Опит от тотално ендопротезиране на тазобедрена става с протези "Mathys" - Ендопротезиране
През последните 10 години в травматологичния отдел на Регионалната клинична болница на Ростов на Дон за дегенеративно-дистрофични лезии на тазобедрените стави, фрактури и фалшиви стави на шийката на бедрената кост, наранявания на ацетабулума, туморни процеси в 356 случая са използваниобщи тазобедрени ендопротези, произведени от MATHYS, Швейцария.
Защо използваме протези на тази фирма? Можем да изброим следните точки, които ни накараха да се спрем на тях. Качеството на тези тазобедрени импланти е много по-високо от местните, широка гама от безциментни и циментирани модели, протези за ревизионна артропластика, оригиналност на чашата и отлични опции за стебла. Добрите, лесни за използване и висококачествени инструменти позволяват на опериращия травматолог да извършва операции успешно.
От 356 пациенти мъже са 144, а жени – 212. Възрастта на пациентите варира от 22 до 83 г., но най-голяма е групата на оперираните пациенти на възраст от 40 до 60 г. – 215 души (61%). Според патологичните процеси на тазобедрените стави пациентите са разпределени, както следва: дегенеративно-дистрофични лезии на тазобедрената става с различна етиология - 202; счупвания на бедрената шийка и несрастване - 63; тазобедрена дисплазия - 44; ревматични лезии, 35; тумори - 12. При повечето пациенти е използван външен трансглутеален достъп по Harding. При възможност е дадено предимство на спинална, епидурална анестезия и този вид анестезия е използван в 164 случая, ендотрахеална анестезия - в 192 случая.ендопротеза. В непосредствения следоперативен период кръвозагуба през дренажи до 500 ml е наблюдавана при 225 (63,2%), от 500 до 900 ml - при 90 (36,8%). По време на операцията и в следоперативния период са използвани донорска плазма и еритроцитна маса, но в 36 случая е използвана автоложна кръв.
В нашите наблюдения безциментните ендопротези са използвани 220 пъти, циментовите - 163. Циментът е използван от различни производители.
За безциментно ендопротезиране са използвани чашка RM с титаново покритие, стебла SHS (тип Споторно) и SVN (тип Zweimüller). При циментова артропластика са използвани стандартно и странично CCA (тип Muller) стебло и CCA нископрофилна чашка. Укрепващият CSE компонент на Muller е използван при 52 пациенти с тежка ацетабуларна дисплазия, посттравматични деформации, протрузионна коксартроза и тежка остеопороза при пациенти в напреднала възраст. Стеблото на Wagner и ревизионната RM чаша са използвани за ревизионна артропластика в 10 случая. 26 пациенти са оперирани на 2 тазобедрени стави. Операцията за подмяна на засегнатата двустранна става е извършена не по-рано от 3 месеца след първото тотално ендопротезиране. Нито един от оперираните пациенти не е починал в отделението. От такива сериозни усложнения като дълбоко нагнояване на тъканите, което изисква отстраняване на протезата, се срещнахме при 2 пациенти, които са имали анамнеза за гнойни процеси в оперираната тазобедрена става. Има 4 случая на луксации в изкуствена тазобедрена става. При 3-ма пациенти редукцията е извършена успешно затворена под тръбата за усилване на образа, а само при един пациент – по открит начин. При един пациент при инсталирането на протезата в бедрото е допусната грешка - кракът на протезата перфорира задната стена на бедрото, което впоследствие налага повторно ендопротезиране на бедрената кост.компонент.
Дългосрочни резултати от 1 до 10 години са проследени при 212 пациенти. Резултатите са оценени по скалата на Харис. Нямаше ревизии. Добри резултати - при 198 (93,3%) пациенти, задоволителни - при 12 (5,6%), незадоволителни - при 2 (0,9%).
За 20 години в травматологията на Републиканската клинична болница са оперирани над 1200 пациенти. Използвани са ендопротези на Сиваш, Вирабов, Герчев, "Ортотех", "Феникс", "ЕСИ". Нашият опит в лечението на такива пациенти и резултатите от ендопротезирането на тазобедрената става с протези на Mathys ни позволява да вярваме, че тези протези отговарят на изискванията както на ортопедите-травматолози, така и на оперираните пациенти.
Зеркин Г.Д., Иванов В.И., Антонец И.П., Басов С.В., Черногоров П.В., Федотов И.Г., Елфимов А.Л., Прохорски Д.А., Иванов Д.В., Зиновченков В.А. Държавна здравна институция "Ростовска регионална клинична болница"