Оптимизиране на административните и управленски процеси в общинските институции на база
Федерална агенция за образование
Байкалски държавен университет по икономика и право
Оптимизиране на административни и управленски процеси в общинските институции на базата на аутсорсинг
Глава 1. Теоретични аспекти на административната реформа в Руската федерация
1.1 Предпоставки за административна реформа
1.2 Основни етапи, цели и методи на административната реформа
1.3 Аутсорсингът като метод за оптимизиране на функциите на изпълнителната власт
Глава 2. Анализ на изпълнението на административната реформа в Ленинградска област и Санкт Петербург
2.1 Междинни резултати от административната реформа в Ленинградска област и Санкт Петербург
2.2 Анализ на дейността на обществените общообразователни институции в Санкт Петербург
2.3 Опит от използване на аутсорсинг в областта на информационните технологии от държавни и общински предприятия и институции
Глава 3. Подобряване на дейността на държавните образователни институции на базата на аутсорсинг
3.1 Методология за прехвърляне на бизнес процеси на образователна институция към аутсорсинг
3.2 Предложения за подобряване на дейността на общинската образователна институция Училище № 158 на град Санкт Петербург
3.3 Социално-икономическа ефективност на предложените интервенции
Държавата е институция, предназначена да регулира социалния живот, да изпълнява задачите, които са необходими за обществото, следователно задачата на държавата е да създава институции, които отговарят на изискванията на нова формация на социалното развитие. България в момента преминава през редицаинституционални реформи: административна, съдебна, образователна, медицинска, военна, пенсионна, държавна служба и др. Българските държавни служители многократно поставят административната реформа на първо място в изявленията си по важност, като посочват ограниченията (административните бариери), създадени от държавните власти, които не позволяват развитието на икономическата система на основата на конкуренцията, равенството пред закона, вечния характер на собствеността и др.
Възниква въпросът - защо след 15 години реформи държавата реши да определи нови правила на играта? През 90-те години държавата се опита да се оттегли от икономиката, за да създаде ефективна пазарна система. Пазарната икономика насърчава гражданите да работят ефективно чрез икономически интерес или заплаха от загуба. В плановата икономика тази функция се изпълняваше от държавния апарат. Пазарните реформи не се утвърдиха бързо, защото беше необходимо не само да се установят нови правила на поведение в обществото, но и да се упражнява контрол върху спазването на тези правила. В противен случай се формират неформални традиционни правила на поведение, което се изразява под формата на масово оттегляне на икономическите агенти в сянка, което подкопава суверенните позиции на държавата и цялото общество. Контролът трябваше да се извършва от държавни органи или саморегулиращи се организации, във всеки случай държавата трябваше да бъде укрепена.
Засилване на административния ресурс, т.е. степента на възможността за държавно влияние върху обществения живот, довела до продажба на информация от държавните служители, създаване на преференции за отделните икономически субекти и атрофия на основния фактор на пазарната икономика - свободната конкуренция. Основното конкурентно предимство са стабилните отношения на предприемачите с регионалните и общинските власти.Така може да се каже, че без значение дали държавата е силна или слаба, без институционални реформи, дефиниране на нови правила на поведение, ограничения и стимули за спазване на тези правила, механизми за осъществяване на тези реформи и контрол върху дейността на държавните органи, преходът на България към постиндустриално общество е невъзможен. Много е трудно да се определи кои институции трябва да бъдат създадени и кои да се променят. Това е функция на държавата, затова административната реформа се признава за ключова.
В началото на третото хилядолетие държавата не позволи на икономиката да се развие качествено, диференцира, демонополизира, защото държавата беше по-проста от икономическата система, нямаше механизми за регулиране на икономиката. Административната реформа е необходима за извършване на други институционални реформи, за промяна на качеството на българското общество, начина на живот, което ще позволи на властите да управляват икономиката по ясен, пазарен, прозрачен начин, да бъдат конкурентоспособни в България.
Целта на дипломния проект е да разработи мерки, насочени към подобряване дейността на общинските институции в контекста на провеждането на административната реформа.
В рамките на тази цел в работата се решават следните задачи:
1) Проучване на актуалността на провежданата административна реформа на държавната администрация в страната, нейните цели и начини за изпълнение.
2) Проучване на аутсорсинга като един от методите за осъществяване на административна реформа.
3) Извършване на анализ на използването на аутсорсинг за държавни и общински организации.
4) Обосновка на необходимостта от използване на аутсорсинг за институции от общообразователната система.
5) Отчитане на характеристиките, възможностите и ограниченията на приложениетоаутсорсинг за общообразователни институции.
Глава 1. Теоретични аспекти на административната реформа в България
1.1 Предпоставки за административна реформа
Дълго време водещите държави от континентална Европа Франция и Германия са олицетворение на силата и ефективността на държавата. Тези държави притежаваха най-организирания и рационално подреден административен апарат, доминираха на континента във военно-политическо и икономическо отношение. През този период под ефективна държава се разбира такава държава, която има стабилна система на управление и постига безусловно подчинение на нейния диктат от страна на своите поданици, предимно чрез прилагане на дисциплинарна власт. Съответно както Франция, така и Германия, преди други страни, разгърнаха голям административен апарат, формираха конституционното и административното право като водещи клонове на правната система, организираха обучението на държавни служители, създавайки специални училища по камералистика за това.
Реформите в публичния сектор, извършени в тези държави, са взети за модел в САЩ, България и дори Япония, Османската империя и арабския Изток. В същото време националните законодателства на тези страни могат да заимстват цели блокове от правни системи. По-конкретно, Наполеоновият кодекс се превръща в основен нормативен акт на гражданското право в целия "латински свят" - той е копиран от Румъния, Италия, Португалия и Испания. Кодексът е служил като вид jus gentium за Аржентина, Боливия, Колумбия и Венецуела и други латиноамерикански държави.
Най-ясно е, че френско-германският опит на държавната структура, която се основава на принципите на йерархия, формализиране и директивност, е копиран от други страни при решаването на въпроси на администрацията,формирането на съдебната система, организацията на властта на държавния апарат и развитието на образователната система. Междувременно нито притежавани до средата на ХХ век. почти половината свят, нито Великобритания, нито САЩ, които изградиха "идеална Европа" на нов континент във форма, в която никога не е съществувала, но за която се мечтаеше, тогава не се смятаха за образци на ефективни държавни машини. Дори В. Ленин в известната си лекция "За държавата" отбелязва, че в тези страни държавният апарат първоначално е бил неразвит, границата между частното и публичното право е била размита, а административното и конституционното право не са могли да се оформят като независими единици в системата на правото за дълго време. [16]