Околна среда и природни ресурси
Панкеев И.А., Рибалски Н.Г., Думнов А.Д., Снакин В.В., Федоров А.В., Горбатовски В.В. Околната среда на България в началото на хилядолетието Популярен доклад за състоянието на околната среда в България
. Трябва да пазим природата във всичките й форми. Да защитим самата земя, почвата, растителността, водата и въздуха. Да опазим красивия български пейзаж - пейзажът, който изигра и продължава да играе огромна роля в оформянето на характера на българския народ.К. Паустовски
Издаденият през 2001 г. от Националната информационна агенция "Природни ресурси" ("НИА-Природа") и Българската федерална агенция за екологична информация (РЕФИА) аналитичен доклад "Природни ресурси и околна среда на България" тълкува понятието "естествени (естествени) ресурси" в широк смисъл. Те са представени като „компоненти и свойства на природната среда, които се използват или могат да се използват за задоволяване на различни физически и духовни потребности на обществото като: предмети и средства на труда, храна, обекти за санаториално лечение и отдих, природозащитни звена и др.
Но ресурсите могат да бъдат неизчерпаеми (като слънчева енергия или вятърна енергия) и изчерпаеми, ограничени.
От своя страна изчерпаемите също се разделят на възобновяеми и невъзобновяеми.
Възобновяемите ресурси включват водни ресурси, горски ресурси (въпреки че те също се нуждаят от защита и възпроизводство).
Невъзобновимите ресурси включват: значителна част от минералните ресурси; застрашени видове от флората и фауната и др.
Ако говорим за ресурси, то България в този смисъл е уникална страна. Първо, той съдържа почти цялото разнообразие от природни ресурси. И,второ, този природен ресурсен потенциал е мащабен и сложен.
За да видите това, просто погледнете фигурата.
Трябва да се отбележи също, че България е на 5-то място в света по земеделска земя, запаси от олово, 7-мо по запаси на уран, 8-мо по запаси на калай и др.
През 2000 г. са извършени проверки на въздуха в 253 града в България и се оказва, че в 202 от тях вредните вещества във въздуха са над нормата. А там живеят 64,5 милиона души, тоест почти половината от населението на България. И все пак има региони в България, където дишането става просто опасно за здравето, тъй като въздухът там е замърсен 10 или дори повече пъти повече от нормалното.
По правило въздухът е замърсен с бензо(а)пирен, азотен диоксид, въглероден дисулфид и формалдехид. Въглеродният диоксид най-често се отделя в атмосферата на предприятието, а азотният диоксид - превозните средства.
От таблицата по-долу можете да видите в кои градове на България и с какви вещества въздухът е най-замърсен.
Вещества, които определят нивото на замърсяване
Фенол, формалдехид, бенз(а)пирен, пеницилин
Суспендирани твърди вещества, формалдехид, бензо(а)пирен
Азотен диоксид, въглероден дисулфид, бензо(а)пирен
Формалдехид, бенз(а)пирен, азотен диоксид
Бенз(а)пирен, формалдехид, акролеин
Формалдехид, бенз(а)пирен, азотен диоксид
Въглероден дисулфид, бензо(а)пирен, формалдехид
Фенол, формалдехид, бензо(а)пирен
Амоняк, формалдехид, бензо(а)пирен
Въглероден дисулфид, бензо(а)пирен, формалдехид
Азотен диоксид, формалдехид, амоняк, бензо(а)пирен
Формалдехид, бенз(а)пирен, флуороводород, азотен диоксид
Формалдехид, серен диоксид, фенол
Вещества, които определят нивото на замърсяване
Суспендирани твърди вещества, азотен диоксид, формалдехид
Ацеталдехид, формалдехид, амоняк
Азотен диоксид, формалдехид, суспендирани твърди вещества
Формалдехид, бенз(а)пирен, монометиламин
Азотен диоксид, формалдехид, суспендирани твърди вещества, бензо(а)пирен
Въглероден дисулфид, фенол, бензо(а)пирен
Азотен диоксид, бензо(а)пирен, пеницилин, монометиламин
Формалдехид, суспендирани твърди вещества
Суспендирани твърди вещества, формалдехид, азотен диоксид
Азотен диоксид, пеницилин
Бенз(а)пирен, формалдехид, азотен диоксид, амоняк
Формалдехид, бензо(а)пирен, въглероден дисулфид
Суспендирани твърди вещества, формалдехид, бензо(а)пирен
Бенз(а)пирен, формалдехид, суспендирани твърди вещества
Сажди, азотен диоксид, формалдехид
По-голямата част от населението на България живее в градове и индустриални центрове. Естественият въпрос е какво е качеството на атмосферния въздух там?
