Относно брака

В тайнството Венчавка се извършва нещо, което иначе, с човешки сили, не би могло да се извърши. Семейният живот е установен и осветен от самия Господ Бог в рая, а тайнството на брака се почита в поредицата от седемте свети тайни, установени в Църквата. Тази книга съдържа цитати от Светото писание и изказвания на светите отци и свещеници за същността на брака, за истинската любов на мъжа и жената, за това как да съхраним любовта и да преодолеем самотата и безразличието.

Съдържание

  • Предговор
  • Относно брака
  • За тайнството на брака
  • За отношенията на съпрузите
  • За правата и задълженията на съпрузите
От поредицата:Основите на православието

Горният уводен фрагмент от книгатаЗа брака. Светото писание и църковният опит (T. N. Tereshchenko, 2012) предоставени от нашия книжен партньор, компанията Liters.

За тайнството на брака

Бракът е тайнство, дори само защото надхвърля границите на нашия разум, защото в него двама стават едно.

Свети Йоан Златоуст

Когато се приближава до такова важно тайнство като (е) брака, човек трябва да се подготви, като се очисти чрез изповед и причастие на Светите Тайни и молитва, но не и балове, музика и танци, тъй като тази стъпка се простира не само до този живот, но дори до вечността.

Преподобни Макарий Оптински

В правните разпоредби и действията на Църквата новозаветното семейство е обект на особена грижа: Божието благословение се призовава върху младоженеца при първото изразяване на тяхното взаимно съгласие чрез специални молитви. Празнуването на брака представлява Тайнството, в което се подпечатва обетът за вечна вярност и се освещава брачният съюз; деца от момента на раждането за всички временаобразованието се предоставя под патронажа и ръководството на Църквата.

Амвросий (Ключарев), архиепископ на Харков

Мили деца, тръгвайки по непознат за тях път, идват при майка си и искат нейната благословия за раздяла, а нежната майка ги благославя. Христовата Църква постъпва по същия начин, когато нейните послушни чеда – сгодените младоженци – идват в Божия храм, просейки нейното майчинско благословение по пътя на непознатия за тях брачен живот. Чужди един на друг дотогава, обединявайки се в една двойка, булката и младоженецът влизат в нов за тях семеен живот и затова не знаят какво ги очаква: радост, мир или духовни тревоги, скърби. В този случай те се нуждаят от правилните прощални думи за предстоящия житейски път. И Църквата придружава това благоволение с тържествени и дълбоко значими обреди.

Свещеник Александър (Рождественски)

Брачният съюз, а оттам и семейният живот е установен и осветен от самия Господ Бог в рая.И създаде Бог човека, - се казва в Свещеното писание,по Свой образ, по Божий образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови, и Бог им каза: плодете се и се множете, и напълнете земята(Бит. 1, 27-28). Когато Божият Син, нашият Господ Исус Христос, дойде на земята, Той също потвърди закона за брака, повтаряйки думите, които Бог каза в рая, когато създаде жена за първия мъж и установи закона за брака:Човек ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и [двамата] ще бъдат една плът(Бит. 2:24). За да разберат хората колко достоен за уважение е брачният съюз, Сам Той благоволи да бъде с Пречистата Си Майка и Своите ученици на сватбата в Кана Галилейска. Но, установен от Бога още в рая, утвърден от ХристосСпасител, брачният съюз получи в Христовата Църква специално, по-висше посвещение, както обясниха светите апостоли.

И така, свети Павел, повтаряйки думите на Спасителя за брачния съюз, че в него двама - съпруг и съпруга - ще бъдат една плът, той добавя:Тази тайна е велика; Говоря във връзка с Христос и Църквата(Еф. 5:32). Забележете, тази мистерия е страхотна! учи Божието Слово. Ето защо бракът се почита като Тайнство сред седемте Свети Тайнства, установени в Църквата.

Свещеник Александър (Рождественски)

Без Божието благословение, без освещаването на брака от Него, всички поздравления и добри пожелания на приятели ще бъдат празен звук. Без Неговото ежедневно благословение на семейния живот дори най-нежната и истинска любов няма да може да даде всичко, от което се нуждае едно жадно сърце. Без благословията на Небето цялата красота, радост, стойност на семейния живот могат да бъдат унищожени във всеки един момент.

