Основни събития от Първата българска революция
Началото на революцията. На този ден вярата в царя беше простреляна.
Стачка на 70 хиляди работници в Иваново-Вознесенск
Създаден е първият Съвет на работническите депутати в България, който просъществува 65 дни
III конгрес на РСДРП в Лондон
Конгресът решава да подготви въоръжено въстание.
пролет-лято 1905 г
Вълна от селски въстания заля страната
Създаден е Общобългарският селски съюз
Въстание на бойния кораб "Потемкин"
За първи път голям военен кораб премина на страната на бунтовниците, което показа, че последната опора на автокрацията - армията е разклатена.
Общобългарска октомврийска политическа стачка
Царят е принуден да направи отстъпки, тъй като недоволството на народа от самодържавието доведе до Общобългарската стачка.
Николай II подписва Манифеста за свободите
Манифестът е първата стъпка към парламентаризъм, конституционност, демокрация и създава възможност за мирно, следреформено развитие
Създаване на Конституционно-демократическата партия (кадети)
Приемането на програма, която съдържа разпоредби в полза на работниците и селяните
Създаване на партия Съюз на българския народ
Тази партия беше най-голямата организация на черната сотня. Това беше националистическа, шовинистична, профашистка организация.(Шовинизмът е пропаганда на омраза към други нации и народи и възпитание на превъзходството на собствената нация).
късната есен на 1905 г
Бунтове на войници и моряци в Севастопол, Кронщат, Москва, Киев, Харков, Ташкент, Иркутск
Революционното движение в армията свидетелства, че последната опора на автокрацията вече не е толкова надеждна, колкото преди.
Въоръжено въстание в Москва
Най-високата точкаПървата българска революция
Наченки на българския парламентаризъм
Николай II тържествено открива Първата държавна дума - първият български парламент
Втората Държавна дума започна своята работа
Втората Държавна дума беше разпусната. В същото време се приема нов избирателен закон.
България 1907-1914г. Аграрната реформа на Столипин
През лятото на 1906 г. най-младият губернатор на България, Пьотър Аркадиевич Столипин, е назначен от Николай II за министър на вътрешните работи, а след това и за министър-председател.
Аграрната реформа - беше основното и любимо дете на Столипин.
1. Социално-политически. Да се създаде в провинцията твърда опора за автокрацията в лицето на силни селски стопанства (богати селски собственици).
2. Социално-икономически. Да унищожи общността, давайки възможност на селяните свободно да я напуснат: сами да определят мястото си на пребиваване и вида на своята дейност.
3. Икономически. Да се осигури подем на селското стопанство, да се ускори индустриалното развитие на страната.
4. Преселване на дребните селяни отвъд Урал, допринасяйки за по-интензивното развитие на източните райони на България.
Резултатите от аграрната реформа на Столипин
- до 1/4 от домакинствата се отделят от общността, нараства разслоението на селото, селският елит дава до половината от пазарния хляб,
- 3 милиона домакинства се изселват от европейска България,
- 4 милиона дес. общинските земи бяха включени в пазарния оборот,
- потреблението на торове се увеличи от 8 на 20 милиона пуда,
- доходът на глава от населението в селските райони се увеличи от 23 на 33 рубли. през годината.
- от 70 до 90% от селяните, напуснали общността, запазиха връзки с общността,
- 0,5 милиона вътрешно разселени лица се върнаха в Централна България,
- до стопанския дворпредставляват 2-4 дес., при норма 7-8 дес. обработваема земя,
- основният селскостопански инструмент - плуг (8 милиона броя), 52% от стопанствата не са имали плугове.
- добив на пшеница 55 паунда. от дек. в Германия - 157 паунда.
Благодарение на успешния ход на аграрната реформа до 1914 г. България постига големи успехи в икономическото и финансово развитие, което й позволява да играе важна роля в световната политика. Влизането на България във войната и последвалото поражение обаче отново хвърлят страната назад, увеличавайки изоставането й от водещите европейски сили.
Формирането на политически партии в България в края на ХІХ – началото на ХХ век
Работниците и нарастващото стачно движение с икономически искания оказват значително влияние върху политическия живот на страната. Разраства се и селското движение. То е причинено от аграрната криза, политическото безправие на селяните и глада от 1901 г. От 1900 до 1904 г. има 670 селски въстания.
Опозиционните настроения в началото на ХХ век. обхваща широки слоеве на интелигенцията, дребната и средна буржоазия и студентството. Липсата на свобода на обществената дейност в България затрудняваше създаването на легални политически партии.
Партиятае организацията на най-активната част от класата, която си поставя за задача воденето на политическата борба за интересите на тази класа и най-пълно и последователно ги изразява и защитава. Основното, което интересува една политическа партия, е държавната власт.
В началото на ХХ век. в България има до 50 партии, а през 1907 г. - над 70. Най-големите и влиятелни сред тях са:
Целта на партията е изграждането на социалистическо общество чрез революция, но обществото не е държава, а самоуправляващ се съюз на производствени сдружения, чиито членове получаватсъщите доходи.
Тактика - комбинация от политически терор в "центровете" и аграрен терор (насилствени действия срещу собствеността или срещу личността на "икономическите потисници") в провинцията.