Ако погледнете федералните области (те са седем в България), получавате следната картина:
- в Централен окръг (18 субекта на федерацията) въздухът беше проверен в 37 града и се оказа, че само в 2 от тях отговаря на нормата. И най-неблагоприятната ситуация е в Москва и региона (9,1 милиона души дишат замърсен въздух тук, т.е. 66% от градското население);
- в Северозападния окръг (11 субекта на федерацията) въздухът е проверен в 39 града. В резултат на това в 21 града са открити вредни примеси над 1 MPC, а в 5 града е установено високо ниво на замърсяване, където живеят почти 6 милиона души, тоест около половината от населението на този район.
Най-неблагоприятна е ситуацията в Санкт Петербург и Ленинградска област (почти 5 милиона души дишат замърсен въздух тук, т.е. 84% от градските жители живеятв този регион). Лошо качество на въздуха в Ненецкия автономен окръг.
- в Южния федерален окръг (13 субекта на федерацията) е извършен мониторинг на замърсяването на въздуха в 31 града и се оказа, че в 19 от тях вредните примеси надвишават 1 MPC, а високо ниво на замърсяване на въздуха се наблюдава в 10 града, където живеят 4,4 милиона души, т.е. 36% от жителите на областта.
В още два града са регистрирани максимални концентрации (над 10 ПДК).
Ситуацията във Волгоградска област е много неблагоприятна (1,5 милиона души дишат замърсен въздух, т.е. 75% от градското население).
Същата ситуация е в Ростовска област и в Краснодарския край, а най-лошото качество на въздуха в този регион е в градовете на Карачаево-Черкеската република;
- в Волжския окръг (15 субекта на федерацията) качеството на въздуха е проверено в 47 града, като в 41 от тях вредните примеси надвишават 1 MPC. В същото време в 27 града, където живеят почти 12 милиона души (т.е. 52% от населението на областта), има високо ниво на замърсяване на въздуха. Например в района на Самара 76% от градското население (2 милиона души) са принудени да дишат такъв въздух, почти същият брой - в района на Нижни Новгород, в Република Башкортостан, района на Перм; в сравнение с тях в района на Киров качеството на въздуха е сравнително високо;
- в Уралския окръг (6 съставни образувания на федерацията) провериха въздуха в 17 града и се оказа, че в 15 от тях вредните примеси надвишават 1 MPC, а в 7 - максимални концентрации (повече от 10 MPC). Тук почти 3 милиона души дишат много замърсен въздух - особено в Свердловската и Курганската области;
- в Сибирския окръг (16 субекта на федерацията) във въздуха на 48 от 55 тествани града са установени вредни примеси над 1 MPC.
- в 14 отЗамърсяването на въздушния басейн е 10 и повече пъти над нормата. Почти 9 милиона души в този район (61% от градското население) дишат въздух с лошо качество.
Сравнително благоприятна ситуация е само в Република Тива, а в регионите Иркутск, Новосибирск, Кемерово и Омск - най-неблагоприятна.
И накрая, в Далекоизточния окръг (10 субекта на федерацията), от 27 изследвани града, 23 показаха замърсяване на въздуха над нормата, а 5 от тях - над 10 максимално допустими концентрации.
