Отглеждане на дете в страх от Бога и добър морал
Разговор с протойерей Димитрий Смирнов (ВИДЕО)
Много книги и статии са написани по темата за отглеждането на деца. Всяка книга и научна работа е насочена към идентифициране на методически средства, които биха могли да култивират у детето морални ценности, любов към живота, към семейството, родината, съзнание за дълг и патриотизъм. Много по-трудна е задачата да се отглеждат деца пред вярващи родители. Свети Йоан Златоуст пише: „Раждането на деца е дело на природата; но да ги възпитаваш и възпитаваш в добродетел е въпрос на ум и воля ... Говоря за грижата да се възпитават сърцата на децата в добродетел и благочестие - свещено задължение, което не може да се престъпи, без да станеш виновен за някакво детеубийство. Така че, моля ви, погрижете се за доброто образование на вашите деца. Как да възпитаме у детето любов към Бога и Църквата? Какви думи и действия могат да запалят пламъка на вярата в едно малко дете? Как да се уверим, че присъствието на дете в богослужението е за него място на радост, а не мъчение и насилие срещу волята? На тези много други въпроси отговаря протойерей Димитрий Смирнов.
Дали децата ще бъдат академици, футболисти, не играе никаква роля, само едно: дали ще бъдат деца на Небесния Отец. Ако тази задача не излиза от главата и сърцето ни, значи е постигната: детето израства като християнин.
– Началото на мъдростта е страхът от Бога (вж. Пс. 110:10).
–Първият въпрос е как да възпитаме детето във вяра и любов към Бога и как да го направим така, че да събудим у него интерес към Църквата?
Децата имат огромен интерес към това, от което се интересуват баща им и майка им.
Когато двама души, християни, се женят, те имат само една задача: да създадат домашна църква, в която бащата е свещеникът, дяконът - неговият помощник във всичко - е майката, а децата са хоратакоито Бог ще даде, за да възпитат този народ в християнство. Всичко останало няма значение. Дали децата ще бъдат академици, футболисти, няма значение, само едно: дали ще бъдат деца на Небесния Отец, дали ще обичат Исус Христос. Това е основната задача, всичко трябва да бъде посветено на нея: и украсата на къщата, и училището, което избираме, и специалността, на която ги учим, и книгите, които им четем, и паметта, която децата ни гледат през цялото време и научават. И ако тази задача не излиза от главата и сърцето ни, значи е постигната: детето израства като християнин.
–Благодаря ви, отец Димитрий. Поради възрастовите особености родителите понякога не могат да намерят думи за Бог, за Църквата, за тайнствата. Понякога чуваме ужасни неща: „Е, вземи лъжица в устата си, ще ти дадат сладко!“ Това е много болезненовъзприемано както от обществото, така и от другите. Кога трябва да говорите с детето си по тези теми?
- Можете да говорите от момента на бременността. Децата помнят всичко. Помнят го като притча, а след това по време на израстването си го осмислят. Децата понякога дори използват думи, които не разбират, но ги помнят. Мама я гали по корема и казва: „Е, сега ще отидем на църква! Сега ще се помолим с вас, ще чуем как хорът пее „Господи помилуй“, а след това ще се причастим със Светите Христови Тайни“. Не е необходимо „сладко“, иначе човек ще обърка църквата с кафене Лакомка!
– Кога е необходима принуда в духовното образование?
„Няма нужда от принуда, има нужда от принуда. Няма нужда да насилвате или подкупвате, защото целта пак ще е друга (например да му купите скутер) - това е напълно неподходящо. И можете да бъдете принудени. „Е, защо си мързелив? забравих Казах ти, трябва да си лягаш - утре раноставай! Е, всички ще отидем в храма, а ти сам искаш да останеш? Ако те оставим сама и плачеш, леля ти от попечителството ще дойде за теб и ще те отведе!”
– Как трябва да се организират домашните и църковните молитви с децата?
- Има такъв проблем, когато децата на вярващи родители, които са били в Църквата от детството, след като са узрели, си тръгват оттам. На кой етап е възникнала родителската грешка?
– Църковният формализъм също е друг проблем. Поради дългия престой на детето в Църквата, той губи благоговение към светините.
– Как така – отваряш си очите, а Господ го няма? И къде да отида? И какъв е смисълът на живота?
Като дете си мислех за Бог. Вие сами мислите нещо, понякога питате възрастен нещо, тогава мислите повече ...
–Съвременните енории се опитват да организират собствен кът за малко дете, където то да играе, докато възрастните се молят. Това няма ли да попречи на личната среща на детето сза Христос?
- Не, хубаво е, когато има такова нещо. Имаме и такава лятна площадка и имаше план да имаме стая през студения сезон, където да пуснете енергия на тези, които имат нужда. Но е необходимо в един момент бащата, в краен случай майката да дойде и да вземе писалката: „А сега да отидем да се помолим. Четем Евангелието, да вървим сега.
- И последният въпрос - как трябва да се изгради проблемът за сексуалното възпитание в едно вярващо семейство? Малко се говори за това и как трябва да се изгради разговорът?
– Благодаря ви много, о. Димитри, за разговора!