Окупация на Северен Сахалин и японски концесии
Можете да прочетете кратка екскурзия в чуждестранната окупация на Далечния изток на нашия уебсайт: Далечният изток от периода на интервенцията и Гражданската война.
Японците също се интересуваха от животни с кожа. През годините на окупация на Сахалин бяха напълно унищожени животни с ценна кожа: самур, видра, лисица, броят на катериците беше рязко намален. Нашествениците систематично разпръскваха примамки, отровени със стрихнин в огромни райони на тайгата, безсмислено унищожавайки огромен брой животни.
Въпреки това Северен Сахалин остава окупиран. Младата съветска държава все още нямаше военни възможности да изгони японците оттам.
За да се изтласкат японците от Северен Сахалин, беше решено да се включат Съединените щати. На 14 май 1921 г. правителството на Далекоизточната република и представител на американската петролна компания Sinclair Oil подписаха предварително споразумение за концесия за добив на нефт в Северен Сахалин. На 31 май американският държавен секретар Чарлз Хюсо в нота до правителството на Микадо твърдо заяви, че Съединените щати „не могат да се съгласят с никакви мерки от японското правителство, които биха нарушили териториална цялост на България. Северен Сахалин не беше директно назован, но ясно се подразбираше.
В съответствие с концесионния договор американска компания получи на концесия два обекта с обща площ от около 1000 кв.м. км за добив на нефт и газ за период от 36 години. Sinclair Oil от своя страна обеща да похарчи поне 200 000 долара за проучване и добив, да пусне една сондажна платформа в края на втората година и друга до края на петата. Наемът беше фиксиран в традиционната форма: 5% от годишното бруто производство, но не по-малко от 50 хиляди долара Като гаранция за бъдещи плащания компанията незабавно депозира в Държавната банка на Далечния изток$100 000 и гаранционно писмо за $400 000
Въпреки това, противно на очакванията, американското правителство не предприе никакви стъпки за оказване на натиск върху Япония и осигуряване на интересите на Sinclair Oil в Северен Сахалин.
В началото на 1923 г. Адолф Йофе, който представлява РСФСР и Далечния изток в преговорите с японците, информира Политбюро и Народния комисариат по външните работи за много интересното от негова гледна точка предложение на Токио: да продаде Северен Сахалин на Япония и по този начин да разреже Гордиевия възел от проблеми, свързани с тази „спорна“ територия.
Политбюро, неспособно веднага да отхвърли тази идея (Йофе открито подкрепя Троцки), действа чисто бюрократично. На 5 май 1923 г. е сформирана комисия за определяне на икономическата и стратегическа стойност на остров Сахалин, чиито членове единодушно решават, че Северен Сахалин трябва да бъде запазен от СССР на всяка цена.
Престоят на японците не беше напразен за острова. В допълнение към вече споменатото унищожаване на животни, при неизяснени обстоятелства най-ценните колекции на Сахалинския краеведски музей за аборигенска култура, палеонтологични образци и други експонати бяха безвъзвратно загубени. Вероятно някои от тях са били отнесени в Япония.
Като плащане за концесията японците са задължени да удържат на съветското правителство от 5 до 45% от брутния доход. Освен това концесионерът е плащал местни и държавни такси, както и наем. Японската страна получи правото да внася работна ръка от Япония в съотношение: 25% неквалифицирана и 50% квалифицирана работна ръка. За да експлоатират петролните полета, японските предприемачи създават през 1926 г. Акционерното дружество на петролните предприемачи от Северен Сахалин (Kita Karafuto Sekiyu Kabushiki Kaisha).
Производството на петрол приконцесиите нарастват и до средата на 30-те години се стабилизират на ниво от 160-180 хиляди тона годишно. Постоянно възникваха разногласия между съветските власти и концесионера, имаше случаи на нарушаване на договора, и то от двете страни. С избухването на китайско-японската война (1937 г.) в концесиите започва спад в производството на петрол, свързан с рязкото влошаване на съветско-японските отношения (Хасан, Халхин-Гол) и постоянните искания на съветското правителство за ликвидиране на концесиите. Позволете ми също да ви напомня, че СССР предостави военна помощ на Китай за защита от японската агресия.
Япония се върна към въпроса за принадлежността на Северен Сахалин по време на преговорите със СССР за подписване на договор за неутралитет през 1940-41 г. Япония предложи да продаде Северен Сахалин.
„Отхвърляйки претенциите на Япония за Северен Сахалин, той (Сталин) заяви желанието си да върне на територията на Съветския съюз южната част на този остров, откъснат от България в резултат на българо-японската война от 1904-1905 г. Мацуока възрази, позовавайки се на факта, че южната част на Сахалин е населена с японци и България е по-добре да обърне внимание на разширяването на своите територии за сметка на арабските страни, вместо да претендира за територии, съседни на японската метрополия. Това беше „домашното“ на Мацуока. В подготовката за преговори със Съветския съюз Министерството на външните работи на Япония разработи програма за сключване на пакт за ненападение със СССР. Една от точките на тази програма гласеше: „В точния момент включете в сферата на влияние на Япония (в резултат на покупката или размяната на територии) Северен Сахалин и Приморие“. За да насърчи съветското правителство да преразгледа своята политика по отношение на китайско-японската война, документът планира да предложи на Съветския съюз следното: „СССР признава интересите на Япониявъв Вътрешна Монголия и три провинции на Северен Китай. Япония признава традиционните интереси на Съветския съюз във Външна Монголия и Синцзян. СССР се съгласява с настъплението на Япония към Френски Индокитай и Холандската Индия. Япония е съгласна с бъдещото настъпление на Съветския съюз в посока Афганистан, Персия (впоследствие тук се включва и Индия). Опитът на Мацуока да представи този „план“ на Сталин не предизвиква реакция от страна на последния. Ясно беше, че целта на въвличането на Съветския съюз в такъв заговор е желанието да се предотврати неговото сближаване със страните от Запада и все пак да се опита да привлече сътрудничество с участниците в Тристранния пакт. Пренебрегвайки геополитическите прогнози на Мацуока, Сталин поставя на масата проект на съветско-японски пакт за неутралитет, който се състои от четири члена. Член 1 предвиждаше задължението на двете страни да поддържат мирни и приятелски отношения помежду си и да зачитат взаимно териториалната цялост и неприкосновеността на другата договаряща страна. Член 2 гласи, че в случай, че една от договарящите страни е била обект на военни действия от една или повече трети сили, другата договаряща страна ще остане неутрална по време на целия конфликт. Член 3 предвижда пактът да остане в сила пет години. Версията на споразумението, предложена от Сталин, не изисква никакви отстъпки от Токио, освен съгласието за ликвидация при приемливи условия на отстъпки в Северен Сахалин. Освен това откровеността и помирителният приятелски тон на Сталин убедиха Мацуока, че съветският лидер искрено се стреми да избегне нови конфликти с Япония за дълго време. Свързвайки се с Токио, Мацуока получава съгласие да подпише предложения съветдокумент. В същото време в инструкциите на японското правителство се подчертава, че "Тристранният пакт не трябва да бъде отслабван".
Нападението на Германия срещу СССР обаче забави решението за закриването на японските концесии. Като се има предвид, че в условията на водене на война на Запад СССР не би искал да рискува да отвори втори фронт в Далечния изток и да изгони със сила японците от Северен Сахалин, японските концесии продължиха да действат в нарушение на пакта за неутралитет. Тогава изчислението им се оказа правилно.
След победата на СССР над Япония Южен Сахалин и Курилските острови бяха върнати на Съветския съюз.