Особености на режима на оценка в PR текстове
Темата на работата е актуална, тъй като е свързана с факта, че в научната област има неизчерпаем интерес към изследването на модуса, тъй като той има тенденция да се проявява имплицитно, т.е. за да присъства в изказването невидимо и с експлицитна експресия, модусът притежава голям и разнороден набор от езикови средства, което засилва впечатлението за „неуловимост“.
Целта на изследването е да се анализират и проучат модусите в PR текстове. За да постигнем целта, поставена в курсовата работа, трябва да решим следните задачи:
- определят семантичната организация на изречението
– анализират модуса като сложна структура на езиковото съзнание
- характеризират режима
– изучаване на жанровете PR-текстове
– анализират използването на модуса в PR текстове
Обект на изследване е модусът като субективно отношение на мислещ субект. Предмет на изследването е съвременен PR-текст.
Основните методи в изследването са теоретични и описателни, използвани при изучаване и анализ на литературата по модус. Теоретичната основа на курсовата работа беше изследването на такива учени като Т. В. Шмелева, Ю. С. Степанов, Н. Д. Арутюнова Н. Д., Ш. Бали и др.
Целите и задачите на тази дипломна работа определят нейната структура: работата се състои от въведение, две глави, заключение и библиографски списък.
1. Теоретичен раздел
1.1 Същността на семантичната организация на изречението
В съвременната славянска лингвистика изречението се изучава не само от гледна точка на формалната му организация, но и от гледна точка на „семантичната форма“, организацията на съдържанието.
Този идеал обаче се промени от средата на 60-те години. В съвременната лингвистика е имало комбинация от семантика исинтаксис: от една страна, в лексикалната семантика, предимно в произведенията на представители на московската семантична школа (Ю. Д. Апресян, И. А. Мелчук и др.), беше проявен интерес към синтаксиса; от друга страна, синтактичните единици се изучават активно в семантичен аспект (Н. Д. Арутюнова, Е. В. Падучева, О. Н. Селиверстова и др.). Осъзнаването на необходимостта да се анализира смисълът на изречението в неговата цялост и, следователно, обръщението към реалното съдържание на изречението е характерна черта на съвременната наука [Белошапкова 4; 764 - 768].
По този начин можем да заключим, че всяко изречение се изучава не само от страна на формалната организация, но и семантичната, която включва комплекс от компоненти, състоящ се от обективна семантична константа и субективна променлива.
1.2 Същността на модуса като сложна структура на езиковото съзнание
Модусът, както беше споменато по-горе, отразява отношението на мислещия субект към реалността. Модусът трябва да се разбира като начин за представяне на това, което се съобщава, или пропозиционално отношение. Това е израз на позицията на мислещия субект по отношение на субекта на речта. Трябва да е ясно, че в твърденията „Потвърждавам (съмнявам се, вярвам, отричам ...), че изборите ще се проведат както обикновено“, това, което е поставено в скоби, са варианти на пропозиционалното отношение или отношението на говорещия, изразено чрез пропозиционални предикати, т.е. различно „състояние на нещата“.
На първо място, трябва да се каже за различни представяния на концепцията за модални предикати, произтичащи от сложния характер на тяхната семантика. Предикатите на режима действат като изрична пропозиционална връзка или като имплицитна.
Предикатите на режима действат като имплицитно, имплицитно пропозиционално отношение, ако рамката на модуса е само имплицитна. Тя обаче е леснавъзстановен в контекста на речта. Сравнете: „Часовникът удари полунощ“ (заявявам, че ... / съобщавам, че ... / Колкото и да е странно, часовникът удари полунощ). С неоформена рамка имплицитно се изразява лицето на говорещия и неговата субективност. Но те присъстват, както знаем.
Модалните предикати действат като изричен, изричен израз на модалната рамка (пропозиционална връзка), ако се формира отделно като главна клауза като част от конструкция с изречение в подчинена обяснителна клауза или като уводна клауза.
Има и една важна подробност. Предикатите на модуса включват на първо място модални глаголи (искам, поръчах, мога) и предикати, с други думи, номиналната част на съставния предикат (необходимо е, странно, радостно). Те имат валентност, която може да бъде заменена от субективно значима и актуализирана, чрез граматична връзка, репрезентация (dictum), и има фактообразуваща семантика. Например „Аз съм оферта“: Искам / Какво? / ябълки; се основава на презумпция, т.е. семантичен компонент "Има (има) ябълки." Това е факт. Модалната рамка „Искам ...“ принадлежи към него в изречението. По същия начин в състава на „той е изречение”: Заповяда / какво?/ да не се карат; където първоначалното фактообразуващо значение е „Има кавги“, а модалната рамка е „Той нареди да ...“; или в друг синтактичен вариант „Той нареди /Какво?/…“ със замяна на валентността на думата. Като част от "Всички - предложения": Вашата поява е радост за всички; подразбира се презумпция - фактът "Има те / Ти се появи."
Преди да представим класификацията на предикатите на режима в най-радикалния му израз, нека представим демонстративна текстова илюстрация на всички разновидности на експлицитни модуси, обсъдени по-горе.
В следващия текст предикатите на режимапредава естеството на речевите действия на различни субекти (1 буквално, 3 буквално, обобщено лице на субекта). Като част от изобразения процес на кореспондента и неговия герой, неговото собствено изявление се посочва от името на героя („Аз съм предложение“), след което същото изявление се тълкува като нечие („той е предложение“) от името на кореспондента: „Когато ме питат за позицията, аз отговарям: ръководителят на маркетинговия отдел“, казва той и този път не се преструва. Освен това, от обобщеното лице („всичко е предложение“), необичайността на представеното (диктум) се утвърждава в модалната рамка: „Между другото, външно той вече е типичен търговец. Трудно е да си представим, че този тип в суичър и дънки е собственик на офис на Смоленская, който е рядък по красота и елегантност. Офис в неговия аматьорски индустриален стил. И накрая, в модалната рамка от 1-во лице е експлициран извод - мисловна операция върху фактите в съзнанието на героя: „Веднага казах / помислих и казах /, че не мога да работя, заобиколен от пластмаса, и ми нареди да променя всичко на метал", обяснява той. В края, както виждаме, модалната рамка е рамкирана от страната на събеседника - наблюдателя (кореспондента).
Нека сега се обърнем към предикатите на експлицитния или експлицитния режим, за да дадем кратко описание за него. При това ще използваме особено подробните и ценни разработки на Н.Д. Арутюнова [Arutyunova 2; гл. 3]