Отклонението пред Щатите на Катар не се зачита
По всичко личи, че многомилиардната сделка за закупуване на американски самолети от Катар не е смекчила позицията на Вашингтон. Той не инструктира арабските си съюзници да спрат натиска върху Доха и те поставиха нов ултиматум на малката, но горда държава. От катарците се изисква - нищо по-малко от нищо - да се откажат от своята независима външна политика.
В петък стана известно, че страните от антикатарската коалиция са предали чрез кувейтски посредници 13 ултиматумни искания, които Доха има 10 дни да изпълни. Какво се случва, ако условията не са изпълнени, не се уточнява.
Съвсем очевидно е, че става дума за независима държава, изоставила суверенна външна политика, напълно капитулирала пред своите съседи - братските арабски страни.
Какви изводи могат да се направят от тази история?
Първо, че в арабския свят започна дълбоко разделение, вдъхновено от Съединените щати. Всички отбелязаха, че кризата около Катар започна веднага след посещението на американския президент Доналд Тръмп в Саудитска Арабия. И никой не се съмнява, че именно той даде зелена светлина на антикатарския демарш на четирите арабски държави.
Не остана незабелязано, че на този фон Доха демонстративно заяви ненарушимостта на тесните връзки с Вашингтон, че американската база в Ел Удейд (най-голямата в региона) ще остане непокътната и че сделката за закупуване на американски бойни самолети от Катар за 12 милиарда долара остава в сила. Но Белият дом остана глух за тези уверения за приятелство. Охотно разказвайки за желанието на бързото разрешаване на кризата и за тежката ситуация, в която изпадна Катар поради организираната от съседите му блокада, американците не направиха абсолютно нищо, за да помогнат на своитесъюзник.
Сегашният ултиматум е ясно доказателство за това. Немислимо е Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет да си позволят подобен ход без американска подкрепа. Те не се смущават от факта, че САЩ разцепват арабския свят със собствените си ръце, че се заемат с работа, която би била по-добре свършена например от Иран или Израел, тоест не от арабските страни. За съжаление, ние сме принудени да наблюдаваме как самите араби доброволно и насилствено превръщат в мит понятия като арабското единство и братската арабска солидарност.
Разбира се, тези концепции никога не са били реалност, но е малко вероятно дори експертите да могат да си спомнят, че определена група арабски капитали е поискала от скорошен най-близък съюзник пълна и унизителна капитулация и отказ от независима външна политика. И арабите не стигнаха до всичко това сами, те бяха изпратени от САЩ.
Следователно вторият извод е откровено и изключително разрушителната роля на Америка в Близкия изток. Чрез манипулиране на регионалните играчи, умело разпалване на съществуващи конфликти между тях, създаване на проблеми там, където конфликтите не са достатъчно горещи, Съединените щати и Западът като цяло не позволиха на народите в региона да решават собствената си съдба в продължение на много десетилетия. И през стоте години след прословутото споразумение Сайкс-Пико нищо не се е променило.
Дестабилизирането на региона на Близкия изток, създаването на среда на контролиран хаос там е най-добрият начин да се повлияе на динамиката на ситуацията в Европа и Африка, в Индийския океан и Кавказ, да се манипулират цените на петрола и газа, да се застраши блокадата на глобалните транспортни артерии, потокът от милиони бежанци, както и да се продават планини от оръжия, източвайки огромни ресурси от арабските и съседните страни, които са необходими за тяхното развитие.
Трети извод:периодът на нестабилност в Близкия изток ще бъде дълъг и последствията ще се усетят в целия свят. Това означава, че България трябва да продължи да следва активна стратегия в региона, за да предупреждава и предотвратява на далечни подстъпи рисковете и заплахите, които ще произтичат оттук.
Четвърти извод: България и нейните съюзници трябва да разработят и представят на страните и народите от арабския свят алтернативна стратегия на тази, която им налагат САЩ. Трябва да говорим за дългосрочни програми за развитие, насочени към изпълнението на многостранни проекти.
Всъщност Москва вече говори за това. Именно в такъв проект може и трябва да се превърне следвоенното възстановяване на Сирия. Развитието на Палестина може и трябва да стане такъв проект. Обещаващи са области като мирното използване на ядрената енергия, изграждането на редица атомни електроцентрали в арабските страни, използването на техния потенциал за формиране на междудържавни интегрирани енергийни системи.
България съвсем не е сама по този път. Потенциалът на региона на Близкия изток може да се използва и в хода на реализацията на евразийски проекти. По-специално Китай предлага да се възползва от възможностите за сътрудничество в рамките на стратегията „Един пояс, един път“. Буквално едновременно с ултиматума към Катар, Пекин изложи идеята за многостранно икономическо сътрудничество между страните от Близкия изток, които биха могли да се присъединят към евразийските програми.
Тези изявления на Китай, както и активната близкоизточна политика на България, са в пълен контраст с деструктивните действия на САЩ. И може да се твърди, че въпреки цялата сложност, ситуацията все още не е излязла извън контрол. Освен това има някои основания за оптимизъм: има признаци на напредък в палестинско-израелското споразумение,трудно, но стабилно развиващо се нападение срещу позициите на терористите в Сирия и Ирак. Тази положителна динамика може да се развие, усилията могат и трябва да бъдат насочени към решаване на други проблеми – в Йемен и Либия.
Но успехът изисква единство на волята и отказ от измисляне на поводи за нови конфликти, било то „иранската заплаха“, „катарското упоритост“ или нещо друго.
Прочетете последните новини на Pravda.Ru за днес
Добавете Pravda.Ru към вашите източницив Yandex.News илиNews.Google
Също така ще се радваме да ви видим в нашите общности въвVKontakte, Facebook, Twitter, Odnoklassniki, Google+.