Света мъченица императрица Александра

Никаква романтика не може да замени брака. В романа хората се появяват в блясък и разцвет, но все пак не самите те: в романа се разкрива една призрачна, разкрасена реалност, а животът на всеки от двамата е непременно поза, макар и простима и невинна. Само в брака е възможно пълното познание на човека – чудото да усещаш, докосваш, виждаш чуждата личност, а това е също толкова прекрасно и уникално, колкото и богопознанието от мистиците. Ето защо преди брака човек се плъзга по живота, наблюдава го отвън и едва в брака се потапя в живота, влизайки в него чрез друг човек. Това удоволствие от истинското знание и реалния живот дава онова усещане за пълнота и удовлетворение, което ни прави по-богати и по-мъдри.

Свещеник Александър (Елчанинов)

Пътят на девствеността и безбрачието от една страна и пътят на семейния живот от другаот друга страна, и двете служат на нашето спасение, и двете дават простор на творческите сили, присъщи на полето. Само и само да хване здраво кормилото и да насочи лодката на живота към истината и красотата. Само и само да разберем с цялото си същество истината и неизбежността за всеки човек на неговия кръст – било то пътят на безбрачието или пътят на семейния живот. В носенето на кръста - във форми, които са продиктувани от живота, т. е. по пътищата на безбрачието или по пътищата на семейния живот, е творческата задача на всеки човек.

Протоиерей Василий (Зенковски)

Нежната грижа на съпруга и съпругата един към друг неволно и естествено създава същата нежна грижа към другите хора: отхвърляйки силата на егоизма в семейството, и съпругът, и съпругата, всеки сам по себе си, стават отворени в сърцата си за всички хора.

Протоиерей Василий (Зенковски)

Когато съпрузите си разменят пръстени, те си обещават, че ако някога се случи нещо между тях, ако някога има кавга или дори изневяра от страна на единия по отношение на другия, предателство, измама, неистина и ако той се върне отново, тогава нищо няма да бъде упрекнато към него. Защото той ще се върне и ще каже: „Ето, дойдох (дойдох), можеш ли да ме приемеш, или сърцето ти е охладняло, или любовта ти към мен е умряла?“ И отговорът ще бъде: „Разбира се, ела, разбира се, обичам те, както обичах (обичах) преди! Моята любов някога беше ликуваща радост; когато си отиде (ти си отиде), любовта ми се превърна в изгаряща болка, очакване, мъка, а сега любовта ми отново се превърна в ликуваща радост, по-ярка, по-дълбока, по-триумфална и по-уверена, отколкото беше преди да си тръгнеш (напусна) ... "

Следователно, разменяйки пръстени, съпрузите си дават обещание и вярност, както и взаимно доверие - доверие, което отива много по-далеч от всяко предателство и всяка кавга. И е толкова прекрасно.

Сурожки митрополит Антоний

В тайнството Венчавка се извършва нещо, което иначе с човешки сили не би могло да се извърши. Това е моментът, в който ... се възстановява онова единство между мъжа и жената, онази цялост на целия човек, за която се говори в началото на книгата Битие. Това е момент от изключително значение. Това е моментът, в който двама души, защото са се влюбили един в друг, могат да станат една плът, тоест не само физическа плът, но и една телесна реалност, която включва разликата както в душевността, така и в духовността. В Стария Завет четем как човекът е създаден като всечовек и според ученията на някои (далеч не всички) отци в него се съдържа всичко както женско, така и мъжко. Постепенно човекът започва да расте, да съзрява и настъпва моментът, в който пълнотата както на женското, така и на мъжкото същество вече не може да се съчетае в един човек. Тогава Бог доведе всички животни при човека, за да види, че те имат два пола и да почувства, както казва Писанието, че само той е сам. И когато внезапно усети своята самота, Бог му накара дълбок сън и раздели мъжкото от женското начало в него. Но той не ги раздели така, че във всеки от тях да не остане нищо от едното или другото. Във всеки е останало нещо от другото, което му е дало възможност да разпознае себе си в друго същество; той и тя бяха едно. И когато Адам видя Ева пред себе си, той възкликна: "Това е кост от костите ми, това е плът от плътта ми ..." С други думи, да каже: "Аз съм!" - и в същото време: "Аз съм - пред собствените си очи." Но това беше толкова „аз“, беше толкова единство на духа, че те не се виждаха голи, виждаха себе си като единица, като личност в два индивида. По-късно, когато стана падането, те изведнъж се видяха голи, тоест непознати един на друг. И от този момент нататък започна борбатасреща, влечение на единия към другия, отчаяно, сляпо влечение, вик: върни се при мен... И това се случи в съпружеската любов, в любовта на двама, които, гледайки се един друг, сякаш разпознаха себе си в другия и в същото време разпознаха в другия не собствените си ограничения, а нова пълнота, нова красота, нов смисъл. И тогава бракът, тоест тайнството на тази среща, се осъществи в това, че те се видяха и разпознаха себе си, и то заедно – не само себе си, но себе си изпълнени, с пълнотата на живота, която могат да имат само един с друг. И обединявайки се, те и телесно, и умствено, и духовно станаха (отново, доколкото беше възможно и доколкото все още е възможно в един паднал свят) всички хора. Това е удивителна тайна. Това е пълнотата на човека, проявена в две личности. Ето защо е Мистерия. Сега разделението, което беше направено от греха, макар и частично, но в значителна, решаваща степен, е премахнато, сега те са едно.

