От униформен позор до ажурно ново нещо
Летни поздрави на всички ръкоделки, любители на ажурната работа и плетене на една кука!
Идвам при вас с лятна новост - плетени летни ботуши. Идеята се луташе дълго, магическа причина се появи, когато стелките на единствените сандали излетяха. Реших да трансформирам удобни, но скучни обувки с кука. Отне много време за определяне на преждата, търсех памук, плътен, с добра усукване, така че валът да запази формата си, а не да виси като парцал. Исках да плета от Rose, но видях Anna 16 в прекрасен зелен нюанс и си купих две халки
- Дял
Гледайки напред, едно чиле ми беше достатъчно. Разход за всеки ботуш - точно 33 грама.
Научете повече за преждата и плетенето на една кука. Anna 16 - 100% египетски мерсеризиран памук с дълъг щапел, 100g/530m, цвят 299 (лайм). Кука #1,5. За пробиване на дупките използвах обикновено шило, по-удобно е шилото за обувки, това с кука.
За да покажа от какъв позор започнаха ботушите ми?
- Дял
Леле, каква страст! Отрязах закопчалките, временно оставих основата, след като завързах, внимателно я отрязах, оставяйки канта, за който е прикрепена плетената част. С шило направих дупки по периметъра на подметката и започнах да я връзвам с единични плетене на една кука. Първо два реда по посока на подметката (за прикриване на дупки и за чист външен вид), след това няколко реда нагоре.
- Дял
- Дял
- Дял
Проектиран ток за лесно носене
И премина към плътни "черупки"
В моя случай те изглеждат така
"черупки" изплитаха страните на ботушите и чорапа към крака
- Дял
На този етап изрязах ненужните вътрешности. И преминах на кръговоплетене на бутлега по този начин
- Дял
4 отчета за модела и ботушът е готов!
- Дял
Не съм я правила много висока, под мини е и смятам да нося под дълга пола, панталон и пола до коляното. Летният ми гардероб е изцяло зелен, така че ботушите вървят с много неща)
- Дял
- Дял
Да, готовите изпрани ботуши ги колосах малко. 1,5 ст. лъжици нишесте. И тя натисна. Доволен от резултата! Бутлегът не влиза в акордеон, а грациозно стои изправен!
Е, с моите снимки (особено уличните) винаги е напрегнато. В семейството има само един фотограф, хората ми снимат по интересен принцип и остава да се радвам, че поне аз съм в кадър цял, макар и рошав и със странно изражение на лицето.
Добре, всичко свърши! Благодаря ви за вниманието и интереса към моята скромна работа!