Отново сме в действие! или как двигателят ми почука
Гледам скоростта и там 115 км / ч (малко се забави)
M - Знаеш ли каква е глобата? Аз съм 2000 рубли? M - Точно така, но те ударих в базата данни, ти си добре, тогава ще ти напиша минималната сума. I - Е, поне благодаря за това.
Е, тогава, както обикновено, 5 стенописа в протокола и продължавам.
Стигнах до платения участък на магистралата почти без да намалявам и по празен път. Всичко беше просто страхотно. Вече забравих за глобата и настроението е добро. На входа, за да платите, трябва да спрете, добре, стискам съединителя предварително и колата спира. В моите мисли има само едно нещо (BL.T, BL.T, ...) при тръгване на платен участък моята лястовица загуби сцепление, тоест тя караше, но не повече от 90 и ускорява до тази скорост за много дълго време. "Добре, майната му", мисля си, "гърбът вече е по-далеч от напред." Отивам на Московския околовръстен път на входа, просто полудявам от плътността на потока, но си тръгвам с мъка наполовина. Около 11-12 часа Московският околовръстен път в посока Ярославската магистрала струва почти целия и дори ремонт на някои участъци. (Навигаторът казва да обиколите града). Стоя и по някое време започвам да се движа и да застоя. Средният ред на Московския околовръстен път, аз стоя (в паника), всички се движат около мен, клаксони, което ме кара да се страхувам още повече. По някакъв начин стартирах и разбирам, че тягата при ниски обороти е напълно изчезнала, двигателят работи само след 3000 хиляди оборота, а преди това се върти за 10 секунди. След едно отклонение през града, всичко щеше да е наред, ако не бяха светофарите. Не бездействам, стоя на всички светофари като гост от планината, късам двигателя, сякаш искам да запаля На едно кръстовище изскочих на жълто,опря до някого в Й. (защото има задръстване зад светофара). И поради внезапното спиране спря, без да има време да запази инерцията. Блокирах 3 напречни ленти и май всички вече се разделиха, но още въртя стартера. Навити след 3 минути, веднага чехъл на пода и така, че повече да не ме виждат там. Пътуването обратно до Московския околовръстен път беше успешно, или вече бях свикнал да натискам два педала с един крак, или беше малко по-просторно. Като цяло точката на пристигане беше първата бензиностанция след Ярославската магистрала, стигам там, спирам там, за да изчакам любимото си момиче. Колата ми не е по-лесна, има нужда само от две условия, за да тръгне. 1) искра 2) гориво, запалването биеше, аз самият се страхувах да го изложа, така че намерих бензиностанция с огромно знаме на Дагестан на бензиностанцията. Отивам при тях и ги питам дали могат да помогнат, на което получавам отговор - „Хей, дай да го вземем веднага, ще го оправим.“ на Майкъл Джексън?“ Изръмжах, отворих капака за тях, виждам, че очите на единия се разширяват и той пита „5 цилиндъра?“ Казвам да, а вторият Дагестан (малко по-умен) веднага започва да проверява запалването, докато те правеха нещо там, колата се охлади и по някаква причина започна да работи на празен ход на газ. Взеха ми 200 рубли, аз си тръгнах, осъзнавайки, че този ремонт не е за дълго. Срещнах едно момиче, натоварих нещата и бирата й на фестивала и потеглих към НАШЕСТВАНЕ Отново околовръстното шосе на Москва, отново паника, дясно платно, газели, натоварени като камиони, затиснати, колата не се движи ... Тъжна тъга.в дясната лента. Добре, че имах стикер Invasion на колата си, в рамките на 10 минути спират 3 коли, момчетата излизат, помагат да избутат колата отстрани на пътя, оставят кабела и си тръгват. Наблизо имаше колонка и там много хора спираха да си вадят вода, та там хванах местни хора, които ми казаха за най-близкия сервиз. Някакъв човек с ВАЗ 21014 се съгласи да ни стигне до там (за което му благодарим специално) До сервиза има 8 км, скъсахме кабела 3 пъти по време на пътуването, на последния километър се изля много силен дъжд. Пристигайки в сервиза под този порой, те я бутнаха в кутията и 4 маниаци започнаха да я гледат. Всъщност не ми казаха нищо ново, само чух, че има искра, има гориво, защо не пали не е ясно. По-нататъшно разглобяване на карбуратора, пълното му почистване, съгласуване на белезите на коляновия и разпределителния вал. Като цяло те направиха почти всичко, след което решиха да проверят компресията. Човекът, който почисти карбуратора, разви свещта на първия цилиндър, сложи манометър, завъртам стартера, погледна ме и присъдата е „4 точки“. Второ - 4 точки. Има една мисъл в главата ми: „Не може да бъде, мога да кажа напълно нов двигател.