Патриарх Кирил духовно раздвоение на личността - най-опасното, православно списание - Нескучный сад

В даден момент ние сме ученици на Спасителя, чувстваме присъствието на Божията благодат в сърцата си и сме докоснати от думите на молитвата. В следващия момент се втурваме да грешим, забравяйки за Бога. Как да преодолеем тази духовна шизофрения? Как да преодолеете греха на Юда в себе си? За това в проповедта на Негово Светейшество патриарх КИРИЛ на утренята на Велики четвъртък в Заиконоспасския манастир в Москва

Проповед на Негово Светейшество Московския и на цяла Рус патриарх КИРИЛ на утренята на Велики четвъртък в Заиконоспасския манастир в Москва:

Ваше Високопреосвещенство, всечестни архимандрит Петър, игумен и игумен на тази света обител! Скъпи бащи, майки, братя и сестри!

С голяма радост прекрачих прага на тази света обител, толкова славна в миналото и, вярвам, не по-малко славна в бъдещето. Пътят към това бъдеще е много труден. Цялата трагедия на нашия народ, на нашата страна, на нашата Църква през 20 век, а и не само през 20, е сякаш отпечатана върху лицето на манастира. Въпреки че възстановяването на манастира изисква огромни усилия, аз вярвам, че с Божията благодат, със съдействието на всички светии, просияли в нашия Престол, целта ще бъде постигната и манастирът ще бъде възстановен.

Днес е специален ден, когато Църквата възпоменава събитията, свързани с Тайната вечеря. Четвъртъкът от Страстната седмица е посветен на Тайната вечеря, но тъй като според общоприетия обичай ние празнуваме утреня вечерта, сега, след като отслужихме утренята на Велики четвъртък, ние вече навлязохме в атмосферата на следващия ден и си припомнихме събитията, които се случиха в четвъртък в навечерието на страданията и Възкресението на Спасителя. Това беше денят на Тайната вечеря - Тайната вечеря на Господа с учениците, когато беше установено Пресветото тайнство Евхаристия,когато Господ, давайки пример на смирение, изми нозете на учениците, когато Юда най-накрая реши да отиде и да предаде своя Учител.

Чудните литургични текстове на утренята на Велики четвъртък, които чухме днес, ни въвеждат в тази удивително напрегната атмосфера на последната вечеря на Спасителя с учениците. Особено се набляга на предателството на Юда. Ето как една от стихирите, които чухме днес, нарича предателя и същевременно апостола: „Юда слуга и ласкател, ученик и обвинител, приятел и дявол“. Наистина, едното и другото се обединиха в едно лице. Все пак той беше ученик, беше свидетел на всичко, което направи Господ. Той видя чудеса, които не можеха да не разтърсят ума на всеки наблюдател. Той чу думи с голяма сила. Той не можеше да не види силата на Бог в това, което направи неговият Учител. И в същото време се оказа мошеник и предател. Той беше приятел и в същото време, както се казва в стихирата, дявол. Възможно ли е? Може би това е някаква необичайна гротеска? Може би образът на Юда е извънчовешки образ? Далеч от това.

Всичко, което беше обединено в Юда, съжителства с още по-голяма лекота в нас самите. След миг ние сме ученици на Спасителя, хора с дълбока вяра. Усещаме присъствието на Божията благодат в сърцата си. Докоснати сме от думите на молитвата. Поемаме ангажимент да променим живота си, да променим мислите си, да преодолеем греховете си. Но минава много малко време и вярата, молитвата отиват някъде в периферията на живота. Ние оставаме сами със страстите си и понякога отдаваме душата си на тези страсти, като напълно се поробваме на дявола, ставаме и ученик, и мошеник. Защото, живеейки не по християнски, ние сякаш клеветим и Господа, и християнската вяра. Ако някой, сочейки ни с пръст, каже: „И това са християни?“,Това означава, че изкушението е дошло в света чрез нас.

За да се борите с тези грехове – а в една или друга степен всичко по-горе се отнася за всеки човек – трябва да помните, че има или поне трябва да има граници на греха. Има грях, който се прощава. Но има грехове, които Бог не прощава. Богохулството срещу Светия Дух е такъв грях (вж. Мат. 12:31). Когато ние в нашето лицемерие, в нашето двудушие, във вътрешното си раздвоение, все още някъде пазейки остатъците от вяра, същевременно, поради различни обстоятелства – поради малодушие, малодушие, лицемерие, желание за кариера – станем противници на Бога, тогава границата е прекрачена. За да не се случи това, нашият вътрешен духовен живот трябва да бъде под строг контрол.

Строго погледнато, развитието на определени умения за такъв контрол е основното нещо, което трябва да правим по време на гладуване. Постът ни е даден, за да се научим да анализираме своите мисли, скрити желания, да подлагаме на дълбок и искрен анализ какво се случва в душата ни.

Ако човек престане да се самонаблюдава, той лесно греши, върши грехове и престъпления. В крайна сметка Юда не е роден предател. Вероятно, влизайки в кръга на най-близките ученици на Спасителя, той дори не можеше да си представи, че ще предаде Господ. Но някъде имаше вътрешен срив, някъде вътрешните спирачки бяха премахнати, така че финалът беше предателството на Божествения Учител и самоубийството.

Примерът на Юда трябва да предупреди всеки от нас срещу лекомислено отношение към вътрешния духовен живот. Той трябва да призове всички ни към духовна будност. Това важи особено за монасите – тези, които напускат света именно заради духовното съсредоточаване. Разбира се, да си монах в центъра на мегаполис не е лесна задача. Както и да е, всички тезиконфликтите и скърбите, с които е изпълнен големият град, засягат и живота на монасите. Въпреки това трябва да се помни, че основната задача на монаха е вътрешното самосъзерцание, постоянното изпитване на ума и съвестта му, постоянната работа върху мислите, желанията, делата.

Радвам се, че именно тук, в центъра на нашата столица, се възроди монашеският живот. И аз искам да ви призова, братя и сестри, които сте свързани с този манастир, към такъв духовно интензивен живот. Не се отпускайте, както е посочено в текста на тонзурата в мантията. Думата "отпускане" е най-опасната дума за един монах. Опасно е дори за светски човек, но за монасите е особено опасно.

Затова искам да пожелая на Вас, отче архимандрите, на братята от манастира, на сестринството, преди всичко да запазите вътрешна бдителност, да умеете да се самонаблюдавате и да поемете по пътя на борбата с греховете и помислите, когато се появят. Бих искал да пожелая тези ежедневни проблеми, които днес стоят на дневен ред в манастира и му пречат да организира пълноценен монашески живот, да бъдат решени възможно най-скоро.

Нека Господ пази всички ни, помагайки чрез вътрешно самосъзерцание и молитва да се освободим от греховния плен, да издигнем душата си така, че да бъде чувствителна към възприемането на Божията благодат. Великият пост, освен че ни дава умения за истинско благочестие, същевременно ни подготвя да приемем радостта на Великденската нощ. И тъй като няма да се видим до Света Пасха, искам искрено да пожелая на всички душевен мир и светла пасхална радост, радостно преживяване на Възкресението Христово в пасхалната нощ. Бог да те благослови.