Педро I (крал на Португалия)
Съдържание
През 1325 г. 5-годишният Педро е женен за 10-годишната Бланка от Кастилия (1315-1375), но през 1333 г. бракът е анулиран.
През 1328 г. крал Афонсо IV омъжва най-голямата си дъщеря Мария за Алфонсо XI от Кастилия и тя му ражда син, бъдещият Педро I. Въпреки това през 1334 г. Мария се завръща в дома на баща си, тъй като нейният управляващ съпруг започва дълга връзка с благородничката Леонор де Гусман. Братовчедът на Алфонсо, Хуан Мануел, граф на Пеняфиел, започва война с кастилския крал, защото Алфонсо е анулирал дъщеря му Констанца, за да освободи ръцете си да се ожени за Мария. През 1329 г. Хуан Мануел се помирява с Алфонсо, благодарение на усилията на епископа на Овиедо.
Междувременно, ядосан от изневярата на Алфонсо и пренебрегването на Мария, Афонсо IV сключва съюз с Хуан Мануел. Той жени своя син и наследник, Педра, за Констанс Мануел. Заедно с булката, нейната прислужница Инес де Кастро, дъщеря на аристократ от Галисия, пристига в Португалия през 1339 г. Скоро Педро се влюбва в Инес.
Констанса умира през 1345 г., седмица след раждането на Фернандо, който в крайна сметка става наследник на трона на Педро. След това Педро започна открито да живее с Инес, въпреки факта, че Афонсо му нареди да намери булка от принцесите, Инес дори му роди четири деца. В същото време Педро започна да осигурява на братята Инес, които бяха изгонени от кастилския двор, важни постове в държавата, което тревожи Афонсо и местното благородство. Кралят се опасяваше, че след смъртта му в страната ще започне гражданска война и португалският трон ще попадне в кастилски ръце. Педро твърди, че тайно се е оженил за Инес против заповедите на баща си. Във всеки случай, през 1355 г. Афонсо изпрати трима мъже да намерят Инес в манастира Санта Клара а Веля в Коимбра, където тя беше затворена. Убийцитеобезглавил Инес пред едно от малките й деца.
Разярен, Педро се разбунтува срещу баща си. Няколко седмици по-късно беше постигнат мир. Малко след това Афонсо умира и Педро наследява трона през 1357 г. и започва да търси убийците на Инес. През 1360 г. той получава екстрадицията на двама от тях (те се крият в Кастилия) в замяна на кастилски пленници. В резултат на това Перу Коелю и Алваро Гонкалвес бяха признати за виновни за убийството на Инес, а Педро лично изряза сърцето на всеки от тях. Третият убиец, Диого Лопес Паско, избягва екзекуцията и умира в Кастилия през 1383 г.
На следващата година Педро, според легендата, събрал благородниците в двореца и им се заклел, че е женен за Инес. След това трупът й е транспортиран от Коимбра, облечен в кралски дрехи и поставен на трона. На главата й била поставена корона, а всички придворни трябвало да отдадат кралски почести на мъртвата фаворитка и да целунат ръба на роклята й. След това тя е погребана с изключителен разкош в царската гробница. В същото време няма сериозни доказателства за реалността на тези събития. Известно е обаче, че Педро умишлено е подредил две гробници в Коимбра - за себе си и за Инес - една срещу друга, за да види своята кралица преди Страшния съд.Até o fim do mundo..— „До края на света...“ е гравирано върху мрамора на гробниците.
Заплетените любовни отношения на Педро I създават благодатна почва за борба за власт между неговите деца. Педро е баща на Фернандо I и Жоао I (незаконен син). Хуан става господар на Ордена на Авис и след кризата от 1383-1385 г., основател на нова династия на португалския трон.