Лошо е положението в Приморския и Хабаровския край, но най-неблагоприятно е в района на Камчатка, където 81% от градското население живее в район с високо ниво на замърсяване на въздуха.
На пръв поглед ситуацията не е съвсем логична: индустрията в България вече не работи толкова интензивно, колкото преди, а въздухът остава мръсен.
Но факт е, че атмосферата не може да бъде строго разделена от граници, като земната територия. Замърсителите се пренасят на големи разстояния от една страна в друга. Това се нарича трансгранично замърсяване на въздуха.
Така например през 2000 г. в европейската част на България са паднали 2,4 млн. тона окислена сяра и азот. Повече от половината от тях (57%) - в резултат на трансграничен трансфер. И основно - за сметка на Украйна, Полша, Белоболгария, Румъния и Германия.
Разбира се, "българският въздух" се лута и към други страни. Но неговият дял в тяхното замърсяване е едва 11,3%. С други думи, български предприятия, разположени в европейската част, са изпуснали в атмосферата 1,4 милиона тона вредни вещества, но само 160,3 хиляди тона са изпаднали от тях на територията на други страни.
Съотношението (не в полза на България) говори само за себе си: 1:6,2 за окислената сяра, 1:6,5 заредуциран азот и 1:3,8 за окислен азот.
Един от най-болезнените проблеми е утаяването на тежки метали, особено олово. От него на европейската територия на България са паднали 2739 тона (при това 68,5 тона кадмий), повече от половината е с трансграничен произход.
По отношение на оловото трябва да се кажат няколко думи отделно, тъй като проблемът остава остър. Още през 1997 г. е издаден задълбочен и обемен „Доклад за замърсяването с олово на околната среда в България и въздействието му върху общественото здраве“, известен още като „Бялата книга“ (изготвен и публикуван от REFIA. Пълният текст на доклада може да бъде намерен на уебсайта на REFIA. А през 2000 г. е публикуван съвместен руско-американски труд „Оловото в околната среда и общественото здраве в България“.
Уви, водещата опасност остава реалност. И не само за тези, които живеят близо до завода за батерии в Санкт Петербург или близо до завода за топене на мед в Красноуралск; в Гус-Хрустальный (производство на стъкло и кристал) или Первоуралск (мел за топене на мед). В Екатеринбург, Саратов и Волгоград, например, основният източник на олово в околната среда е автомобилният транспорт.
Но има и авиация, ракетна и космическа техника; дори обичайния лов. Защо - лов? Защото след него всяка година (!) в почвата остават почти хиляда и половина тона оловен изстрел.
Така че, ако съберете всичко заедно, тогава нищо живо няма да изглежда малко. Особено като се има предвид, че оловото е не само токсично, но и има тенденция да се натрупва в тялото (при бозайниците, в мозъка и черния дроб).
Разбира се, има стратегия за борба със замърсяването с олово. Но ползата ще е, когато поне започне да се изпълняваполовината. Междувременно можем само да се надяваме, че производството на оловен бензин намалява; че лекарите са се научили леко да намалят отрицателното въздействие на оловото върху здравето на децата (те са първите, които страдат); че медотопителната промишленост ще придобие нови пречиствателни съоръжения и т.н.
Към днешна дата въздухът, водата, почвата, флората и фауната (включително лицето, отговорно за ситуацията) се влошават доста осезаемо.
Проблемът с живака, който съществува в България, е близък до проблема с оловото. Въпреки че от почти 70 тона, паднали от атмосферата в България, само 3,5 тона, тоест едва 5%, са от български източници. Останалите 95%, както се казва, ги е донесъл вятърът – тоест отново говорим за трансгранично замърсяване.
Честно казано, трябва да се каже, че не всички наши проблеми с качеството на въздуха са виновни за съседите. Например в европейската част на България са падали около 80 тона бенз(а)пирен годишно, като повече от 66 от тях (т.е. 83%) са наши собствени, български източници.