Откровение
ОТКРОВЕНИЕТОе откровението на човека за свещена реалност или божествен план. Откровението е основен компонент на всички религии, но в различните традиции то приема идиосинкратични форми. Има два основни вида откровение:
в религиите, които правят ясни аналогии между временния и трансцендентния свят, самият Космос се смята за посредник, който разкрива отвъдното. Откровението в този случай не получава лично оцветяване; обикновено се нарича "космическа" или обща;
в религиите, които подчертават разграничението между свещеното и светското, откровението приема формата на историческо събитие, в което божественото познание се предава чрез човека. Този тип откровение е лично и обикновено се нарича "пророческо" или лично.
Ярък пример за откровение от първия тип е вдъхновената поезия на древните индийски Веди. Светът на природата се явява в него като система от взаимодействащи сили, изразяващи единствената божествена първопричина – Брахман. Будисткото просветление и различните форми на "йерофания" или прояви на свещеното, открити в архаичните религии, също се отнасят до космическите откровения.
Религията на древен Израел, от друга страна, се основава на пророческо откровение. Еврейският пророк бил "довереник" на върховното божество, което действало като създател и съдник на подземния свят. Следователно цялата еврейска, а след нея и християнската литература се смятат повече или по-малко за "откровение". Други примери за пророческо откровение са ученията и гаданията на Зороастър и Мохамед.
Предложената типология на откровенията може да изпълнява само работна функция. Например в текстовете на Ведите, дадени като пример за космическо откровение, има елементи на пророчество. И еврейските писания също включваткосмически елементи (например известните "книги на мъдростта").