и Свобода. [1]
От началото на 90-те години българският пазар на парфюми и козметика показва един от най-високите темпове на растеж в Европа иСветът. Темпът му на растеж е средно 10-15%, което го прави много привлекателен за чуждестранни компании. Според ACNielsen, световна изследователска компания, 87% от анкетираните купуват продукти за красота в България - 75% от мъжете и 99% от жените. По данни на компанията "КОМКОН Груп" в общата структура на разходите на българките разходите за козметика заемат около 12%, което е 1,5 -2 пъти повече от подобни показатели за жителките на САЩ или ЕС. Това говори както за разликата в нивата на доходите, така и за готовността на българките да харчат значителни суми за красотата си.
В момента пазарът в България се оценява от експерти на 377,1 милиарда рубли. В същото време българският козметичен пазар все още е далеч от пълното си насищане, а според прогнозите на Euroresearch & Консултациите ще продължат да нарастват средно с 4% годишно до 2015 г. и ще достигнат 469 милиарда рубли. Според Българската парфюмерийно-козметична асоциация потенциалният капацитет на българския пазар може да бъде 570 млрд. рубли.
Развитието на българския пазар на парфюмерийни и козметични продукти се улеснява от нарастването на платежоспособността на населението и промените в поведението на потребителите, които все повече насочват вниманието си към парфюмерийно-козметичните продукти. Делът на най-простите и евтини продукти на българския пазар намалява с времето. Все по-голям брой потребители преминават към премиум ценовия сегмент. И потребителите, и производителите обръщат все повече внимание на качеството на продуктите и опаковките. От своя страна гамата, предлагана от козметичния пазар, се разшири значително през последните няколко години. В момента производителите на суровини създават нови уникални съставки, производителите на парфюмерия и козметика имат идеи за създаване на нови марки, дистрибуторите търсятначини за подобряване на ефективността на дистрибуцията на продуктите, а търговските вериги използват всички видове маркетингови комуникации, за да привлекат потребителите. Една от ключовите тенденции през последното десетилетие е нарастващата роля на регионалните пазари. Сегментът на козметичните продукти за мъже и деца се развива много динамично.
Използването на концепцията за натурална козметика при промотирането на техните продукти също нараства. Съвременните потребители искат да поддържат връзка с природата чрез предметите около тях или поне просто вярват, че такава връзка съществува. Ето защо "естествеността", "естествеността" все още е най-важното потребителско изискване за съвременната козметика.
Сега на българския пазар са представени всички форми на производители: от транснационални компании до индивидуални предприемачи. Около 70% от пазара пада върху продуктите на четири дузини компании. Сред международните компании това са: Avon, Beiersdorf, Chanel, Colgate-Palmolive, Estee Lauder, Henkel-Schwarzkopf, Johnson & Johnson, L'Oreal, Mary Kay, Oriflame, Procter & Gamble, Unilever, Yves Rocher и др. Основни износители на парфюмерийни и козметични продукти за българския пазар са: Франция, Германия, Полша, Италия, САЩ, Великобритания, Китай. Що се отнася до съотношението между обемите на вноса и местното производство, във физическо изражение делът на вноса представлява около 60% от вътрешния пазар, от своя страна обемът на внесените продукти в парично изражение е повече от 70%. В момента според различни източници българските производители заемат между 25% и 40% от пазара в стойностно изражение. Делът на българските фирми във физическо изражение по правило превишава пазарния дял в стойностно изражение.показатели: българските производители се конкурират в средния и по-нисък ценови сегмент.
В момента в България има повече от 160 компании, занимаващи се с производство на козметични продукти. Сред тях има отдавна познати и много нови, но вече доказани, непрекъснато разширяващи гамата. Козметичните предприятия в България включват: Свобода, Рассвет, Новая Заря, Концерн Калина, Северно сияние, Невская козметика, Линда, Хармония плюс, Грийн Мама, Първо решение, Северина, Ева Н.Д., Флоресан, Органик Шоп Рус. [1] През 1998 г. Българската асоциация по парфюми и козметика е приета в Европейската асоциация за козметика, хигиена и парфюми (COLIPA), представляваща интересите на повече от 2500 фирми производители. Най-важното е, че броят на местните производители на козметични продукти нараства и това води не само до значително запълване на този пазар с местни продукти, но и до забележимо повишаване на качеството, увеличаване на асортимента в основните продуктови групи.
Въз основа на тази информация могат да се направят следните изводи:
Динамиката на растеж на българския козметичен пазар леко намалява, но той все още остава един от най-бързо развиващите се в света, а нивото на конкуренция в българския козметичен сегмент вече се доближава до това на Запад.
В момента на пазара се наблюдава тенденция за постепенен преход в потреблението на козметични продукти от евтини марки към продукти на средно ценово ниво. Това се дължи на нарастването на благосъстоянието на гражданите: с нарастващите доходи хората могат да си позволят да харчат повече за по-скъпи козметични продукти.
Расте потреблението на козметични продукти за мъже и деца
Тъй като български производители работят всреден и нисък ценови сегмент, делът на българските компании във физическо изражение по правило надвишава пазарния дял в стойностно изражение
Тенденцията от последните години е активното развитие на онлайн и мрежовата търговия с козметични продукти. Въпреки това, докато делът на директните продажби на козметични продукти на българския пазар е доста висок
Консуматори на козметични продукти са 87% от населението - 75% от мъжете и 99% от жените
По аналогия с развитието на световния пазар, нашият потребител скоро ще започне да се фокусира не върху цената, а върху свойствата и качеството на марката, декларирани от производителите. Тази тенденция вече се наблюдава в големите градове и ще се разпространи и в регионите.
Растежът на пазара ще бъде движен от по-нататъшното повишаване на стандарта на живот на населението: това ще доведе до увеличаване на потреблението на стоки от несъществена нужда, които включват козметика.