ОСОБЕНОСТИ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО ПРИ КОНЕТА
НЕОБХОДИМОСТИ ПРИ КОНЕТА
Конете са едностомашни тревопасни животни. Храносмилателният им апарат е приспособен за доброто усвояване на всички видове растителни храни. Те имат добро обоняние, подвижни и чувствителни устни, благодарение на които добре подбират ядливите компоненти във фуража и оставят вредните (земни частици, камъчета, метални предмети, семена от плевели, силно миришещи билки и др.). Конят яде доста бавно, дъвче храната старателно, поглъща я на малки порции (15-20 g).
Силните дъвкателни мускули и здравите зъби с обилно слюноотделяне позволяват на коня да овлажнява добре слюнката и да дъвче перфектно твърдата суха храна. За 1 кг изядена храна конската слюнка се отделя за сено и слама 4 литра, за зърно - около 2 литра. Когато яде трева и кореноплодни растения, конят отделя малко слюнка. Трябва да се отбележи, че слюнката при конете се отделя само при приемане на храна. Дневното количество слюнка, отделена от възрастен кон, достига 40 литра. Секрецията на слюнчените жлези се увеличава значително, когато конете се хранят с натрошени фуражи (нарязване на сено, сплескано зърно и др.) С добавяне на готварска сол. При липса на вода (с ненавременно пиене) слюноотделянето в тялото на коня намалява наполовина.
Основната роля на отделяната от коня слюнка е да намокри храната. Под негово влияние храната набъбва, разхлабва се и те са физически подготвени за смилане. Слюнката също е от голямо значение за стомашното храносмилане, тъй като създава алкална среда в стомаха, която е необходима за действието на растителните хранителни ензими и микрофлора.
След кратък престой в устата (средно около 20-30 секунди) влажната и натрошена храна навлиза в стомаха през хранопровода, който при коня е относителномалък. Капацитетът му, в зависимост от размера на коня, е от 6 до 16 литра, заема приблизително 10% от целия обем на храносмилателния тракт. Следователно стомахът на коня изисква чести, малки количества храна. При изхранване на голямо количество груби фуражи на едно хранене конят диша затруднено и настъпва загуба на работоспособност.
Храните запълват стомаха на коня в реда, в който са получени и почти няма смесване, така че фуражната маса се усвоява на слоеве. Нишестето и протеините се усвояват в стомаха. Разграждането на нишестето до образуването на гроздова захар и млечна киселина става под въздействието на ензимите на самия фураж и ензимите на бактериите, въведени в стомаха с фуража. Малко след като храната попадне в стомаха, в нейните слоеве, съседни на стените на стомаха, започва смилането на протеините с помощта на ензима пепсин на стомашния сок, който ги разделя на пептони и албумин.
Секрецията на храносмилателните жлези на стомаха на коня е непрекъсната. На ден се отделят до 30 литра стомашен сок. Общата киселинност на сока е 0,24%, а храносмилателната способност е 3,5 мм. Най-високата секреция на стомашен сок се получава по време на хранене. Най-малко количество сок се отделя при хранене с обикновено сено, най-голямо - при хранене с трици. Количеството стомашен сок, отделяно при консумация на овесени ядки, е по средата. Много висока секреция на сок се наблюдава при конете при хранене с прясно приготвено сено.
Секрецията на стомашна киселина се потиска, ако конят изпитва болка. Например, при усукване на горната устна на кон, отделянето на стомашен сок напълно спира. След отстраняването му сокоотделянето се възстановява след 3-5 минути.
Храната и водата от стомаха преминават в тънкитечервата доста бързо. Изпразването на стомаха при кон става 3 пъти по-бързо, отколкото при крава. Водата напуска стомаха с първите глътки, следователно, въпреки че възрастен кон изпива до 15 литра вода наведнъж, последният не разрежда съдържанието на стомаха. Овесът започва да се евакуира от стомаха 7-9 минути след хранене. И след 44,5 часа всички изядени овесени ядки преминават в червата.
Поради това е необходимо да храните и поите коня в строга последователност. Не можете да напоите коня веднага след хранене с овес, тъй като в този случай водата тече по стените на стомаха и носи със себе си в дванадесетопръстника част от съдържанието, което не е достатъчно изложено на стомашен сок. Това води до нарушение на храносмилането, намаляване на смилаемостта на фуража и понякога до остри заболявания на стомаха.
В тънките черва на коня панкреатичният сок, жлъчката и чревният сок действат върху хранителните маси. Най-голямо значение за смилаемостта на фуража има панкреатичният сок, който се отделя непрекъснато и е богат на ензими. Трипсинът на тази жлеза действа върху протеиновите вещества, като ги разделя на аминокиселини. Панкреатичната амилаза превръща нишестето в глюкоза, а липазата разгражда мазнините до глицерол и мастни киселини.
Съставът на панкреатичните ензими се променя под влияние на естеството на диетата. Интензивното отделяне на сок от него започва само 15 минути след хранене.
В лумена на дванадесетопръстника по време на храносмилането, в допълнение към панкреатичния сок, се отделя жлъчка - тайната на черния дроб, която също участва в смилането на храната. Конят няма жлъчен мехур и процесът на храносмилане е непрекъснат. Жлъчката в процеса на храносмилането засилва действието на панкреатичната липаза и чревния сок и участва пряко всмилане на мазнини. Един кон отделя до 6 литра жлъчка на ден.
Храносмилането при коня завършва с разграждането на протеините, мазнините и лесно смилаемите (скорбяла и захар) въглехидрати, присъстващи във фуража, от ензимите на чревния сок, чиято секреция се извършва непрекъснато.
Лигавицата на тънките черва е снабдена с много голям брой власинки, чиято повърхност е 12 m2. Благодарение на тях глюкозата, аминокиселините, глицеролът и мастните киселини се абсорбират в кръвта и лимфата.
От тънките черва остатъците от хранителната маса преминават в дебелото черво и по-специално в цекума, чийто капацитет при възрастни животни е 32-37 литра, т.е. до 40% от обема на храносмилателния тракт.
Сляпото черво на коня е като „втори стомах“, в който храната остава за дълго време. Тук продължава смилането на храната от ензими, донесени от тънките черва, а цекума е основното място, където се извършва разграждането на фибрите от микроорганизми, в резултат на което фибрите стават достъпни за действието на ензимите. Основният краен продукт от храносмилането на фибрите са летливи мастни киселини, които се използват като източник на енергия.
В дебелото дебело черво протичат същите процеси като в цекума, но с по-малка интензивност. В тънкото дебело черво процесите на храносмилане се прекратяват и тук възниква образуването на изпражнения поради интензивното усвояване на вода. Количеството на изпражненията зависи от естеството и количеството на изядената храна. Един възрастен кон отделя средно дневно 16-17 кг изпражнения при хранене с едно сено и 9-10 кг изпражнения при хранене с овес и сено. Дефекацията се извършва 5-12 пъти на ден.
Продължителността на престоя на храната в храносмилателния тракт на коня е 94-100 часа, от които6-12 часа в стомаха, 6-12 часа в тънките черва, 24 часа в цекума, 48 часа в дебелото черво и други черва.
Процесите на храносмилане при коня са тясно свързани с смилаемостта на хранителните вещества на фуража, което зависи от много фактори: апетит, режим на хранене и поддържане, структура на диетата, физиологично състояние, извършена работа и др. Следователно, всички характеристики на смилаемостта и асимилацията на протеини, мазнини и въглехидрати на фуражите се вземат предвид при организирането на хранене, поддръжка и експлоатация на коне.