“ Трето - 4 точки. Човекът се опитва да провери компресията с масло, налива малко масло в цилиндъра, слага манометър и получава 8 точки на изхода.Четвъртият - 4 точки. Пето - 4,5 точки. Имам сълзи в очите, мислите са само неприлични и наистина всичко се преобръща отвътре. На часовника вече е 17 часа. На съвестта ми са 3 човека, които не съм завел на фестивала. Обаждам се на баща ми и разказвам цялата ситуация (обадих му се по-рано, той вече знаеше малко). Без да се колебае, той се обажда на най-добрия си приятел и го моли да ни заведе на фестивала. Той казва да изпратим колата на наш роднина на 120 км южно от Москва. Опитах се да кажана него, че колата може да бъде оставена в сервиза, но в крайна сметка той ме убеди и изпратих колата на теглич (цената излезе 8000r). Тази нощ спах като бебе, макар и на палатка, макар и не удобно, но беше супер. Останалите 3 дни минаха в режим на секс, алкохол и рокендрол (няма да навлизам в подробности). Мога само да кажа, че тези, които са в темата Нашето радио и Рок музиката, тези на фестивала трябва да го харесат. Що се отнася до мен, това е просто аху ... но! В понеделник вечерта аз и моята приятелка се озовахме в Москва и единственият минус на почивката ни беше, че изгоряхме много лошо за три дни. Във вторник следобед отидохме до нашата пишеща машина. Отне ни 4 часа каране. Аз и чичото, при когото стоеше, страдахме с нея 2 часа, след което решихме да свалим шайбата на коляновия вал. Свалиха го и видяха, че ключовете (които фиксират шайбата на коляновия вал) просто ги няма! Има слот за ключа, има ръжда, но дори няма остатъци от самия ключ. На часовника 19:40. Обаждам се на баща ми, той бързо развива шайбата от друг двигател в Жердевка и в 20:00 го прехвърля с автобус в Москва. В 5 сутринта чичото отиде да пресрещне буса и взе шайбата (ключът беше заварен на нея). На маховика - маркировка 0. Видях точка на шайбата на разпределителния вал от предната страна, поставих я в равнината на капака на клапана и главата (както прочетох в интернет), затегнете колана. Започваме. Няма да запали. Тъй като коляновият вал прави два оборота около оста си, докато разпределителният вал прави един, мисля, че не сме на такта на компресия. Въртя разпределителния вал на 180 градуса. Издърпваме колана. Започваме. Не тръгва. Хвърляме колана назад един зъб. Започваме. Не стартира. Един зъб напред, затегнетестартирайте го и той започва да работи, но троит, много много силен троит. Когато натиснеш педала и се върти над 3000 оборота, звучи като кола от формула 1. Усещам, че нещо не е наред. Запалването се настройваше след всяка смяна на ангренажния ремък. Отново проверете запалването. Всичко е наред. Но три. Вече си мисля, че нямам клапи, та тя не иска да работи. Обаждам се на баща ми, той казва, че знака на зъбното колело на разпределителния вал трябва да е отзад, а не отпред (където го намерих) и този двигател да не криви клапаните (в което до последно не вярвах) На маховика поставяме 0. Поставяме маркировка върху разпределителния вал, затягаме колана. Сложих капака на дистрибутора според нуждите. Всички проводници са в правилния ред. Пускам стартера. Няма да запали. Завъртам коляновия вал, маркировката на разпределителния вал става на 180 градуса. Свалям си колана. Завъртам разпределителния вал до маркировката. Дръпвам колана. Завъртам коляновия вал обратно на часовниковата стрелка до 1 на маховика (както се оказа това е за настройка на запалването). Махам капака на дистрибутора и всички кабели от капака, гледам къде е плъзгача. Сложих проводника на първия цилиндър срещу плъзгача. Останалите са в правилния ред 1-2-4-5-3. Свалям капачката от първата свещ и поставям стара свещ в нея (между другото бяха монтирани нови свещи). Хвърлям го на земята, давам на запалване, започвам да въртя разпределителя напред-назад, за да намеря искровия момент. Моментът е намерен, всичко е усукано, коланът е издърпан. Качвам се в колата. Моля колата ми да запали. Той натисна педала на газта. Завъртане на ключ. И тя спечели. Получи се почти както преди. Проблемът остана само в захранването с гориво. Поради факта, че майсторите напълно демонтираха карбуратора за мен и събориха всички настройки. Като цяло, сами създадохме някакъв празен ход (много лош, но по-добре от никакъв). Вижте как тя язди. И тя не кара много добре, но поне по някакъв начинсе движи. Аз самият не знам как да настроя нормално, затова отидох при момичето с това, което имам. Всъщност оттук пиша и дългата история. На тези, които четат това докрай, огромно уважение и благодаря за вниманието!