Относно прилагането на инвентарната стойност, услуги по наследство

- Данил на запис Доверително управление на наследствено имущество
- Запис на Дмитрий Олховски Имотът е регистриран на името на преживелия съпруг
- Татяна Сирина запис Имотът е регистриран на името на преживелия съпруг
- Запис на Дмитрий Олховски Имотът е регистриран на името на преживелия съпруг
- Дмитрий Олховски относно доверителното управление на наследствено имущество
- Татяна запис Имотът е регистриран на името на преживелия съпруг
- Данил на запис Доверително управление на наследствено имущество
- Дмитрий Олховски за КАЛКУЛАТОР ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ МИТА И НОТАРИАЛНИ ТАКСИ
- Ирина на КАЛКУЛАТОР ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ МИТА И НОТАРИАЛНИ ТАКСИ
- Запис на Дмитрий Олховски Имотът е регистриран на името на преживелия съпруг
- Семьон на Имотът е регистриран на името на преживелия съпруг
- Дмитрий Олховски запис Появата и регистрацията на собственост в Rosreestr
- Людмила относно възникването и регистрацията на правата на собственост в Rosreestr
Относно прилагането на инвентарната стойност
Правото да избирате коя (кадастрална или инвентарна) стойност на имота да предоставите на наследника на нотариуса е залегнало в Данъчния кодекс на България (параграф 2, параграф 5, параграф 1, член 333.25 от Данъчния кодекс на Руската федерация) и тази норма на закона все още не е отменена.
Какво трябва да направят наследниците, които не желаят да заплатят нотариална такса за кадастралната стойност на имота.
- Намерете нотариус (като се обадите в нотариалните кантори), който приема сертификати BTI за инвентарната стойност на имота. Има такива нотариуси, но трябва да ги търсите.
- Ако все още е отворено наследственото дело и нотароткаже да приеме удостоверение за инвентарна стойност, е необходимо да му бъде поискано издаване на мотивиран писмен отказ. По-нататък с този отказ да се обърнем към съда и да го обжалваме.
По-долу е съдебната практика, при която наследникът е отказал да предостави на нотариуса кадастралната стойност на имота, а е предоставил описа за изчисляване на таксата. Нотариусът от своя страна отказал да издаде удостоверение за наследници.
Обръщам внимание, че България не е страна със съдебна практика, поради което следващият съдебен акт е само с информационна цел.
След като изслуша доклада на съдия Середа Л.И., Съдебната колегия по граждански дела на Върховния съд на Република Мордовия
Бекейкина О.Н. сезират съда със становище до частния нотариус Зозина Г.Г.Н. относно признаване за незаконосъобразно на решението за отказ за извършване на нотариално действие и относно задължението за издаване на удостоверение за право на наследство.
Жалбата Бекейкина О.Г.Н счита съдебното решение за незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, моли да го отмени и да вземе ново решение по делото, за да удовлетвори посочените изисквания, като посочи, че решението на нотариуса е незаконосъобразно, тъй като в съответствие с действащото законодателство правото да избере вида на стойността на наследеното имущество за изчисляване на държавното мито принадлежи на О.Н. в обжалваното нотариално решение и решението на съда понятието „инвентарна стойност” е заменено с понятието „кадастрална стойност”.
Възраженията по жалбата нотариус Зозина Х.Г.Н. моли решението на съда да бъде уважено, жалбата на жалбоподателката Бекейкина О.Г.Н. - без удовлетворение.
INв съответствие с чл.48 от Основите на законодателството на Република България за нотариуса, нотариусът отказва да извърши нотариално действие, ако: • извършването на такова действие противоречи на закона; • действието да се извърши от друг нотариус; • за нотариално действие се е обърнал недееспособен гражданин или представител, който няма необходимите правомощия; • сделка, извършена от името на юридическо лице, противоречи на целите, посочени в неговия устав или правилник; • сделката не отговаря на изискванията на закона; • Представените документи за нотариални действия не отговарят на изискванията на закона.
