Остра дисфункция на папиларния мускул
Остра дисфункция на папиларните мускулиLV (поради тяхната исхемия и некроза или образуване на аневризма) при пациенти с MI се определя в 10-50% от случаите през първите дни (по-често с по-ниска локализация), когато на върха на сърцето се появява нисък, преходен систоличен шум с различна интензивност, продължителност и облъчване. Той може да бъде тих, силен, високо- и нискочестотен, заемащ цялата систола. В първите часове на МИ този шум се чува при всеки 10-ти пациент. При митрална регургитация функцията на LV е значително намалена. В зависимост от тежестта на LV дисфункция могат да се развият прояви на кръвен застой в малкия кръг, OL (постоянен или преходен), хипотония и CS. На такива пациенти се предписват вазодилататори.Диагноза. Метод на избор - ехокардиография
Лечение на дисфункция на папиларния мускул. Острата дисфункция на папиларните мускули не изисква специфична терапия. При наличие на тежка регургитация (недостатъчност на UA) е необходимо хирургично лечение (както при разкъсване на папиларните мускули). В междинни случаи се предписват АСЕ инхибитори за намаляване на последващото натоварване
Митрална (исхемична) регургитация(лош прогностичен показател) се среща при 15-40% от пациентите с МИ и в повечето случаи е лека (или асимптоматична), преходна (поради динамична исхемия и дисфункция на папиларните мускули) и има относително благоприятен курс. Други причини за митрална регургитация са постинфарктно моделиране на лявата камера, което води до нейната дилатация (и съответно до разширяване на митралния анулус), различни локални деформации на лявата камера, допринасящи за разрушаването на целия MV апарат (например необичайно движение на камерните стени в близост до прикрепването на задната част на папиларните мускули или частично или пълно разкъсване на струната, която дърпа тези мускули), и пролапс на MV. Прималък брой пациенти (4%) развиват значителна (тежка) митрална регургитация (поради разкъсване на папиларните мускули), което води до катастрофални усложнения, които изискват спешно хирургично лечение.
Товаусложнениесе дължи на хиперкинезия на базалния и медианния LV сегмент. Увеличаването на силата на свиване на тези зони води до намаляване на площта на изходния отвор на LV. Полученото увеличение на кръвния поток през стеснения изходящ тракт може да намали налягането под митралната клапа, което води до изместване на платната й напред (ефект на Вентури). Това води до допълнително стесняване на изходния тракт на ЛК и поява на митрална регургитация. Смята се, че това усложнение на МИ може да играе роля в разкъсването на свободната стена на LV чрез увеличаване на стреса на стената (поради повишено късно систолно налягане в LV камерата) в зоната, отслабена от миокардна некроза.
Обективносе отбелязват тахикардия и понижение на кръвното налягане, чува се нов систолен шум (по-добре в горната част на гръдния ръб на гръдната кост), излъчващ се към шията и 3-ти тон. В резултат на систолното движение на митралната клапа напред може да се появи систоличен шум на върха с ирадиация към аксиларната област.
Диагностика на дисфункция на папиларния мускул. Диагностичен метод на избор е ехокардиографията, при която се визуализират хиперкинетични сегменти, стеснение на изходния тракт на ЛК и изместване напред на платната на МВ.
Лечение на дисфункция на папиларния мускул. Консервативното лечение се основава на намаляване на сърдечната честота, контрактилитета на миокарда и следнатоварването, както и леко увеличение на интраваскуларния обем. Интравенозната инфузия на течности започва с болуси с малък обем (250 ml) нормален физиологичен разтвор, за да се увеличи предварителното натоварване, да се намали стесняването на изходния тракт на LV идвижение напред на листчетата МК.