Панически атаки при депресия - Скалпел - медицински информационен и образователен портал
Паническата атака е внезапна, необяснима атака на тежка тревожност и страх, свързани с различни автономни симптоми. Понякога се заменя с термините "вегетативна криза", "кардионевроза", "вегето-съдова дистония, влошена от кризисен курс", "невроциркулаторна дистония". Наличието на панически атаки не винаги означава, че пациентът има паническо разстройство. Това могат да бъдат симптоми на соматоформни дисфункции, феохромоцитом, фобии, депресивни разстройства, сърдечни или ендокринологични заболявания и митохондриални заболявания.
Симптоми на паническа атака
Паническата атака винаги се характеризира с атака на неконтролируем страх или тревожност с усещане за силно вътрешно напрежение. Обикновено се свързва със следните симптоми: ускорен пулс, изпотяване, треперене, втрисане, усещане за недостиг на въздух, задушаване, болка в лявата страна на гърдите. Също така често по време на атака има гадене, чувство на замаяност, припадък. Човек изпитва страх от полудяване или внезапно извършване на неконтролируемо действие, страх от смъртта, объркване на мислите.
Клинична картина
Продължителността на атаката може да варира от 5-10 минути до няколко часа. Честотата на паник атаките е от две на ден до две на месец. Повечето пациенти посочват спонтанността на пристъпите на паника. Има обаче ситуации, които провокират атака: шофиране в претъпкани превозни средства, престой в тълпа, в затворено пространство, необходимостта спешно да напуснете собствения си дом.
Човек, който за първи път се сблъсква с това състояние, е много уплашен, започва да мисли за сериозно заболяване на сърцето, храносмилането, ендокринната или нервната система, вика линейка. Тойпосещава много лекари, опитвайки се да открие причините за своите "атаки". Тълкуването на пристъп на паника от човек като проява на соматично заболяване води до чести посещения на специалисти в различни области (кардиолог, невропатолог, ендокринолог, гастроентеролог, терапевт). Пациентът получава впечатление за уникалността на своето заболяване, тъй като лекарите не могат да поставят ясна диагноза. Неправилните представи на пациента за същността на заболяването водят до хипохондрични симптоми, които допринасят за влошаване на хода на заболяването.
Най-често паник атаките не се ограничават до една атака. Първите прояви оставят незаличима следа в паметта на пациента. Това води до проява на синдром на страх от "изчакване" за атака, което засилва повторението на атаките. Честото повтаряне на пристъпи на паника в подобни ситуации (в тълпа, транспорт и т.н.) допринася за формирането на параноично ограничаващо поведение. Човек започва да избягва потенциално "опасни" места и ситуации. Страхът от възможно нападение на определено място или ситуация с умишлено избягване на дадено място се нарича "агорафобия".
Лечение на паническа атака
Основната група използвани при лечението фармакологични средства са антидепресантите. Най-често предписваните са сертралин, циталопрам, пароксетин, флуоксетин и бензодиазепинови транквиланти. Последните включват, например, Xanax и клоназепам. Психотерапията играе важна роля в цялостното лечение на паническите атаки.