Тези обстоятелства се потвърждават от писмените материали по делото и не пораждат съмнение за достоверността. Отказвайки да изпълни посочените изисквания за признаване на горното нотариално решение за незаконосъобразно, първоинстанционният съд изхожда от факта, че Федералното държавно унитарно предприятие "Ростехинвентаризация" - Федералната BTI няма право да издава сертификати за инвентаризация на недвижими имоти. Съдийската колегия не може да се съгласи с този извод на първоинстанционния съд по следните съображения.
Така че в случая разпоредбата на Бекейкина О.Г.Н. нотариус Зозина Г.Н. удостоверение за опис на недвижим имот - апартамент се дължи на изчисляването на държавната такса (нотариална такса) за извършване на нотариални действия от нотариус, тъй като в съответствие с член 22 от Основите на законодателството на България за нотариуса, за извършване на нотариални действия, за които законодателството на България предвижда задължителна нотариална форма, нотариус, работещ в държавна нотариална кантора, включително нотариус, упражняващ частна практика, длъжностни лица посочен в1, част 4 от настоящите Основи, начислява нотариална такса, съответстваща на размера на държавната такса по ставките, установени от законодателството на Република България за данъците и таксите. Член 333.25, параграф 1, параграф 5 от Данъчния кодекс на България, при изчисляване на размера на държавната такса за издаване на удостоверения за право на наследство се приема стойността на наследеното имущество, определена в съответствие с параграфи 7-10 от този параграф. По избор на платеца за изчисляване на държавното мито може да бъде представен документ, посочващ инвентарната, пазарната, кадастралната или друга (номинална) стойност на имота, издаден от лицата, посочени в параграфи 7-10 от този параграф. Нотариусите и длъжностните лица, извършващи нотариални действия, нямат право да определят вида на стойността на имота (метод на оценка) за целите на изчисляване на държавната такса и изискват от платеца да представи документ, потвърждаващ този вид стойност на имота (метод на оценка). Съгласно ал. 8 т. 1 чл. 333.25 от Данъчния кодекс на България, стойността на недвижими имоти, с изключение на поземлени имоти, може да се определи от оценители, юридически лица, които имат право да сключат споразумение за оценка в съответствие с българското законодателство за оценителската дейност, или организации (органи) за отчитане на недвижими имоти по местонахождението им.
Така, ръководейки се от горния материален закон, Съдийската колегия счита за основателна довода на жалбата на жалбоподателката Бекейкина О.Г.Н. за това дали тя има право да избере вида на стойността на наследственото имущество за изчисляване на държавното мито, което е използвала, като е избрала инвентарната стойност, като представи съответно удостоверение от органа, упълномощен даиздаване на удостоверения за инвентарна стойност на недвижими имоти. Съдийският състав намира заключението на първоинстанционния съд, че Федералното държавно унитарно предприятие "Ростехинвентаризация-Федерален BTI" не е упълномощен орган по въпроса за определяне на инвентарната стойност на апартамента, в противоречие с действащото законодателство.
Нито законът, нито регулаторен правен акт на Rosreestr и Федералната държавна бюджетна институция „Федерална кадастрална камара на Федералната служба за държавна регистрация, кадастър и картография“ са упълномощени да определят инвентарната стойност на недвижими имоти.
Тъй като към момента на разглеждане на спора не са направени промени в Данъчния кодекс на България относно изключването на инвентарната стойност на недвижими имоти за изчисляване на държавното мито и нотариалната такса за издаване на удостоверение за право на наследство, няма правни основания да се изисква от жалбоподателя да предостави само удостоверение за кадастралната стойност на имота. По силата на параграф 1 от член 34.2 от Данъчния кодекс на България Министерството на финансите на България предоставя писмени обяснения на данъчните органи, данъкоплатците, отговорния член на консолидираната група данъкоплатци, платците на такси и данъчните агенти относно прилагането на законодателството на България относно данъците и таксите. В разглеждания случай не е имало основания за отказ за извършване на нотариално действие, във връзка с което съдебното решение подлежи на отмяна с приемането на ново решение по делото за удовлетворяване на молбата.
Въз основа на гореизложеното, ръководейки се от член 328, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, Съдебната колегия по граждански дела на Върховния съд на Република Мордовия
Председателстващият съдия И.В. Адушкина Съдии L.I. Середа, Л.И.Скипалская