РСДРП (Българска социалдемократическа работническа партия)е основана през 1903 г. на 2 конгрес.
Съюзът на българския народе основан през 1905 г. Печатният орган е „Българско знаме“. (100 хиляди души) Лидери - А. Дубровин и В. Пуришкевич.
Основни идеи: православие, самодържавие, българска народност.
Основни тенденции: остър национализъм, омраза към всички "чужди" и интелигенция. По-голямата част от членовете на партията: дребни магазинери, портиери, таксиджии, лумпени (хората от „дъното“). Те създават бойни отряди - "черносотници" за погроми и убийства на прогресивни общественици и революционери. Това беше първият български вариант на фашизма.
Конституционно-демократическа партия на народната свобода (кадети).Създадена през 1905 г. (100 000 души). Издание "Реч". Ръководител П. Милюков. Буржоазната реформистка партия: еволюционен път към революцията.
България на границатаXIX-XXв. (90-те годиниXIXвек - 1905 г.). Българо-японска война.
Причините и естеството на войната
Българо-японската война е една от първите войни в епохата на империализма. Основната му причина е сблъсъкът на интереси между японския и българския империализъм. Управляващите класи на Япония ограбват Китай в продължение на много години. Те искаха да завземат Корея, Манджурия, за да се укрепят в Азия. Царизмът води агресивна политика и в Далечния изток; българската буржоазия имала нужда от нови пазари.
Изострянето на противоречията между Япония, България, Англия и САЩ поради влиянието в Китай.
Строителство от БългарияСибирска железница (Челябинск - Владивосток) - 7 хил. км през 1891-1901 г., което предизвиква недоволство в Япония.
Опитът на България да ограничи агресивните планове на Япония в резултат на японо-китайската война от 1894-1895 г. България изисква с ултиматум (подкрепен от Германия и Франция) Япония да се откаже от полуостров Ляодун.
Сключването на отбранителен съюз между България и Китай срещу Япония, според който:
а) започна изграждането на CER Чита - Владивосток (през Китай).
б) Китай отдава на България полуостров Ляодун с Порт Артур за 25 години
Интересът на европейските държави и САЩ към сблъсъка между Япония и България
Сключване на англо-японския договор срещу България
Япония изгражда модерен флот в Англия
Великобритания и Съединените щати помогнаха на Япония със стратегически суровини, оръжия и заеми. Франция заема неутрална позиция и не подкрепя своя съюзник – България.
Провеждане на пробни мобилизации, маневри, създаване на арсенали, учебни десанти. Цялата зима на 1903 г. японският флот прекарва в морето, подготвяйки се за морски битки.
Идеологическо индоктриниране на японското население. Налагане на идеята за необходимостта от улавяне на "северните територии поради пренаселеността на японските острови".
Провеждане на широка разузнавателна и шпионска дейност в бъдещия театър на военните действия.
III. Неподготвеността на България за война
Дипломатическа изолация на България
По обща численост на войските България изпреварва Япония (1 милион души срещу 150 000 армия), но резервите от България не са докарани и в началото на войната тя изпраща само 96 хиляди души.
Трудности при прехвърлянето на войски и техника над 10 хиляди км (На езерото БайкалСибирската железница не е завършена. Стоките са транспортирани с конски превозни средства). Само по 2 дивизии можеха да се прехвърлят от централна България в Далечния изток на месец.
Флотът беше разпръснат, имаше половината от крайцерите и три пъти по-малко разрушители от Япония.
Техническа изостаналост във въоръжението, мудност на бюрократичния апарат, присвояване и кражба на служители, подценяване на силите на врага, непопулярност на войната сред масите.
С мирен договор България призна Корея за японска сфера на влияние.
България прехвърли на Япония правото на наем на част от полуостров Ляодун с Порт Артур и южната част на остров Сахалин
Хребетът на Курилските острови премина към Япония
България направи отстъпки на Япония в риболова
България похарчи 3 милиарда рубли за войната
Убити, ранени, заловени около 400 хиляди души (в Япония - 135 хиляди убити, 554 хиляди ранени и болни)
Смъртта на Тихоокеанския флот
Удар върху международния престиж на България
Поражението във войната ускорява началото на революцията от 1905-1907 г.
Авантюрата на царското правителство в Далечния изток разкри гнилото на автокрацията, нейното отслабване. Автокрацията претърпя срамно поражение.
България в Първата световна война: големи военни операции,
вътрешнополитическо развитие, икономика
Причините за Първата световна война са преходът на водещите европейски държави към империализма, формирането на монополи, стремежът към монополни високи печалби, което тласка капиталистическите държави да се борят за преразпределение на света, за нови източници на суровини и нови пазари.
Тази война е резултат от междуимпериалистически противоречия между двата военно-политически блока, които се формират в Европа в края на 19-ти -началото на ХХ век:
1882 г. - Тристранен съюз, който обединява Германия, Австро-Унгария и Италия.
1907 г. – Антантата обединява България, Англия и Франция.
Всяка от тези страни имаше своите грабителски цели, с изключение на Сърбия и Белгия, които защитаваха териториите на своите държави.