Сурожки митрополит Антоний

Тайнството Брак, извършвано в християнско общество, не е религиозна форма на „записване“, а дълбок, поучителен начин, по който Църквата иска да ни разкрие какво е любов и колко дълбоки са човешките взаимоотношения. В този смисъл всяка християнска литургия, от една страна, е лиричен, личен израз на човешките чувства, но, от друга страна, има и символично значение.

Сурожки митрополит Антоний

Един от отците на Църквата в древността е казал, че светът не може да съществува без Тайнствата, тоест без някои състояния, някои отношения да са надземни, небесни, чудотворни.

И, продължава той, бракът като единство на двама в един различен свят е такова Тайнство, чудо, което надминава всички естествени взаимоотношения, всички естествени състояния.

Сурожки митрополит Антоний

Телесният брак се явява като тайнство, подобно на Евхаристията, общението на вярващите.

В какъв смисъл? В смисъл, че в Евхаристията, чрез Божията сила, чудно обединявайки вярата и любовта, вярващият и Христос стават едно.

А в брака... благодарение на взаимната вяра и взаимната любов, двама души надрастват всички раздори и стават едно същество, един човек в двама души.

Това е както пълнотата на духовно-духовно-телесния брак, така и пълнотата на целомъдрието, когато двама души се отнасят един към друг като към светиня и превръщат всички свои взаимоотношения, включително и телесните, в Тайнство, в нещо, което надхвърля земята и се издига във вечността.

Сурожки митрополит Антоний

Епископ Александър (Милеант)

Неосветеният брак е беззащитен. Без изпълнената с благодат закрила на Бог, огнището е отворено както за развращаващи външни ветрове, така и за вътрешна поквара. Към сърцата на съпрузите, които не са защитени от благодатта, се атакуват демонични внушения: ревност, гняв, раздразнение, униние, скука - чувства, които унищожават любовта. Отвън нахлуват нечисти впечатления и изкушения, чужда злоба и завист: светът, лежащ в злото, търси да потъпче любовта. Подвигът на честния брак - от младостта до смъртта да носиш взаимна любов в чистота и умножаваща красота - е възможен само в лоното на всемогъщата Божествена любов.

Митрополит Владимир (Иким)

В тайнството на брака Господ дарява, поверява и поверява едно човешко същество на друго. Изходът изпод това благословено покривало е предателство към Бога и ближния - оскверняване на Божия дар и подигравка с душата на поверения ви човек. Съпрузите един за друг стават призвание свише:това, което Бог е съчетал, човек да не разделя(Мат. 19, 6).

Митрополит Владимир (Иким)

Бракът не е договор, той е Тайнство, дар от любов, неразрушим, Божествен. Този дар трябва да се запази и стопли.

Протоиерей Владимир (Воробьев)

Протоиерей Владимир (Воробьев)

И първите християни, и църковното съзнание на нашето време не могат да си представят брака без онова особено действие на Църквата, което се нарича Тайнство, което има чудотворна, благодатна сила, която дава на човека дар на ново същество.

Протоиерей Владимир (Воробьев)

Истинският християнин, изправен пред „прозата на живота“, който е усетил колко тежко е всъщност бремето на брака, който е научил, че това не е ангелско дело, а свързано с плът и кръв, няма да се обезсърчи - но, служейки на Бога, подчинявайки телесното на духовното, той ще може да поддържа високо настроение на мислите, което е типично за съпрузите, живеещи живота на Църквата.

Протоиерей Артемий (Владимиров)

Съдържание

  • Предговор
  • Относно брака
  • За тайнството на брака
  • За отношенията на съпрузите
  • За правата и задълженията на съпрузите
От поредицата:Основите на православието

Горният уводен фрагмент от книгатаЗа брака. Светото писание и църковният опит (T. N. Tereshchenko, 2012) предоставени от нашия книжен партньор, компанията Liters.